Джон Конъли
Игра на духове (58)

58.

Братята започнаха да се разотиват. Чакаха ги бавачки, на които трябваше да се плати, задачи, които трябваше да се свършат на сутринта. Всекидневието вървеше успоредно с изключителното и понякога минаваха дни и дори седмици, без повечето от тях да забележат и намек за странните елементи в живота си. За тези като Сали и Мадлин беше различно; духовете бяха непрестанно с тях, а случеше ли се някой друг да се огъне, или да се наложи да му се припомни какво означава да се родиш или венчаеш в това семейство, двете с радост им помагаха да усетят реално онези, които си бяха отишли преди тях. Достатъчно бе кратко призоваване и докосване; след това никой никога не бързаше преживяването да се повтори.

Ричард и София останаха у Бъкнърови заедно със Самнър и неговата съпруга, Джеси, Мадлин и Стивън Лий. Ричард се беше възстановил от първоначалната си реакция след убийството на Еклънд и сега изглеждаше въодушевен. На Сали й се струваше, че стореното му е харесало или е опиянен от факта, че е успял да го направи, което може би щеше да бъде полезно при предстоящите събития, макар и да повдигаше сериозни въпроси за психиката му. На нея не й беше особено приятно да нарани Еклънд и беше спряла веднага щом й каза каквото искаше да знае. Ако никой друг не беше пожелал да го довърши, тя щеше да бъде принудена да го направи сама — или да го възложи на Стивън Лий, в зависимост от настроението му, — но се радваше, че Ричард се погрижи за това.

Докато пиеха кафе и билков чай, Сали извади списък с три имена: Тоби Тейър, търговец на мебели, Лидия Орзел, известна повече като Майка, финансирала разследването на Еклънд по молба на някой си Каспар Уеб, и Мишел Сулиер, историк от Уотърбъри, Кънектикът, и гост-лектор в Нюйоркския университет и колежа „Боудън“ в Мейн. Сулиер се занимаваше с психология и най-вече история на извънрелигиозните вярвания в Съединените щати. Беше специалист по развенчаване на медиуми и други мошеници и беше издала няколко книги, една от които представляваше уважавана феминистична история на вещерството. Не беше обвързана, а според бележките на Еклънд имаше котка. Самнър прие това като доказателство, че е лесбийка, защото това би потвърдило всичките му подозрения за феминистките. Нищо не можеше да разклати убежденията му в това отношение.

Тейър, първата личност в списъка, имаше жена и деца и участваше в свои собствени реклами по телевизията и в пресата. Сали намери няколко в интернет и ги показа на другите.

— Прилича на клоун — отбеляза София.

Основателна преценка. Тейър обичаше карирани костюми и крещящи вратовръзки и всеки път завършваше с поканата: „Елате да си поприказвате с Тоби!“. Сресваше косата си настрани заради оплешивялото си теме, а продукцията на рекламите за екрана беше толкова нискокачествена, че изглеждаше като желан ефект. Ричард подхвърли, че ако такъв човек му каже „добър ден“, ще погледне дали не е изгряла луната, и София се съгласи с него. Ричард й се ухили, като че ли изненадан от това, а тя му отвърна с по-предпазлива усмивка. Раните от изневярата още бяха пресни и Сали предположи, че Ричард се чувства признателен за всяка трошица прошка, която София благоволеше да му подхвърли.

— И Еклънд твърди, че този човек е медиум? — учуди се Джеси.

— Пише го в бележките му — потвърди Сали, — въпреки че в медиите никъде не се споменава нещо подобно.

— Възможно ли е Еклънд да е излъгал? — попита Самнър.

— Не и ако не е фалшифицирал цялата информация в лаптопа си, но защо би правил подобно нещо? Не, мисля, че Тейър наистина има някаква дарба. Елинър също смята така. Братята са усетили, че ги търси.

— Чрез нас ли? — уточни Мадлин.

— Не, самите тях.

Това беше необичайно и смущаващо. Дори Мадлин не можеше да броди по пътищата на мъртвите.

— Изглежда, той е правел собствени проучвания още преди Еклънд да се свърже с него — продължи Сали. — Подходили са към един и същ проблем — нас — от различни посоки. Вероятно е било неизбежно рано или късно да се срещнат.

— А историкът?

