Джон Конъли
Игра на духове (32)

32.

Организираната престъпност в Нова Англия — поне в италианския си вариант — беше в упадък след смъртта на Раймонд Патриарка през 1984 г. Старшите фигури умираха, отиваха в затвора или ставаха доносници, а вътрешнофамилните дрязги отслабваха останалите. Провидънс — оперативната база на мафията в Нова Англия още от 50-те години, когато Патриарка управляваше всичко от Националната цигарена компания и „Койн-О-Матик Дистрибютърс“ на „Атуелс Авеню“ — беше изоставен в полза на Бостън. През цялото време ФБР продължаваше само да вдига шум, докато операциите на Патриарка постепенно приключваха, а други продължиха да процъфтяват в сенките на мрака.

Никой не знаеше истинското име на Каспар Уеб и дори националната му принадлежност беше обект на спорове, макар да се смяташе, че има корени някъде в Източна Европа. Как се беше сдобил с достатъчно пари, за да се установи в Роуд Айлънд, също оставаше загадка. Беше започнал с контрабанда, с която си извоюва място в дългата и благородна традиция на черния пазар в региона. Внасяше цигари, наркотици и жени за секстърговия. Благодарение на посредници сключваше взаимноизгодни сделки с фамилия Патриарка, без да се среща лично с когото и да било от тях и дори без да признава, че той стои зад въпросната контрабанда.

Уеб притежаваше обширен имот в покрайнините на Ню Шорам — единствената община на миниатюрния остров Блок и официално най-малкият град в най-малкия щат, където средната цена на къщите беше около един милион долара. Ако представителите на закона някога бяха проявили интерес към него, от това явно нищо не беше излязло. Бавно, внимателно и винаги чрез други Уеб се промъкна в преплетените политически и престъпни сфери на живота в Роуд Айлънд, а оттам и в останалата част от Нова Англия. В продължение на десетилетия той упражнява зловредно и до голяма степен незабелязано влияние върху икономиките на шест щата, без да оставя трупове по пътя си, защото всички, които го разгневяха, просто изчезваха. Когато се спомина, кончината му остана почти незабелязана, поне в публичното пространство. Повечето от хората, които го познаваха обаче, тихомълком благодаряха на Бога, че си го е прибрал.

Докато Паркър и двамата му сподвижници гледаха непознатия тип, който твърдеше, че е пратеник на Уеб, още едно беемве паркира до първото. Вътре се виждаха четирима мъже, които нито слязоха, нито спряха двигателя. Просто чакаха.

Представителят на Уеб сключи ръце.

— Господин Уеб би оценил високо жеста, ако го бяхте информирали за присъствието си в щата — каза той.

— Забравихме да доведем медиум — отвърна Ейнджъл. — Може би следващия път вие ще организирате сеанс.

Паркър го погледна. Онези бяха повече и подобни реплики не помагаха.

— Кой сте вие? — попита той.

— Казвам се Филип.

— Приемам, че тези хора са с вас — каза Паркър, като посочи новодошлите.

— Ще ви бъдем признателни, ако ни придружите обратно до Провидънс — повтори Филип. — Можете да го направите със собствения си автомобил, стига да ми позволите да пътувам с вас. Колегите ще ни следват.

От бара излезе голяма група млади мъже и жени, които ги загледаха. Започваха да привличат вниманието. Не че правеха нещо, но хората бяха по-чувствителни към заплахата от насилие, отколкото им се признаваше, а и лявата ръка на Луис едва прикриваше пистолета в дясната.

— Само за информация — какво ще стане, ако откажем?

Филип се усмихна. По лицето му не се образуваха никакви бръчки; приличаше на пластмасов калъп, който променя формата си.

— Няма да откажете — отвърна той, — така че защо да всяваме смут?

— Интересен начин на изразяване — повтори Луис. — Да всяваме смут.

Паркър не виждаше какъв избор имат. Ако останеха още на паркинга, някой можеше да повика ченгетата.

— Е, значи се връщаме в Роуд Айлънд.