Джон Конъли
Игра на духове (100)

100.

Паркър седеше на кухненската маса на Еклънд с лаптопа пред себе си. Лесно щеше да се сети за паролата, дори Кърк да не му я беше казал: Милена, името на бившата му жена. На десктопа имаше двайсетина папки, но само една с името на Паркър.

Той я отвори. Вътре имаше снимки. Някои бяха негови, но повечето на дъщеря му и всичките до една направени през последните два месеца.

Десет минути по-късно Паркър се върна в дневната. Кърк Бъкнър седеше на пода до стената в почти същата поза като жена си предишната вечер и като че ли се стремеше да гледа където и да е, само не към трупа й.

— Това е било на Джейкъб Еклънд — каза Паркър.

— Не знам за какво говорите.

— Аз не съм ченге. Нищо, което кажете тук, няма да важи в съда. Засега всичко е между нас. Ще опитам пак: Джейкъб Еклънд. Намерили са тялото му в автоморга, собственост на ваш роднина.

— Нямам нищо общо с това.

— Вие ли го убихте?

Кърк го погледна в очите.

— Не.

Паркър му повярва.

— Ако полицията намери този лаптоп, колкото и да отричате, все едно. Той ви свързва с Джейкъб Еклънд.

Бъкнър изглеждаше озадачен. Отвори уста да каже нещо, но после я затвори пак. Може да беше много неща, но не и тъп. Достатъчно беше загазил и без това. Притежанието на лаптопа щеше да утежни още повече положението му.

— Никакъв лаптоп не помня — каза той.

Паркър стана и излезе от къщата. Когато се върна, лаптопът вече не беше у него.

А полицията беше на път.