Джон Конъли
Игра на духове (56)

56.

На вечеря Сам беше особено притихнала. Рейчъл не обърна внимание: беше заета с подготовката за съвещанието на другия ден, на което щеше да се вземе решение за финансирането на нейното бихейвиористично изследване, и дори не гледаше какво яде: цялото й внимание беше погълнато от екран пред нея.

Седяха на масата в кухнята на преустроените конюшни, които служеха за техен дом. Обикновено вечеряха с родителите на Рейчъл само два-три пъти през седмицата и в почивните дни. Въпреки че живееха стена до стена, не искаха да се чувстват като в дядовата ръкавичка.

Сам буташе зеленчуците из чинията си. Беше изяла по-голямата част от пилето и малко от ориза, но не беше гладна.

— Може ли да стана, мамо?

Рейчъл вдигна поглед.

— Не си си изяла вечерята.

— Не искам повече.

— Лошо ли ти е?

— Не, просто не ми се яде повече.

— Добре, щом си сигурна. Какво ще правиш сега?

— Ще отида в стаята си.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Да.

— Тогава ела тук и ме прегърни.

Сам се подчини, но се притисна съвсем за кратко в майка си, а очите й останаха отворени. После отиде в стаята си, погледна напуканите стъкла. Беше спуснала завесите, майка й или баща й щяха да открият счупения прозорец на другия ден, когато донесат изпраните й дрехи. Дори да оставеше завесите спуснати, те просто щяха да ги дръпнат.

Сам се съблече и си легна. Когато майка й дойде да я нагледа, се престори на заспала и само се размърда, когато почувства целувката на бузата си. Още беше гневна, още беше тъжна, но след малко наистина заспа и сънува огньове.