— Според записките на Еклънд тя може би работи върху статия или дори глава от книга, посветена на Мъчениците от Капстед. Не приела всичко, което й казал Еклънд, но била готова да помисли върху основната му теза.

— Която е?

— Че е възможно, ако оставим настрана предположенията за паранормални явления, поне част от убийствата, посочени от Еклънд, да са извършени от потомците на някогашните Братя или индивиди, повлияни от култ към Питър Маг.

— Да го еба — изруга Мадлин.

Кърк потръпна. Мадлин може да приличаше на брамин от Източния бряг, но имаше уста на каруцар.

— И така стигаме до Лидия Орзел — каза Сали. — Според Еклънд Каспар Уеб бил престъпник, при това богат. Каспар Уеб дори не било истинското му име, въпреки че Еклънд не знаеше какво е то, освен че вероятно е източноевропеец по рождение. Не бил близък с по-малкия си брат, който се подвизавал под името Майкъл Маккинън.

— Два пъти да го еба — отвърна Мадлин, разпознала името.

— Стига, Мадлин — помоли я Кърк, — наистина ли трябва да го правиш?

Тя го изгледа с нещо като съжаление.

— Има труп в мазето ви, в момента обсъждаме убийството на още трима души, а ти се оплакваш от начина ми на изразяване? Голямо мамино синче си, Кърк. Ако нямаш разумно предложение, дръж си шибания език зад зъбите.

Кърк обърна внимание, че Сали не скочи да го защити. Не можеше да я вини, защото това беше Мадлин, но въпреки това го заболя.

— Убийството на Маккинън от Братовчеда беше грешка — каза Сали.

Това беше много меко казано. По време на командировка пътищата на Маккинън и Дон се пресекли и някакъв елементарен спор за място за паркиране прераснал в свиреп скандал. Понякога на Раут и това му стигаше. Вътрешно кипял няколко месеца, а нарастващият му гняв привлякъл най-злите сред Братята като труп — лешояди, а после, докато те нашепвали в ухото му, тръгнал да търси обекта на яростта си. Ако беше знаел кой е Маккинън, щеше да стои далеч от него, но, за съжаление, никой, освен най-близките му не знаел, че е роднина на Уеб. Когато изчезнал и полицията не намерила и следа от него, съпругата му се обърнала за помощ към девера си, който обаче бил на смъртно легло. Ала вместо смъртта му да сложи край на всичко, отговорността за издирването на изчезналия била прехвърлена върху Лидия Орзел, която с насърчението на вдовицата на Маккинън намерила Еклънд. Затова Братовчеда убил също съпругата и детето на Маккинън, също както, ако се наложеше, щеше да се погрижи и за Орзел, Тейър и Сулиер.

— Може би не е трябвало да убива Маккинънови — обади се Джеси. — Не е ли имало риск да привлече повече внимание? — Сали хвърли бегъл поглед към Мадлин, която едва забележимо кимна. Изпита странно чувство на облекчение. Досега само двете знаеха това, което сега щяха да споделят с останалите.

— Ако не бяха те, щеше да бъде някой друг — каза Сали. — Затварянето на устата на госпожа Маккинън беше, макар и временно, решение не на един, а на два проблема.

— Какъв е бил другият? — попита София.

Този път отговори Мадлин, която следеше баланса на дълговете между живите и мъртвите — цената на сделката, сключена от Питър Маг сред пламъците в Капстед. Тогава той се бе спазарил с едно същество, което наричаше себе си ангел. Проклятието щеше да тегне върху всички идни поколения. Братята щяха да получат пощада за греховете си. Ангелът щеше да скрие тях и техните потомци от божествената правда. Единственото, което искаше в замяна, беше кръв. Убежището в отвъдното трябваше да бъде изкупено с убийствата на невинни в настоящето. Братята щяха да сеят страдание, за да не понесат самите те такова.

— Все по-трудно става да правим, каквото е нужно, за да подхранваме пламъците. Технологиите, камерите, ДНК изследванията правят убийствата много по-рисковани, отколкото в миналото. Всяка смърт ни дава малко време, но родът ни се разраства, раждат се нови поколения, а усилията ни не нарастват пропорционално. Дон действаше от наше име, а Стивън Лий помагаше, където можеше, но това не беше достатъчно. Ако ставаше дума за банка, може да се каже, че средствата ни са почти изчерпани. Отишлите си стават все по-неспокойни. Излишно е да ви казвам какви ще бъдат последствията за всички ни, ако не успеем да удържим на своята част от сделката. Така че ако убием тези тримата плюс Еклънд и Маккинънови, ще решим проблема, поне засега.

