Джон Конъли
Игра на духове (96)

96.

Темпото на арестите нарастваше. Естър и Алън Шеруд бяха задържани с буса си на път към канадската граница. Целта им ставаше пределно ясна от канадските долари и пътеводителите за Квебек, които бяха открити в багажа им. В рамките на часове всички, присъствали на злополучната среща в дома на семейство Бъкнър, с изключение на самите домакини, бяха задържани за разпит заедно с децата си, приятелите на децата и най-беглите им познати дори.

Отговорите на близките роднини на Бъкнърови бяха достатъчно сходни, за да предизвикат не без основание подозрение у следователите, че заедно са съчинили историята. Дори майката на Стивън Лий твърдеше, че няма никаква представа нито как тялото на Джейкъб Еклънд се е озовало в багажника на автомобил в семейната автоморга, нито за връзката между сина й и смъртта на частния детектив, нито дали е възможно откриването на трупове на същото място да се окаже по-често събитие, отколкото би било редно.

Въпреки всичко везните се накланяха срещу Братята и в този свят, и в отвъдния. Питър Маг беше сключил кървава сделка, но дългът трябваше да се плаща от всички поколения в рода му. Ала четирима от неговите потомци — Дон Раут, Ричард, Самнър и Стивън Лий — вече бяха мъртви, и не се знаеше колко от останалите ще се намерят зад решетките.

Слабост. Уязвимост.

Хищниците кръжаха отгоре.

Тоби Тейър се събуди в болничното легло. Пръстите на ръцете и краката му бяха изтръпнали. Той го отдаде на моментното си състояние, докато не чу непознат момичешки глас, който прошепна:

ела да видиш

Той затвори очи и тръгна след нея.

Тейър отново се озова в града на сенките, но този път беше различно. Улиците бяха пусти, макар да усещаше движение зад затворените врати и спуснатите кепенци.

Пред него се възправяше крепостта на Братята: самотна, заобиколена от изпепелена земя. Наоколо имаше много хора, предимно мъже със сивкава, сбръчкана като изгнил плод кожа, и няколко жени, въпреки че за всички тях полът отдавна нямаше значение. Стояха, без да мърдат, вперили очи в крепостта, и чакаха.

Тейър потрепери. Беше студено. Дъхът му приличаше на дим от невидим огън.

До него се появи едно момиче. Приличаше на дете и говореше като дете, но очите й бяха много стари. Тя го хвана за ръка. Кожата й беше топла. Тейър спря да трепери.

— Кои са те? — попита.

опустелите

— Защо са тук?

онзи, когото мразеха, е мъртъв

Един от Опустелите сякаш чу думите й и погледна назад. Кухите гнезда на очите му приличаха на дупки, изровени в калта.

но без него са изгубени

— И искат да отидат при другите?

не

искат да ги накажат

Опустелите тръгнаха срещу крепостта.