Джон Конъли
Игра на духове (88)

88.

Кърк шофираше. Сали се возеше отзад, а до нея седеше Елинър. Лявата ръка на Сали беше протегната. Невидима за Кърк, отгоре й лежеше дясната ръка на мъртвото момиче.

Елинър не говореше. Тя беше няма; смъртта бе отнела словото й. Но тя можеше да предава емоции и да улавя мислите и емоциите на Сали. Сега Сали й показваше снимките на Паркър от лаптопа на Еклънд и чувстваше как Елинър потръпва в ужас, излъчвайки предупредителни червени и лилави цветове. Сали не знаеше за Паркър почти нищо повече от това, което бе открила в интернет и компютъра на Еклънд, но съзнаваше, че да привлече вниманието му би било равносилно на това, към нея да полети безпогрешен куршум, който неумолимо ще следва траекторията си, докато достигне целта си. Сали се опита да обясни това на Елинър, но сигналите на момичето бяха объркващи и не беше сигурно, че тя реагира само на Паркър или се намесват други фактори. Единственото, в което беше сигурна Сали, бе, че Елинър се страхува.

В съзнанието на Сали проблесна един образ и ръката на Елинър стисна още по-здраво нейната.

Образ на мъж, после пустота.

Не разбирам.

Появи се отново: мъж и пустота, две отделни проекции, сливащи се в едно. Изведнъж Сали разбра.

Той беше Опустял.

Образът се умножи, единият стана много.

Опустелите. Кои са те?

Още един образ, този път на пламъци и разруха. Сали видя как Елинър гори в последните мигове на Капстед. После огънят се сви в една безкрайно плътна точка и настана мрак.

Краят. Но на какво?

Устните на Елинър се задвижиха, мъчейки се да образуват думи. Нужни й бяха два опита, но най-после Сали разбра.

На всички нас.