— Но за колко време? — попита Самнър.

— За десетина години. Или повече.

Тя не знаеше със сигурност, но й се струваше, че е така. Пък и дотогава Джийнет щеше да бъде достатъчно голяма, за да се включи в решенията, и достатъчно зряла, за да действа. Сали и Мадлин бяха поговорили с нея, преди да си тръгне, и тя беше потвърдила, че с брат й са се „сближили“, както се изрази тя. Освен това им бе казала, че вижда момиче. То още стояло на разстояние от нея, но бавно се приближавало. Сали се зарадва на новината, потвърждаваща всичко, на което се бе надявала за Джийнет.

Присъстващите двойки се спогледаха — мъжете с жените си и всички помежду си. Самнър сви рамене.

— Значи май е решено.

— С кого ще започнем? — попита Ричард.

— Сулиер би трябвало да е най-лесна — каза Сали. — Но ми се струва, че едновременно трябва да се разправим и с Тейър. Еклънд му е вярвал, а фактът, че не намираме информация за способностите му, означава, че е внимавал да ги държи в тайна. Само измамниците се хвалят.

— Ами Орзел?

— Тя ще бъде най-трудната. Казала е на Еклънд, че след смъртта на Уеб почти не излиза навън.

— Дали се страхува? — попита Ричард.

— Не, мисля, че е в траур.

— Сама ли живее?

— Някои от хората на Уеб се навъртат наоколо.

— Хората на престъпника? Те ще бъдат въоръжени.

— Най-вероятно. Но тя има и син — усмихна се Сали. — И според Еклънд той май има доста смесени чувства към майка си.

 

 

И така, беше решено. Сали, подпомогната, доколкото е възможно, от Кърк, щеше да поеме Сулиер, защото предполагаха, че жена по-лесно ще спечели доверието й от мъж, а Ричард, с помощта на Самнър, щеше да убие Тейър. Самнър работеше за себе си, а училището на Ричард беше в кратка ваканция. Сали и Кърк бяха гъвкави; трябваше само Сали да прехвърли на някого заявките за печива. Една жена на Пати Бест й помагаше с по-големите поръчки и я покриваше, когато искаше да си вземе отпуск. Тя щеше да се зарадва на допълнителния приход.

Благодарение на Еклънд разполагаха с адресите и на трите мишени. Нужна бе известна координация, но нямаше да е трудно да се отърват от Сулиер и Тейър в рамките на един ден. След това можеха да насочат вниманието си към Лидия Орзел.

Взеха си довиждане. Сали погледна към къщата на Фериър. Минаваше полунощ и всички стаи бяха тъмни. Стивън Лий завъртя колата си назад към вратата на гаража, за да могат Кърк и Ричард да изнесат тялото на Еклунд, прибрано в черни чували за боклук, и да го хвърлят в багажника. Трупът на детектива щеше да последва съдбата на автомобила му, смачкан и изгубен сред останалите отпадъци в моргата на Стивън Лий в Уест Абът, на петдесетина километра от Търнинг Лийф.

Самнър и Джеси си заминаха, последвани от Ричард и София. Мадлин остана да поговори със Сали, докато Стивън Лий я чакаше зад волана, мълчалив и неумолим, както винаги. Сали подозираше, че той е най-лудият от всички.

— Елинър написа нещо на стената в банята — каза Сали.

На изпитото лице на Мадлин с опънатата като барабан кожа някак си успя да се изпише изненада.

— Елинър е писала?

— Да. Две думи. Опустели хора. Кои са те?

— Нямам представа.

— Мисля, че каквото и да са, те я плашат.

— Може да има някаква връзка със сделката. И да отшуми след убийствата.

— Може.

Мадлин сложи ръка върху нейната.

— Ти се справи чудесно — каза тя. — Гордея се с теб.

— Благодаря ти.

Двете жени се прегърнаха и Мадлин се качи в колата при сина си, докато Кърк й държеше вратата. Двамата със Сали им помахаха за довиждане, а когато автомобилът се скри от погледа им, влязоха вътре, надянаха ръкавиците и се заеха да чистят следите от Джейкъб Еклънд от стените и пода.