Джон Конъли
Игра на духове (91)

91.

Колекционера обикаляше из почти празната къща на Дон Раут — с кухнята с развалена храна, с неизползваните стаи, с полуживения живот. Миришеше неприятно и само студът пречеше да се разсмърди още по-лошо. Не беше заради тенджерата със стара яхния на печката, нито заради прокисналите зеленчуци. Домът на Раут вонеше на занемареност и отвратителни навици. На отдавна загнил морал.

Колекционера се питаше дали тук Раут е убил онова момиче от Китай. Така му се струваше, но не мислеше, че Раут е убил много други жени по същия начин. Беше усетил неговата празнота и безрадостност. Нищо чудно да я беше убил само за да види какво би било да отнеме живота й. Макар и след толкова години Колекционера почти долавяше вкуса на разочарованието му. Музикалната сбирка обаче беше интересна. Подсказваше известна форма, ако не на способност, то на естетически усет и желание да намира наслада в изящното изкуство.

Телефонът му завибрира в джоба, но той не му обърна внимание. Някъде в тази къща се криеше следа към оцелелите Братя. Трябваше да се съсредоточи.

Първо прегледа всички плочи, като ги изсипваше от книжните им тела на пода, без да се интересува дали ще се повредят. Явно те бяха ценни за Раут, така че бе възможно да е скрил и други ценни вещи между тях. Единственото, което откри обаче, бяха няколко писма от търговец на редки плочи, прибрани в „Реквием“ на Верди в изпълнение на Филхармоничния оркестър под диригентството на Карло-Мария Джулини, с гласовете на Криста Лудвиг, Николай Геда и Елизабет Шварцкопф. Колекционера се канеше да изхвърли и тази плоча, когато някакъв инстинкт го накара да я отдели. Баща му винаги бе казвал, че Шварцкопф е най-великият интерпретатор на класическата песен, въпреки, както сам признаваше, смущаващо ентусиазираното й участие в нацистката партия. Той си помисли, че точно тази творба би могла да достави известна наслада на Елдрич.

Продължи да претърсва къщата, като преминаваше от стая в стая, без да намери нищо интересно, докато остана само мазето. Спря се на стълбите и погледна надолу. Беглият оглед по-рано беше показал, че там е пълно с кашони и боклуци. Не му оставаше друго, освен да се заеме и с това. Първо обаче щеше да пийне вода. Устата му беше пресъхнала и прашна.

Колекционера влезе в кухнята. Пред него стоеше жена, а над дясното й рамо беше надвиснал мъж. Жената държеше кухненски нож в ръка. Събирачът вдигна лявата си ръка и понечи да каже нещо, като в същото време стегне дясната си китка, за да извади ножа, скрит в ръкава му. Жената направи крачка напред и Колекционера почувства остра болка в гърдите, сякаш пламна огън, който се разрасна, докато не го погълна целия. Лявата му ръка падна върху дръжката на ножа, а острието от другата му ръка се изплъзна от канията си и издрънча на пода. Вратата на кухнята беше отворена и отвън се виждаше как се спуска вечерта. Той направи няколко крачки към нея, а мъжът и жената се отдръпнаха от пътя му. Острието в гърдите му прорязваше вътрешностите му на всяка стъпка, но той не спря. Искаше да умре на светло. Стигна до вратата точно когато краката му се огънаха и се свлече на колене. Слънцето притъмня, светът се обля в червено. Сенките се приближаваха. Опитваше се да ги държи настрана, но вече нямаше сили за това. Те ставаха непоносимо плътни, докато той преминаваше от своя свят в техния, заобиколен от Опустели.

Соколите не питаят обич към ловеца, помисли си той. Той само се грижи за тях.

Те се спуснаха отгоре му и го погълнаха.