Джон Конъли
Игра на духове (84)

84.

Дейвид Фериър се върна от разходката с кучето и забеляза, че Бъкнърови още не са се прибрали. Рядко нощуваха извън къщи. По дяволите, ако се забавеха още малко, щяха да пропуснат неделната служба и цялата им проклета църква да се разпадне. Или по-зле, поне за тях самите, — да не се разпадне и те да осъзнаят действителното си място в йерархията на вселената. Фериър си даде сметка, че антипатията и недоверието му към това семейство го бяха обсебили напълно. Ако изведнъж си вдигнеха чукалата, с него беше свършено. Нямаше да има за кого да мрази на удобно разстояние от дома си.

Той окачи палтото си и кучешкия повод и реши да си вземе една бира и да погледа телевизия. Жена му не одобряваше пиенето преди залез-слънце, но щеше да се прибере чак след шест часа, така че нямаше да разбере. Въпреки това той си помисли, че може да скрие празната бутилка под другите стъкларии в кофата за рециклиране, в случай че тя реши да брои, защото по принцип не одобряваше пиенето заради някакви глупави идеи на лекаря. Но пък ако броеше, лесно щеше да види, че бирите в хладилника са намалели с една, така че усилията му щяха да бъдат напразни.

След толкова много размишления цялото удоволствие от бирата се изпари и той си взе безалкохолно. После почти цял час прескача по каналите, докато не попадна на репортаж за нападението над дома на Тоби Тейър, царят на мебелите. Кадрите се пренесоха в гората и един бежов „Шевролет Блейзър“ с отворена врата. Регистрационната табела беше скрита, но стикерът на багажника се виждаше съвсем ясно.

„Подкрепете учителите в общността си.“

— Мътните го взели! — ахна Фериър.

Паркър беше почти на границата с Пенсилвания, когато се обади Мокси Кастин.

— Е, твоите момчета отърваха решетките, макар че трудно удържах прилива на любопитство от страна на полицията към тях — осведоми го той. — Тоби Тейър е получил инфаркт и сега е под наблюдение. Преди да изгуби съзнание, двамата с жена му са потвърдили версията на Ейнджъл и Луис, а Тейър е признал, че лично е убил единия от мъжете, нахлули в дома му. Полицаите разполагат с име, но не го съобщават. Искаш ли да го разбереш?

— Не каза ли, че не го съобщават?

— Да, но това не е попречило на Ейнджъл да хвърли око на портфейла му, преди ченгетата да стигнат до него. Казва се Ричард Франклин. Имам адрес в Лима, Охайо, но сега там вероятно има повече полицаи, отколкото покрай Белия дом.

— Ами другият?

— За него трябваше да поискам услуга. Името му е Самнър Чейз. Притежава строителна компания във Финдли. Ако се чудиш, Мейсвил и Ашланд са на стотина километра едно от друго. И двамата не са имали никакви провинения, дори глоба за паркиране, преди да решат да убият Тейър, ако приемем, че това са искали да направят. Доколкото чувам, според ченгетата те са пристигнали в Грийнсбърг от запад, не от североизток. Засечени са на някои пътни камери. Който и да е убил Мишел Сулиер, не са били тези двамата, освен ако не са избрали доста ексцентричен маршрут.

— Нещо друго, което трябва да знам?

— Само това, че Рос иска да знае дали ти и твоите, цитирам, бандити, разбирате смисъла на думата „дискретно“.

— Така ли? Следващия път, когато се чуете, го питай дали той разбира смисъла на почтеността. Какъвто и да е проблемът с Еклънд, явно не ми го е казал.

— Е, сигурен съм, че сам ще се чуеш с него. А и няма да остане никак доволен, когато му изпратя сметката си.

— Добави още една нула отзад. Кажи му, че аз съм одобрил.

— Смяташ ли?

— И още как. Това са федералните. Няма дори да забележат. Освен това ти удържат данъци. Брой го за компенсация.

— Ще си помисля. Междувременно още работя по другия въпрос.

Паркър изпита силно чувство на вина, че за кратко беше забравил за Рейчъл и Сам.

— Благодаря ти.

— Надявам се, не си забравил колко важно е да не стреляш и да не…

Паркър затвори.