Джон Конъли
Игра на духове (41)

41.

Колекционера проследи с поглед отдалечаващия се лексус. Не знаеше дали му се иска повече да беше чул репликите, които си размениха синът на Майка и тримата посетители, или разговора, състоял се вътре в сградата. Струваше си да се чуят думите, които бяха докарали Филип до невъздържана емоционална реакция, въпреки че ако имаше някой, способен да накара другиго да покаже истинската си същност, то бяха точно тези тримата. Ейнджъл и Луис можеха да накарат човек в кома да си върне съзнанието.

Той знаеше къде отиват Паркър и двамата му партньори: колата на Паркър още чакаше пред мотела, а имаха и стаи, въпреки че беше малко вероятно да прекарат там нощта след случилото се в Провидънс. Вече познаваха непредсказуемостта на Филип — ако можеше да нарече по този дипломатичен начин очевидната му лудост — и със сигурност щяха да спят по-спокойно, ако увеличаха разстоянието с още 160 мили.

Разбира се, Колекционера можеше да ги проследи още веднъж до мотела и да поговори с Паркър, но все още предпочиташе да избягва, доколкото е възможно, Ейнджъл и Луис. За добро или лошо, Паркър беше готов да работи с Колекционера на основите на взаимната изгода, макар понякога да му беше трудно да прикрие отвращението си от това споразумение, но Ейнджъл и Луис с радост щяха да прережат гърлото му, стига да им се удадеше възможност за това. Не вярваше, че ще успеят, но не виждаше смисъл да им дава шансове, а и нямаше никакво желание да прекарва времето си с хора, които бяха така открито враждебни към него. Щеше да помисли как да се свърже с Паркър през следващите дни. Щеше или да си уговори среща, или да му се яви лично в подходящ момент. Не че беше длъжен да го прави, въпреки заплахите на Паркър. Паркър вярваше, че е подчинил Колекционера, и това предположение съдържаше достатъчна доза истина, за да го подразни. Колекционера си помисли, че би било забавно да проследи нишките, свързващи Еклънд с Дон Раут, и пътем да ги унищожи, за да може Паркър да вкуси от провала.

Засега обаче той само чакаше в сенките и наблюдаваше „Агаве Асошийетс“. Филип взе цигара от един от лакеите си и се дръпна да пуши настрани, докато се успокои. Една от щорите на третия етаж лекичко се повдигна и Колекционера зърна Майка, която се взираше в мрака и търсеше сина си.

„Тя му обръща твърде много внимание — помисли си Колекционера, — Каспар Уеб — никакво.“

Кофти комбинация, която беше допринесла за създаването на един lusus naturae^[1]. „Нечисти жени ще раждат чудовища“^[2], пишеше в книгата на Ездра. Колекционера обичаше апокрифите — нали така беше получил името си^[3].

Паркър си беше създал лош враг в лицето на Филип. Щеше да се наложи да го следи и рано или късно да се разправи с него. Това обаче значеше да си навлече гнева на Майка, а Колекционера не беше сигурен, че е готов да оправдае убийството й само защото не желае или не може да овладее изблиците на сина си.

Колекционера се обърна. Едва когато се отдалечи на безопасно разстояние, той също запали цигара и потъна в нощния мрак. Остана да се вижда само светещото й въгленче.

Нощта скоро погълна и него.