Джон Конъли
Игра на духове (39)

39.

Майка се загледа неучтиво дълго в портрета на Каспар Уеб над камината или поне така се стори на Паркър. Той се опита да прочете изражението на лицето й, но единственото му заключение бе, че не открива там особена любов. Вниманието му за миг се насочи към Филип, който бе проследил погледа на Майка, но и там не съзря обич.

— Както вече знаете — подзе Майка, — господин Уеб идваше от друга култура, различна от нашата. Той беше силно религиозен човек от православна традиция, която аз не познавах. В края на живота си той ми каза, че знае, че има хора, които са убедени, че ще гори в ада за делата си, но според него грешаха. Той смяташе, че раят и адът не са сътворени реалности; че ще види Бог и ще възприеме присъствието му като голям огън, през който трябва да преминат всички — и праведни, и непокаяни. Първите ще излязат оттам невредими, но другите ще бъдат погълнати от пламъците. На смъртното си легло господин Уеб се покая за греховете си. В съответствие с последните му желания ние закриваме създадените от него структури и влагаме в добри каузи голяма част от състоянието, натрупано от тяхната работа.

Ето я пак: несъвършено прикритата реакция на сина й. При всяко споменаване за закриването на бизнеса Филип потръпваше като убоден.

— Не познавах този метод за спасение — отбеляза Паркър.

— Никога не е късно да се покаеш — предизвикаха го суровите очи на Майка.

— За съжаление, ако не получите съобщение от отвъдното, няма как да разберете дали номерът е минал.

— А междувременно — добави Луис и Паркър разбра, че той също е забелязал реакциите на Филип, — дългогодишните усилия за изграждане на империя на Североизточния бряг отиват на вятъра в името на човек, който вече гори по един или друг начин. Все едно да продаваш акции, докато цената им се покачва.

— Ние няма да обеднеем — възрази Майка. — Господин Уеб се погрижи за нас.

Луис сви рамене.

— Парите не са мои. — И той отмести поглед, за да покаже, че за него въпросът е приключен. Бяха научили нещо за Филип и това им стигаше.

— Какво общо има всичко това с Еклънд? — попита Паркър.

Майка обясни. В продължение на часове Еклънд разказвал на Уеб за серия от несвързани помежду си убийства и изчезвания, простиращи се в рамките на повече от век и половина, които според него били свързани с потенциално паранормални и поразително сходни в детайлите си видения. Братът на господин Уеб имал такива видения през седмиците преди изчезването си. Оказваше се, че тези „халюцинации“ били споменати в полицейския доклад, но само мимоходом, като знак, че Маккинън може да е бил с разстроен ум преди изчезването си. Тази подробност обаче беше успяла да стигне до някои вестници, а оттам и до специализираните уебсайтове, откъдето Еклънд беше научил за нея.

— Какво е твърдял, че е видял Маккинън?

— Вариации на три фигури: възрастен брадат мъж и две жени. Бил много конкретен относно вида и облеклото им. Казал на жена си, че за първи път ги видял, докато паркирал в гаража си, и едва не връхлетял отгоре им — толкова внезапно се появили. Скочил на спирачките, а те останали там още няколко секунди и изчезнали.

— Но той продължил да ги вижда?

— Да, според жена му. Тя твърдеше, че винаги са разговаряли открито за всичко. Съпругът й не спял добре. Будел се заради шумове на долния етаж, които никой не чувал, и странни миризми, които никой друг не усещал. Записал си час при психиатър, но изчезнал преди първата консултация.

— Уеб знаел ли е за тези случаи?

— Господин Уеб се осведомяваше за всяка стъпка от разследването. Той посвети значителни ресурси и на собствени проучвания, но не постигна нищо повече от полицията.

— А после се появи Еклънд.

Паркър внимателно наблюдаваше Филип, но той вече не издаваше никакви емоции и дори изглеждаше отегчен от разговора, така че трудно можеше да се каже какво е отношението му по въпроса. Може би неутрално. В най-добрия случай.

— Господин Уеб не беше скептик относно паранормалното — продължи Майка. — Той намираше теориите на господин Еклънд за достатъчно интригуващи, за да ги спонсорира. Господин Еклънд прие малка финансова подкрепа и се съгласи да информира господин Уеб за всичко, което би могло да хвърли светлина върху съдбата на Майкъл Маккинън. Едно от условията в завещанието на господин Уеб беше да продължим да подкрепяме и следим работата на господин Еклънд. За тази цел беше заделена определена сума.

