Джон Конъли
Игра на духове (23)

23.

Домът на Джейкъб Еклънд представляваше малка едноетажна къща във Фокс Пойнт в източната част на Провидънс.

— Човече — рече Луис, — в сравнение с това място Уилямсбърг прилича на Солт Лейк Сити.

Не беше далеч от истината. Фокс Пойнт беше толкова хипстърски, че на Паркър му се струваше, че бие на очи, защото няма брада, а Луис — с черната си кожа. Единственият, който би могъл що-годе да се слее с тълпата, беше Ейнджъл, ако ще и само заради тридневната си набола брада и вълнената шапка. Докато се опитваха да се ориентират, бяха подминали цял куп кафенета по „Уикенден“ и околностите и магазини за антики, стари плочи, сексиграчки, килимчета и бижута. Трудно можеше да се повярва, че всичко това е било обработваема земя преди построяването на първото пристанище в Индия Пойнт, след което Провидънс е направил всичко по силите си да ускори съсипването на света, изнасяйки огромни количества ром. Морското и индустриалното минало днес личаха само по някои от по-старите сгради, а модернизацията, подпомогната от студентите от наблизо разположения университет „Браун“, беше пропъдила голяма част от някогашните жители.

Паркър беше проверил историята на имота на Еклънд. Детективът и жена му го бяха купили в по-добри времена, преди Фокс Пойнт да се превърне в магнит за младите и богатите, след което цената й се бе покачила достатъчно, за да може при развода Джейкъб да откупи дела на жена си. Къщата изглеждаше твърде голяма за сам човек, но Паркър си даваше сметка, че няма право да го съди, задето не я е продал, при положение че самият той се ширеше в дома си в Скарбъро. А и защо да я продава, ако не иска? Районът беше оживен и интересен, а цената й надали скоро щеше да падне. Стига да можеше да преглътне данъците, всичко беше наред.

Всъщност тази къща беше най-малката на „Арнолд Стрийт“ с нейните двойни редици от разностилни къщи предимно от деветнайсети век. Намираше се близо до кръстовището с „Брук“ и имаше малко дворче отпред и отзад, оградено с черна ограда от ковано желязо и нисък жив плет. На ъгъла на кръстовището имаше детска площадка, където оставиха Ейнджъл, след което Паркър и Луис направиха още едно кръгче и го взеха от другия ъгъл.

— Къщата е тъмна — каза Ейнджъл, — но като че ли има аларма. Номерът е да проникнем и спрем сирената, преди съседите да повикат ченгета.

Той порови в чантата си и извади черна кутийка с размерите на четири пакета цигари, а в другата си ръка държеше секач.

— Заглушител за мобилни телефони — обясни той, като размаха кутийката. — От тежката артилерия.

Паркър знаеше какво е това. И той имаше такъв в колата си, само че по-скромно устройство с по-малък диапазон на действие. Това на Ейнджъл изглеждаше така, сякаш може да убие цял квартал и да остави всички мъжки индивиди в околността стерилни. Заглушителят щеше да се погрижи за алармената система. Първата задача на Ейнджъл щеше да бъде да прекъсне наземната връзка между нея и централата на охранителната компания. След това системата щеше да се опита да изпрати сигнал чрез мобилната мрежа, но нямаше да успее заради заглушителя.

Ейнджъл ги остави и се скри в сенките отстрани на къщата на Еклънд.

— Знаеш ли — каза Луис, — доста закони нарушаваме като за хора, които уж правят услуга на ФБР.

Паркър не можеше да възрази. Действително бяха въвлечени в сериозна незаконна дейност от името на държавна служба — или по-точно на един неин представител, което все пак не беше същото. Почти сигурен беше, че ако ги заловят да тършуват в дома на пенсиониран полицай, Рос ще остави ченгетата да ги изядат с парцалите или поне ще изчака да се изпотят добре, задето са били толкова глупави, че да ги хванат. Паркър беше виждал отблизо решетките на повече килии в най-различни щати, отколкото имаше желание да брои. Не държеше да прибави и Роуд Айлънд в колекцията си.

Алармата в дома запищя. Макар да го очакваха, звукът беше шокиращо силен. Паркър започна да отброява секундите. Минаха пет, после десет, но тя не спираше.

— Мамка му — изруга Луис. — Може би иска да го арестуват.

Паркър беше стигнал до петнайсет, когато алармата спря.

Един прозорец от другата страна на улицата светна и някой вътре се раздвижи. Почакаха. Паркър знаеше, че Ейнджъл вече не е в къщата, а се крие някъде наблизо, в случай че някой повика полиция. Дадоха им двайсет минути, но не се появи нито полиция, нито охранителен екип.

В храстите отдясно на къщата, където Ейнджъл беше изчезнал от погледа им, проблесна светлина.

— Това сигурно е за мен — каза Паркър. — Щом влезем вътре обаче, губим връзка.

