Джон Конъли
Игра на духове (25)

25.

Луис не обичаше да стои на пост и да дебне за ченгета. Тази работа го караше да се чувства като глупака в бандата, който обикновено свършва като труп. Наясно беше, че в момента е много важно да заеме тази роля, но това не го правеше по-щастлив от ситуацията.

Освен това нямаше доверие на Едгар Рос. Предишните му занимания, както и множество от сегашните, не му даваха основание да изпитва желание за каквато и да било връзка с ФБР и други сили на закона, но предаността му към Паркър го бе вкарала в орбитата на агента. Опитваше се да гледа от добрата страна на нещата, но хич не му беше лесно да я открие. Независимо от подозренията си, ФБР нямаше скоро да предприеме действия срещу него — Рос се бе погрижил за това, но Луис от своя страна им бе дал част от уменията и наклонностите си, така че двамата с Ейнджъл бяха станали слуги на Рос, също като Паркър. Въпреки твърденията на федералния агент, че ще се държи на разстояние от издирването на Еклънд, Луис не можеше да се отърси от чувството, че някой го наблюдава, макар да не знаеше с каква цел. Сигурен бе само, че някъде в това загадъчно изчезване се крие капан.

Той се почеса по лявата буза. Погледна към къщата на Еклънд и видя було от мъгла, което висеше в нощния въздух от другата страна на прозореца на колата. Издиша облак от пара в студения автомобил. По принцип не обичаше затоплени автомобили, но в случай като този топлината и сънливостта, която тя предизвикваше, можеха да бъдат смъртоносни. Парата вътре се разсея, но отвън остана. Интересно: виждаше я само когато не гледаше право към нея.

После обаче вниманието му бе отвлечено от появата на полицейски автомобил.