Джон Конъли
Игра на духове (53)

53.

Сам търсеше телбод. Довършваше един училищен проект за планините, в който трябваше да сглоби снимки, карти и собственоръчни рисунки заедно с фактите и цифрите, които заедно с дядо й бяха извадили от различни книги и интернет. Дядо й работи с по-голямо удоволствие от самата нея; тя лично намираше проекта за глупав. Поначало трябваше да работи със Стейси Мейър, само че двете се скараха коя ще пише за Еверест. Учителката им, мис Хауърд, прецени — със соломоновска мъдрост, както се изрази дядо й, щом разбра причината за сдърпването, — че вероятно ще им се отрази по-добре, ако работят самостоятелно, така че и двете да включат върха в проектите си. Сам смяташе, че на Стейси Мейър въобще не бива да се позволява да се докосва до Еверест, защото е тъпа кифла, и реши, че последната дума ще бъде нейна. Резултатът бяха десет страници за Еверест и само няколко абзаца за недотам значимите върхове по света.

Знаеше, че не бива да влиза в кабинета на майка си без позволение, но майка й беше излязла с баба й, а дядо й си подремваше, а Сам много, ама много искаше да приключи с този проект, за да си играе на айпода. Така или иначе, знаеше къде стои телбодът, така че нямаше за какво да се тревожи.

Стиснала проекта си под мишница, тя отвори чекмеджето, намери телбода и тъкмо се канеше да го използва, когато погледът й попадна на собственото й име върху писмо, подаващо се от една папка на бюрото. Сам остави телбода и инстинктивно се огледа да не би майка й или някой друг мистериозно да се е материализирал в стаята, без да забележи, след което извади листа.

Писмото беше изпратено от адвокатска фирма. Много от думите й бяха непознати, но това не беше важно. Знаеше какво значи „попечителство“, „ограничени“ и „достъп“. Погледа още малко листа, преди да го върне в папката. После тихо и спокойно довърши проекта си, прибра телбода и излезе от кабинета, като затвори вратата след себе си.

Върна се в стаята, седна на ръба на леглото си и се обърна към по-малкия от двата прозореца, подпряла брадичка на ръцете си. Баба й и дядо й бяха направили този прозорец специално за нея. По средата беше прозрачен, но отстрани имаше разноцветни квадрати, които през деня хвърляха шарени мъниста от светлина.

Сам се втренчи в прозореца и стъклата започнаха едно по едно да се пропукват.