— Еклънд обаче изчезна от радара.

— Той пътуваше често по работа, затова се разтревожихме едва наскоро. В споразумението му с нас влизаше задължение да ни представя седмични доклади и той се съобразяваше много стриктно с условията.

Значи Еклънд прибираше пари и от Уеб, и от Рос. Служеше на двама доста различни господари, което беше, поне според Паркър, меко казано, неразумно.

— Претърсихте ли къщата му? — попита той.

— Влязохме, за да е уверим, че не го е сполетяло нищо лошо — отвърна Майка, — но нищо не изглеждаше докосвано или иззето. Вие, от друга страна, нямахте подобни скрупули.

— Може да вземете всичко, ако желаете.

— Ами вашият клиент?

— Той няма да остане доволен, но това бездруго е постоянното му екзистенциално състояние. Може да му отнеме известно време, докато регистрира минималното повишаване на недоволството.

— И какво ще направи тогава?

— Подозирам, че ще тръгне по следите на този, у когото са материалите. Не ви го препоръчвам.

— Във вашите уста звучи като престъпник.

— Ако беше, щеше да се чувства прекрасно в тази компания, но не е. Тъкмо обратното.

Паркър остави думите да увиснат във въздуха. Беше казал на Майка толкова, колкото желаеше, без да излъже. Сигурен бе, че ако се стигне дотам, Рос ще се захване и с остатъците от империята на Каспар Уеб, само и само да си набави информацията, която би могла да го отведе при Еклънд.

Майка кимна разбиращо.

— Каквото и да си мислите за нас или за покойния господин Уеб — каза тя, — той искрено се тревожеше за брат си и не по-малко за благополучието на жена му и детето му. Вярвам, че Майкъл Маккинън е мъртъв, също като съпругата и сина си. Ние, които оставаме тук, имаме дълг към тях. Готова съм да предложа сто хиляди долара на вас и вашите приятели, ако намерите виновниците за участта им и ги доведете при мен, за да понесат наказанието си. Нямам интерес към работата на закона. Интересува ме само правдата.

Паркър не виждаше причина дори да обмисли сделката.

— Няма да стане.

— Сумата не е ли достатъчна?

— Въпросът не е в парите.

— Нито в закона, поне за вас. Както вече споменах, знам някои неща за миналото ви.

— Вече имам клиент. Не искам още един. Това би било конфликт на интереси.

— Не е наложително да знае.

— О, подозирам, че клиентът ми вече знае повече за вас, отколкото бихте искали.

— О! — каза Майка лаконично.

Паркър се изправи. Ейнджъл и Луис го последваха.

— Къде отивате? — попита Филип. — Майка не ви е разрешила.

Паркър дори не го погледна.

— Струва ми се, Майка вече знае, че разговорът ни е приключил.

— Господин Паркър е прав, Филип. Пусни ги да си вървят.

— Ти вярваш ли им?

— Не виждам причина за обратното.

— Но те не се съгласиха да ни помогнат!

— Не е необходимо. Те бездруго търсят мистър Еклънд. Ако изчезването му е свързано с участта на семейство Маккинън, те, така или иначе, ще действат в наш интерес, независимо от уговорките ни. А ако няма връзка, то тогава за нас е без значение; ще държим само да върнат документите, иззети от дома му, в случай че ни потрябват по-късно. Правилно ли обобщих, господин Паркър?

— Мисля, че да.

— Тогава Филип ще ви изпрати. Той ще ви даде и номер, на който да се обадите, ако възникне необходимост отново да ме посетите.

— Съмнявам се, че ще се наложи.

— Направете го заради една старица — отвърна Майка, като поглади деколтето си с ръка в гротескна пародия на флирт, но в очите й не се четеше нито похот, нито смях. — Малко удоволствия са ми останали.

Една от цепениците в огъня се пропука и пламъците хвърлиха сянка, напомняща на краката на увиснал мъж, чийто тъмен силует прикрива одраните му останки.

— Сигурен съм, че ще намерите някое — каза той и излезе след Ейнджъл и Луис.