Джон Конъли
Игра на духове (36)

36.

Първото впечатление на Паркър от Майка беше за черен паяк, промъкнал се в стаята.

Жената беше по-ниска от него, но изглеждаше почти двойно по-широка. Косата й беше цялата сребриста, прибрана на кок, към който бяха добавени множество удължения, висящи по гърба и раменете й като крака на мъртво членестоного. Главата й беше мъничка, кожата — бледа, а очите — дебело очертани с черен молив, за да не се изгубят напълно в дълбоките си гнезда и лилавите торбички отдолу. Устните й бяха натежали от кръв, а брадичката й едва крепеше провисналите гънки плът, които се спускаха на отвесни вълни по шията й, за да бъдат погълнати от черните й одежди. В същото време лицето й беше слабо, също като ръцете, които стърчаха като вейки от ръкавите, и прасците, които се виждаха под края на роклята й. Краката й бяха обути в черни кадифени чехли, не по-големи от трийсет и втори размер. Само торсът й беше огромен, а внушителните му извивки — очертани от контурите на облеклото й.

Синът й се присъедини към нея. Той беше колкото наследник на баща си, толкова и дете на майка си: виждаше се прилика в очите и брадичката, както и в опънатата й, лишена от бръчки кожа по костите на лицето.

— Майко, това са хората, за които ти разказвах.

Майка не каза нищо; само мълчаливо измери с поглед Ейнджъл и Луис, преди тъмните й очи да се спрат върху Паркър и да се задържат достатъчно дълго, за да се почувства неудобно, като муха, очакваща неминуемата атака. Впечатлението му се подсили, когато осъзна, че тя се приближава към него, без да е забелязал кога е започнала да се движи, а чехлите й тихо съскаха по килима. Паркър устоя на импулса да направи няколко крачки назад, за да запази разстоянието помежду им. Усети миризмата й: същата като на сина й. Или ползваха един и същ одеколон, или излъчваха еднаква миризма от порите си.

Не знаейки какво друго да направи, Паркър протегна ръка за поздрав, но костеливите пръсти на Майка останаха свити в юмрук до тялото й. Филип, който я следваше като вързан с копринен конец, обясни:

— Майка не харесва ненужните физически контакти.

Паркър преднамерено избягваше погледите на Ейнджъл и Луис, но чу лекото покашляне на последния, а Ейнджъл като че ли беше открил особено интересна гледка на тавана.

Майка заговори. Гласът й имаше сух тембър, който не можеше да се нарече неприятен.

— Господин Паркър, бихте ли седнали заедно с приятелите си?

Тя посочи с жест гнездото около масичката, изчака ги да се приближат и кацна на по-малкото канапе. Четиримата мъже я последваха. Синът й седна до нея, Ейнджъл и Луис — на другото канапе, а Паркър на един от столовете. Филип взе чайника, предложи мляко и по английски маниер наля първо от него в чашите на желаещите, преди да сипе чая. Много приятно, помисли си Паркър, ако оставим настрана факта, че шейсет процента от присъстващите бяха тук не по своя воля.

Майка отпи от чая си и захапа една курабийка. Филип нито си взе курабийка, нито докосна чашата си, след като я напълни. Ейнджъл си взе курабийка и съумя да изяде половината, а другата половина поръси под формата на трохи върху дивана, пода и дрехите си. Майка се справи по-успешно, но тя вероятно се беше упражнявала. През цялото време никой не продумваше.

Накрая Майка сдъвка курабийката, изтупа внимателно трохите от пръстите си в чинийката и поде.

— Какво правехте в къщата на Джейкъб Еклънд?

Паркър остави чашата си. Не разбираше много от чай, но тази течност имаше доста добър вкус. Може би щеше да попита Майка от какво е, стига да се разделяха в добри отношения, което далеч не беше сигурно, особено като се имаше предвид директният въпрос, с който започна разговорът.

— Преди всичко — каза той, — ние сме малко объркани, госпожице…?

Ако Майка имаше име, то тя определено не беше в настроение да го сподели. Погледна Паркър с лека изненада, като че ли е казал нещо не съвсем прилично.

— Това — каза бавно Филип, — е Майка.

Паркър си помисли, че вече знае как се е чувствала Алиса на чая при Лудия шапкар.

