Джон Конъли
Игра на духове (104)

Благодарности

Тази странна книга — а може би всичките са странни — е плод колкото на целенасочено проучване, толкова и на всички истории с духове, които съм чел през живота си. Две по-нови книги се оказаха особено полезни: „Призраци: естествена история“ на Роджър Кларк (Penguin, 2013) и „Паранормалното: защо виждаме неща, които ги няма“ на проф. Ричард Уайзман (Macmillan, 2011). Благодарен съм още на Брайън Шауърс от „Swan River Press“, който знае повече за призраците, отколкото вероятно е добре за него, и чиято страст към ирландските автори на свръхестествена фантастика ме насочи към някои от цитатите, използвани в романа. Междувременно Сет Кавана отговаряше на всичките ми идиотски въпроси, без нито веднъж да изгуби търпение.

Задължен съм, както винаги, на Емили Бестлър, редактор в „Atria/Emily Bestler Books“, и всички нейни колеги в „Atria“ и „Simon&Schuster“, сред които Джудит Кър, Лара Джоунс и Дейвид Браун, както и на Сю Флетчър, редактор в „Hodder&Stoughton“, Кери Худ, Суати Гамбъл, Карълин Мейс, Луси Хейл, Аласдеър Оливър, Бреда Пърдю, Джим Бинчи и Рут Шерн; на всички редактори и издатели, които публикуват творбите ми в превод, за да ме срещнат с нови читатели и да ми позволят да зърна повече от света. Все още имам щастието да работя с агент като Дарли Андерсън и да се радвам на подкрепата на неговия екип, въпреки че понякога забравям да подпиша всички документи. Благодаря също на Стив Фишър от АРА, на Клер Ламб, която ме държи на правия път, и на Мадейра Джеймс от xuni.com, която ми помага да се преструвам, че разбирам интернет. И с много обич за Джени, Камерън и Алистър.