Джон Конъли
Игра на духове (45)

45.

Тоби Тейър познаваше само още един човек, който знаеше за разследванията на Джейкъб Еклънд, или поне само един, с когото можеше да сподели тревогите си. Благодарение на Еклънд знаеше за семейните връзки на Майкъл Маккинън с покойния Каспар Уеб. Преди това името му не значеше нищо за него, но детективът му беше разказал достатъчно, за да го накара да се радва, че никога не са се срещали. Нямаше никакво желание да се среща с хората, които Уеб беше оставил след себе си, а именно, тъй наречените Майка и Филип. Нито можеше, нито искаше да се обръща за съвет към тях.

Сега обаче съпругата и синът на Маккинън бяха мъртви, а местонахождението на Еклънд — неизвестно. Тейър можеше да отиде в полицията и да им разкаже, каквото знаеше, но в най-добрия случай щяха да го сметнат за луд, а в най-лошия — за заподозрян.

Затова вдигна телефона и позвъни на Мишел Сулиер. Разговорът го накара да се почувства малко по-добре. Сулиер не беше вярваща като Еклънд или като самия Тейър, но се съгласи, че и двамата трябва да внимават. За разлика от Тейър тя продължаваше да се надява, че той ще се върне жив и здрав.

Тейър затвори с чувството, че Сулиер не е осъзнала докрай степента на заплахата, пред която са изправени. Тя все още вярваше, че Братята, ако въобще съществуваха, са обикновени смъртни. Той обаче не смяташе така.

Често беше спорил с Еклънд за Братята. Той вярваше, че те са били безнадеждно покварени още преди да се заселят по тези брегове, и Новият свят просто им е дал по-голяма територия за действие от Стария. Тейър не беше толкова сигурен. Той се чудеше дали няма нещо в земята на Америките, някаква стихия, която привличаше същества като Братята и подхранваше най-долните им апетити. Представяше си я като скрит огън, като пламтящи въглени, които горят невидими в същия този щат под град Сентралия, проявявайки се само като облаци от серен газ и пукнатини в асфалта, докато някъде дълбоко в недрата на земята горят ли, горят.

Тейър се облегна на любимия си фотьойл. Можеше отново да открие мъртвите Братя. Знаеше къде се крият; мислеше, че знае и защо. Трябваше само да затвори очи и да заспи.

Ала не можеше.