— Аз не мога да я наричам Майка — обясни той с почти същия тон.

— Не е нужно да ме наричате по какъвто и да било начин — намеси се жената. — Просто отговорете на въпроса ми.

— Работя за клиент.

— Име?

— Не мога да го разкрия.

— Този клиент подкрепя ли влизането с взлом?

Едва забележимо изкривяване на устните в неодобрителна гримаса.

— Може би ще се изненадате колко много неща е готов да понесе клиентът ми.

Майка отпи от чая си.

— Веднъж видях как дерат жив един човек — каза тя, когато приключи. — Малко неща могат да ме изненадат.

Ако бе очаквала някой в тази компания да остане шокиран, явно й бе писано да се разочарова.

— Явно водите интересен живот — отвърна Паркър.

Чудеше се каква ли е била връзката й с Каспар Уеб. Очевидно съществуването на Филип говореше за известен сексуален елемент, но интуицията му подсказваше, че има и друго. Сега тя видимо отговаряше за делата на Уеб, макар синът й да предпочиташе да гледа на влиянието и дори съществуването на покойния си баща като на нещо, което не беше окончателно приключило.

— Прекарах много щастливи години с господин Уеб — каза тя, като че прочела мислите му.

— Седяхте си край огъня, деряхте хора… — подметна Луис.

Майка му се усмихна снизходително.

— Знам всичко за вас тримата. Доста кръв имате по ръцете си.

Тя посочи Луис с малкото си пръстче.

— Може би ще ви бъде интересно да чуете, че в дома ни за първи път влиза някой от вашата раса.

— Това определено е напредък — каза той.

Очите на Майка го гледаха втренчено. Паркър се почуди дали и тя, като Филип, въобще някога премигва. Струваше му се, че не го е правила ни веднъж, откакто влезе в стаята. Сигурно беше генетично.

— Имали ли сте някога работа с господин Уеб? — Майка попита Луис.

— Не, господин Уеб не харесваше цветнокожи, както очевидно знаете.

— Не вярвам някога да е виждал негър, преди да дойде в Съединените щати — отвърна Майка. — Той беше рожба на своето време и среда.

— И каква по-точно е била тази среда? — поинтересува се Паркър.

— Господин Уеб беше от Прибалтийския регион. Беше много дискретен относно произхода си.

— От срам?

— От предпазливост. Имаше врагове там.

— Враговете му са под земята, ако слуховете не лъжат.

— Тези истории, ако не лъжат, са вече в миналото. Господин Уеб е в отвъдния свят и тези неща не го тревожат.

Ако дори една десета от мълвата за Каспър Уеб беше вярна, помисли си Паркър, то именно местонахождението му в отвъдното би трябвало най-силно да го тревожи. Където и да беше сега, със сигурност му беше напечено.

— Той е създал внушителна организация тук — каза Паркър. — Надявам се, че някой продължава семейната традиция. Жалко би било толкова труд да отиде на вятъра.

— Всъщност в момента сме в процес на освобождаване от неговите бизнес интереси — осведоми го Майка.

Паркър забеляза реакцията на Филип: едва доловима промяна в позата. Тук имаше някакво несъгласие.

— Така ли? — обади се Луис. — И какво мисли Винсънт Гарон по въпроса?

От малкото, което Паркър знаеше, Винсънт Гарон беше дясната ръка на Уеб и публичното лице на господаря си, докато последният още беше жив. Гарон беше интелигентен и амбициозен, а при нужда не се притесняваше да използва насилие. Смяташе се, че когато състоянието на Уеб се бе влошило, именно Гарон бе отговарял за управлението на империята.

От известно време обаче никой не го беше виждал.

— Винсънт Гарон е мъртъв — каза Майка.

— О! Внезапно ли беше? — поинтересува се Луис.

— Да, когато се удари в земята — отвърна Филип.

— Падна от висока сграда — обясни Майка.

— Човек трябва да внимава с високото — рече Луис.

— Не мисля, че това щеше да му помогне — каза Майка и сложи край на по-нататъшните спекулации относно смъртта на Гарон.

Филип й предложи още чай; тя отказа. Той не си направи труда да предложи на другите.

