Джон Конъли
Игра на духове (26)

26.

Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет и носеше късо, сиво вълнено сако върху тъмната си рокля. Косата й, по-скоро тъмноруса, отколкото червеникава, се спускаше свободно върху раменете. Потропваше с десния си крак в бавен ритъм по паважа като човек, който още не беше изгубил търпение, но постепенно и това се случваше. Раут не я позна, но разбра каква е още преди да забележи млечния цвят на очите й, които сякаш светеха в мрака. Тя стоеше до един „Лексус“ нов модел и изпитателно гледаше шофьора през стъклото.

Раут остана на мястото си. Погледна отново към къщата. Всички щори бяха спуснати. Не помнеше дали Еклънд го е споменал в описанието за това, как е оставил дома си. Раут си припомни целия разказ и повторното му потвърждение. Биваше го с детайлите. Благодарение на това умение беше запазил работата си толкова дълго въпреки преустройствата във фирмата преди няколко години, заради които маса служители от всички нива бяха отстранени като люспи стара кожа.

Полицейската патрулка се движеше бавно, без светлини. Докато подминаваше лексуса, шофиращият полицай се обърна наляво и Раут за миг се почуди дали е възможно да е видял момичето. Не, по-скоро оглеждаше мъжа или жената зад волана.

Патрулката продължи по пътя си, без да спира, и сви надясно точно преди пряката, на която беше паркирал Раут. Той изчака малко, но автомобилът не се върна и той отново насочи вниманието си към лексуса и къщата. Момичето продължаваше да стои на същото място, но сега гледаше към Раут, за да се увери, че я е видял, и което бе по-важно, беше регистрирал обекта на вниманието й. Макар и след толкова години, продължаваха да го побиват тръпки, когато погледнеше в очите някой от отишлите си Братя.

Раут премигна и момичето изчезна.

Луис остави телефона, който беше вдигнал на ухото си, когато видя приближаващите полицаи. Единственото по-лошо от това, да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола, беше да привлечеш вниманието на полицай, докато седиш в паркирана кола и не правиш нищо. Ченгетата изпитваха вродена подозрителност към хора, които наглед не правеха нищо, защото това обикновено означаваше, че правят нещо, и то често нещо, което не би трябвало да правят.

Луис знаеше, че ченгето ще се върне — след десет минути, най-много петнайсет. И ако намереше Луис още тук, щеше да поиска обяснение. Колата щеше да остане на мястото си, но би било по-добре, ако при следващото си кръгче полицаят я намереше празна.

Луис слезе от лексуса и подуши въздуха. Усети слаб мирис на изгоряло, като след пожар от късо съединение. Бузата вече не го сърбеше, а рехавата мъгла се беше разсеяла.

Реши, че Провидънс не му харесва.

Огледа последната паркирана кола на улицата. От нея слезе едър мъж, който извади нещо от багажника си. И това също не му хареса. Непознатият затвори багажника, обърна се с гръб и се скри от погледа му.

Раут беше взел заглушителя от кутията с инструменти и го беше монтирал на пистолета. Сега обмисляше как най-добре да подходи и убие шофьора на лексуса. Раницата с маската и гащеризона остана в багажника, но ръкавиците вече бяха на ръцете му.

Видя как високият чернокож мъж слиза от колата си и се оглежда наоколо. Раут пазаруваше само в „Джей Си Пени“ и „Маршалс“. Притежаваше един костюм за официални служебни събития и погребения. Никога не беше ходил на сватба, но подозираше, че костюмът би свършил работа и за такъв случай, ако се наложи. Нямаше никакви модни познания, но от пръв поглед разбра, че дрехите на непознатия струват повече от целия му гардероб заедно с обувките. Раут никога не бе виждал така добре облечен чернокож, освен по телевизията.

Присъствието на този индивид можеше да има няколко обяснения. Възможно бе това да е чисто съвпадение и той да се намира тук по свои си, независими причини, въпреки че минималното време между преминаването на полицейската патрулка и слизането на мъжа от колата, както и появата на мъртвото момиче, говореха другояче. Втората възможност бе той също да наблюдава дома — може би за да види кой друг би дошъл със същата цел. Третата беше, че той само стои на пост, а вътре вече има други хора.

Обектът на вниманието му пресече улицата. Къщата на Еклънд се намираше близо до ъгъла на пресечката, но непознатият не влезе. Вместо това тръгна по тротоара, оставяйки къщата от дясната си страна. Той хвърли поглед на Раут, който изглеждаше небрежен, но Раут го възприе като нещо по-сериозно. Раут извади сандъчето с инструменти, затвори багажника и се отдалечи от колата, без да поглежда назад, да не предизвика съмнение. Едва когато чернокожият се отдалечи, той се върна при автомобила си. Запали двигателя и премести колата си, така че да гледа право към къщата на Еклънд, скрит отчасти зад един контейнер за боклук.

Оттам продължи бдението си.