Джон Конъли
Игра на духове (62)

62.

Дженифър, мъртвата дъщеря, седеше на камъка си и гледаше невиждащо мъртвите, които се носеха покрай нея като безкрайна река от души, вливаща се в очакващото я море.

Към нея се приближи едно малко момченце. Беше около петгодишно и изглеждаше уплашено. Най-малките винаги се страхуваха най-много; те още бяха деца по душа и ум, не се бяха трансформирали. Бяха объркани и търсеха родителите си, поради което някои се отклоняваха и се губеха. Най-нещастните от тях оставаха затворени между световете като малки мехури от ярост и страх, които се лутаха из вече неузнаваеми стаи, твърде отчаяни, за да си идат.

Момченцето отвори уста да каже нещо, да попита за пътя, но вниманието на Дженифър беше насочено другаде. Тя слушаше писъците на сестра си.

После изчезна.

Момченцето остана да стои в подножието на скалата, почти докосвайки с нозе водата. То гледаше мъртвите и търсеше познати лица, но не намираше такива. Една жена, усетила смущението му, протегна ръка към него, но беше отнесена, преди детето да реагира.

Момченцето се отдалечи от брега и тръгна към подножието на хълмовете. Известно време се виждаше като малко бяло присъствие в мрака, после сенките го погълнаха и то се изгуби.

Сам лежеше на една страна под завивките в леглото на баба си. Завесите бяха спуснати, а на нощното шкафче стоеше недокосната чаша с топло мляко. Майка й беше на път към дома. Беше получила съобщението за Сам веднага щом излезе от срещата.

Баба й надникна в стаята, но нито влезе, нито каза нещо. Видя как се движат устните на момичето, без да изговаря думи на глас. Откакто я бяха сложили в леглото, Сам не допускаше никого до себе си. Ако някой се опиташе да приближи, пищеше. Можеха само да наблюдават отстрани зареяния й поглед, докато разговаряше с някакво незримо присъствие.

Баба й затвори вратата и се отдалечи.

Дженифър седеше облегната на стената в стаята и говореше със сестра си.

трябва да внимаваш

— Знам. Съжалявам.

не бива да чупиш неща и не бива да нараняваш нещата

— Бях ядосана. Тя иска да ме отнеме от него.

уплашена е от онова, което се случи заради Мъртвия крал

— Аз съм в безопасност. Винаги съм била в безопасност.

не, не беше

— Няма значение. Вече свърши.

тя те обича

и двамата те обичат

тя просто иска да бъдеш в безопасност

— С него съм в по-голяма безопасност и той с мен — също.

тя не го знае

— Мога да я накарам да направи, каквото искам.

Дженифър не отговори веднага. Понякога беше лесно да забрави колко опасна можеше да бъде Сам.

не бива

— Защо?

защото ще бъде лошо, а ти не трябва да бъдеш лоша

Сам не отговори, само затвори очи и захлупи лице.