— Господин Уеб остави значително състояние — продължи Майка. — Имаше някои благотворителни каузи, които искаше да подкрепи, галерии и музеи, които харесваше.

Тя замълча.

— Освен това имаше и брат.

Паркър чакаше. Постепенно си идваха на думата.

— Бяха отчуждени. Братът на господин Уеб не одобряваше начина му на живот. Той имаше жена и син и смяташе, че ако се разкрие връзката му с господин Уеб, това може да изложи семейството му на риск. Промени името си — прие фамилията на жена си, с което още повече се отдалечи от брат си, след което напълно прекъсна контактите си с него и заживя мирно и спокойно.

— Забелязвам, че говорите за него в минало време.

— Преди година изчезна. Господин Уеб нае детективи и потърси услугите на полицията, но от брат му нямаше и следа.

— А съпругата и детето му?

— Нямаше причина да подозираме, че тя има пръст в изчезването му. Всъщност именно тя потърси господин Уеб и го помоли за помощ.

— Но той все пак я е проверил — за всеки случай.

— Разбира се. Не излезе нищо, както и очакваше.

— А постигна ли някакъв по-нататъшен успех в издирването на брат си?

— Не, но и вече беше зает да умира. Ако беше в по-добро здраве, можеше да прояви и по-личен интерес към разследването.

Майка огледа ноктите си. Нямаха лак и бяха изрязани толкова късо, че се виждаше месото отдолу.

— Пак ще ви попитам, господин Паркър: за кого работите?

— А аз пак ще ви напомня, че не мога да посоча името.

Пръстите на дясната ръка на Майка се стегнаха като нокти на хищник. Паркър знаеше, че я настройва срещу себе си, но тук ставаше въпрос за размяна на информация и той не искаше да се прекара.

— Мога обаче да ви кажа, че съм нает от човек, който има интерес да открие Джейкъб Еклънд и не му желае злото.

— Сигурен ли сте в това?

„Не съвсем“, помисли си Паркър, но на глас каза:

— Да, сигурен съм. Вие очевидно знаете, че Еклънд е изчезнал, щом наблюдавате дома му.

— Господин Уеб купи охранителната фирма, която поддържа алармата. Тази вечер, когато тя се задейства, хората ни отидоха да проверят и намериха заглушителя. Колата ви беше засечена от камерите, насочени към къщата и улицата.

— Камери. — Паркър погледна към Ейнджъл. — И ти се наричаш професионалист.

— Не обвинявайте приятеля си. Те са малки и добре скрити. След като видяхме марката, модела и регистрационния номер на автомобила ви, не беше трудно да ви проследим. Обадихме се тук-там, прегледахме някои камери. Вие, за щастие, спряхте в Масачузетс и ни спестихте разкарването до Мейн.

— И защо е целият този труд?

— Защото, след като изчезна, предположихме, че някой може да прояви интерес към дома му.

Навлизаха в опасна територия. Паркър не искаше да я пита директно дали тя е отговорна за изчезването на Еклънд. Хич не му се искаше да последва Винсънт Гарон или нещастника, който е бил одран пред очите й.

Майка разбра притесненията му.

— Ние не сме сторили нищо на господин Еклънд — увери го тя. — Но държим той да бъде намерен. Изчезването му може да има връзка със случилото се с брата на господин Уеб и неговото семейство.

— Неговото семейство?

— Снахата и племенникът на господин Уеб бяха намерени мъртви преди по-малко от 24 часа. Казваха се Мей и Алекс Маккинън. Били са намушкани до смърт в дома им в Милууд, Ню Хемпшир.

Споменаването на това име го върна към мазето на Еклънд и най-новия случай, забоден на картата на стената.

— Разбирате ли — продължи Майка, — Джейкъб Еклънд се свърза с господин Уеб малко преди да почине. Смяташе, че може би имат общи интереси, сред които и изчезването на брата му. Господин Уеб, естествено, се отнесе предпазливо. Наети бяха посредници, включително и Филип, като в крайна сметка двамата се срещнаха в същата тази стая. Аз присъствах на дискусията.

Филип отиде до камината и хвърли две цепеници в огъня. Когато се докоснаха до въглените, те зацвърчаха като живи същества, изправени на клада.

— И за какво се оказа, че Еклънд е искал да разговарят?

— За духове.