Джон Конъли
Игра на духове (14)

14.

Както си му е редът, когато се прибра в хотела си след целия този разговор с Франк Улф, Паркър не можа да заспи. Седна на бюрото до прозореца си и прегледа още по-бавно информацията за живота и кариерата на Джейкъб Еклънд. Не се надяваше да открие някаква закономерност или важен детайл, който би обяснил изчезването на детектива, но ако запаметеше всичко това, то щеше да му бъде полезно при огледа на дома и офиса му. Това беше основата на цялото разследване в бъдеще и който пренебрегваше тези скучновата работа, го правеше на свой собствен риск.

Половин час по-късно не можеше да се каже, че е научил кой знае какво ново, но поне си беше изградил картина, която потвърждаваше образа на самотник, представен от бившата жена на Еклънд. Рос беше прегледал извлеченията от служебните и личните му кредитни карти от последните две години, но те не издаваха някакви особени пороци. Виждаха се сметки от мотели от същия тип, каквито биха се открили и в разходите на Паркър — пътувания по работа с едно преспиване на разноските на клиенти, които биха се намусили на нещо по-скъпо от „Ред Руф Ин“^[1] и по-разточително хранене от заведение за бърза закуска в мола. Нямаше нищо, което да говори, че е глезил себе си или някого другиго — гориво, канцеларски материали, дрехи. И книги. Еклънд поръчваше много книги, повечето на окултна тематика.

Като се изключи някоя и друга гощавка в „Олив Гардън“ или „Аутбек Стекхаус“ и внушителната езотерична библиотека, Паркър все едно гледаше друга версия на собствения си живот, а това леко го потискаше. Затвори лаптопа и се съблече за лягане. Стаята му беше от „по-нормалните“ в хотела, но само в сравнение с останалите, клонящи към шикозно-селски стил, който винаги му напомняше на стари моми. Възглавниците бяха поръбени с дантели. Ако умреше тук в съня си, приятелите му щяха да се скъсат от смях.

Преди да заспи, се помоли за Рейчъл и Сам. Помоли се и за Франк Улф, и за жена му. Не го интересуваше дали молитвите му са напразни. Важно беше усилието.

А и знаеше, че някой някъде ги чува.