Джон Конъли
Игра на духове (29)

29.

Кърк и Сали Бъкнър пристигнаха в Търнинг Лийф, Западна Вирджиния, през 2009 г., когато местната Църква на примитивните баптисти изпитваше тежки затруднения. Както с горчива усмивка отбеляза един от старшите членове на паството, „твърдата ни черупка се пропука“. Пасторът им, Старейшина Дани, за кратко бе оставил съпругата си заради тази на Томас Хувън. Незаконното оплитане стана известно едва когато по време на едно ритуално миене на крака Томас Хувън обърна цял леген с вода върху главата на Дани, а после продължи да го налага пред погледа на цялото паство.

Примитивите бездруго вече страдаха от отлив на членове в полза на Мисионерската църква на баптистите от Светлия рай в другия край на града, донякъде заради окаляната репутация на Старейшина Дани сред голяма част от паството, като Елизабет Хувън очевидно съставляваше изключение, но естеството на гафа и унизителното отмъщение с легена обрече по-нататъшното му оставане на поста. Старейшина Дани направи последен опит да спаси положението си с една несвързана проповед, в която се опираше на доктрината за изкуплението по, да кажем, доста новаторски начин, следвайки определен път на логиката: Исус умря, за да спаси богоизбраните, които никога не могат да бъдат изгубени; Старейшина Дани беше един от тези богоизбрани и никога не можеше да бъде изгубен; следователно, връзката му с чужда жена не можеше да повлияе на този му статут, нито на способността му да изпълнява длъжността си на пастор. Накрая изтъкна, че бездруго не се е насладил на секса, така че е налице вина без удоволствие. Елизабет Хувън не присъстваше, за да види този акт на предателство, но по-късно някои вярващи от мъжки пол шепнеха, че тя винаги им се била струвала студена жена, така че споделеното от пастора не ги учудвало.

Всичко това обаче не успя да спаси Дани и той замина да живее в Хобокън. Последното, което се чу за него, бе, че работи в магазин за алкохолни напитки. Напускането му доведе до разрив в паството между онези, които вярваха, че ползвайки легена като оръжие, Томас Хувън на практика беше проявил същата пламенна страст и усърдие като Исус при изгонването на търговците от храма, поради което беше достоен кандидат за пастор, и онези, които смятаха, че щом Старейшина Дани е успял да му сложи рога, то Хувън е просто един глупак, а те самите биха се проявили като още по-големи глупаци, ако го възнаградят за неспособността му да държи жена си под контрол.

Новодошлият Кърк Бъкнър, спокоен и тих човек, необвързан с нито една от двете страни, съумя да послужи като посредник в спора, а съпругата му свърши доста работа зад кулисите, съветвайки останалите жени как да помогнат на мъжете си да чуят гласа на разума. Въпреки че по всеобщото мнение от Кърк би излязъл чудесен пастор, той великодушно отклони тази чест и вместо това посочи Пери Гарис — скромен мъж с дотолкова непоказна набожност, че всички го бяха подминали в търсене на по-внушителна фигура. Само на затворени врати и в определени домове, вдъхващи сигурност и безопасност, се чуваше тихо недоволство, прошепнато от по-светски настроените примитиви, които отбелязваха, че двамата Бъкнър за доста кратко време са успели да постигнат твърде голямо влияние и в лицето на Пери Гарис са намерили лесно манипулируем човек, макар и неясно с каква цел.

Трябваше обаче да признаят, че ако се изключат църковните ангажименти, семейство Бъкнър, макар и да не живееше изолирано, се занимаваше само със собствените си дела и не проявяваше признаци на суета и амбиции. Държаха се скромно и, общо взето, всички ги харесваха, дори им се възхищаваха. Е, да, можеше да общуват повече със съгражданите си, но повечето хора тук — както в Църквата на примитивите, така и в града като цяло — обичаха да оставят другите на мира, стига и те да не им се бъркат.

И така, семейство Бъкнър се установи в Търнинг Лийф и скоро малцина въобще си спомняха, че в местното гробище няма ни един камък с тяхното име, или забелязваха, че новодошлите продължават да държат на уединението си и не позволяват на никого да пристъпи прага на дома им. Най-силен сред злите езици, когато идеше реч за Бъкнърови, беше Томас Хувън. Той се беше развел с предишната си съпруга и сега беше щастливо женен за друга, след като по-големи теологични умове от неговия го бяха успокоили, че стъпва на здрава библейска земя, щом причините за раздялата не са описани в Светото писание като прелюбодейство, двуженство или многоженство. Освен това беше зарязал Примитивите, за да се присъедини към Мисионерите, и от дистанцията на новата си църковна принадлежност гледаше по-хладнокръвно на семейство Бъкнър.

— Това е страшен номер — казваше той на новата си жена всеки път, когато минеха покрай дома им. — Да накараш всички да те харесват, а ти да не показваш симпатии към никого.

Жена му на свой ред винаги му казваше да мълчи и той млъкваше, без да откъсва поглед от къщата на Бъкнърови в огледалото за обратно виждане, чудейки се защо го побиват тръпки, само като я зърне.

Кърк Бъкнър чу звука от строшено стъкло от кухнята, докато се опитваше да поправи вратата на един гардероб на горния етаж. Ругатнята, която излезе от устата му, би хвърлила в ужас и най-свободомислещите примитиви: беше завил винта на горната панта, но той надали щеше да издържи сам тежестта на дъбовата плоскост. Внимателно подпъхна едно дървено блокче отдолу, за да я подпре, след което я пусна и излезе на стълбището, за да попита жена си дали всичко е наред. Тя не отговори и той се разтревожи. Изтича надолу по стълбите, като взимаше две стъпала наведнъж, и влезе в кухнята. Подът беше посипан с парчета стъкло и сурова вегетарианска лазаня. Сали стоеше като вкаменена с отпуснати до тялото ръце и свити юмруци. Цялото й тяло трепереше.

Кърк не виждаше какво гледа тя, но му се стори, че го усеща, дори го подушва. Кухнята беше забележимо по-студена от дясната му страна в сравнение с лявата и той долови лека нотка на влага и горяща растителност, като от пожар в мочурище. Така разбираше, че тук има някой от тях. За разлика от жена си, той нямаше дарбата да вижда умрелите. Умението като че ли се предаваше от майките на дъщерите, но не и на синовете. Мъжете само понякога ги зърваха, но само при извънредни обстоятелства, най-често на смъртния одър — със забележителното изключение на Братовчеда, Дон Раут, но Кърк предпочиташе да не мисли за него.

— Какво има? — попита той.

Сали заплака. Това само по себе си беше шокиращо: тя никога не плачеше.

— Мъртъв е — изхлипа тя. — Нашият Братовчед е мъртъв.