Заглушаването на мобилната мрежа им позволяваше да проникнат необезпокоявани в къщата, но щеше да осуети и комуникацията помежду им, така че Луис нямаше да може да ги предупреди, ако някой се приближи. Най-доброто, което можеше да направи, беше да натисне клаксона, но с това можеше да предизвика ченгетата веднага да го проснат по очи на тротоара и да го закопчеят с белезници, за да си спестят повече неприятности. Следващата възможност беше да задейства алармата на колата и те се спряха на нея. Луис носеше сиво палто до коленете с кадифена яка, италианско сако от черна коприна и поло, така че изглеждаше достатъчно порядъчен, за да избегне обвинение в шофиране в чернокожо състояние, в случай че нещо привлечеше вниманието на полицията, а наблизо имаше достатъчно барове и ресторанти, които да обяснят паркирането на жилищна улица. Ако се наложеше да се премести, щеше да ги чака на „Саут Мейн“.

Паркър слезе от лексуса и потупа по покрива за довиждане.

— Е, аз ще чакам при колата, мастър — рече Луис. — Като видите мис Дейзи^[1], кажете й много здраве от стария Луис.

— Ако ни арестуват, опитай се да ги убедиш, че си адвокатът ни — отвърна Паркър.

— Ако ви арестуват, ще бъда в Масачузетс, преди да са ви дали дребни за телефона.

Паркър прекоси двора и заобиколи къщата. Ейнджъл беше отворил задната врата, за да влязат през кухнята. Алармата още се чуваше слабо от кутията до предния вход, но като цяло беше тихо.

— Къщата е чиста — каза Ейнджъл. Горчивият опит го беше научил, че само защото една сграда е тъмна, вратите и прозорците — затворени, а алармата — включена, не значи, че вътре няма никого. Затова си беше направил труда набързо да огледа стаите. — Вратата на мазето обаче е заключена.

Въпросната врата се намираше отляво на кухнята. Паркър му заръча да я отвори, а самият той провери хладилника. Ако Еклънд беше планирал да отсъства дълго, дори да не бе споделил намеренията си с никого, нямаше да се запасява с храна. Хладилникът обаче беше пълен с нетрайни колбаси, мляко, сметана, пилешки гърди в тайландска марината — всичките с наближаващ или наскоро минал срок на годност.

До мивката стоеше купа с плодове, а в панера за хляб — грижливо опакован квасен хляб. Кошчето за боклук не беше изхвърлено и миришеше. Където и да беше отишъл стопанинът, не беше възнамерявал да се бави там.

Паркър извади фенерче от джоба си и го включи на най-слабата степен. Поведението му беше инстинктивно предпазливо, въпреки че Ейнджъл беше спуснал щорите на прозорците във всички стаи. Лъч от фенерче в тъмна къща неминуемо привличаше внимание.

В къщата миришеше на застояло. Беше сравнително чисто, но лъхаше на безвредното нехайство на определен тип самотници. В кухненските шкафове откриха някои интересни и екзотични съставки, които показваха, че Еклънд обича да готви, но иначе стаите бяха, общо взето, такива, каквито Паркър очакваше предвид информацията, с която вече разполагаше. В една стъклена витрина в дневната бяха наредени трофеи и награди, някои още от гимназията, а други — от годините, които Еклънд бе прослужил в щатската полиция на Роуд Айлънд и полицейското управление на Провидънс. Там имаше и много снимки, макар и предимно на мъже: ченгета, приятели и няколко местни спортисти, снимали се с него. На стената зад протъркания диван висеше рамка с подписана тениска на „Провидънс Бруинс“, а отсреща беше закачен голям плоскоекранен телевизор. Камината под него беше заредена с висока купчина дърва, а в червената кофа до нея имаше още. На една дълга етажерка бяха наредени множество мъжки романи и още по-мъжка нехудожествена литература, включително цял ред с томове за Джон Кенеди. Блу рей дисковете, които стояха в отделна кутия до телевизора, се състояха предимно от екшъни, НВО продукции и комедии, както и няколко спортни документални филма.

— Отвори ли онази врата? — провикна се Паркър.

— Търпение. Първата беше лесна, само че тази е стоманена и има много яки двойни резета. Ако се опитам да вляза със сила, ще се чуе чак до Флорида.

Паркър продължи претърсването. Къщата имаше три спални, едната с двойно легло, и гардероби с мъжки дрехи, покрити с найлон, за да ги пазят от молците. Паркър потупа завивката и вдигна прах. Отдавна не беше използвана. По-малката спалня, в която Паркър се почувства леко клаустрофобично заради скосения таван, тясното пространство и прозорчето, което смущаващо напомняше на вратичка на фурна, беше превърната в склад за фитнес уреди, сред които един велоергометър и няколко леки до средни гири и тежести. Имаше отделна малка баня, а чувалът за пране, закачен на една дървена рамка, беше пълен с дрехи. Паркър отвори шкафчето за лекарства и видя най-различни медикаменти от метформин за диабет тип 2 до нестероидни противовъзпалителни средства по лекарско предписание, вероятно заради артрит. На най-горното рафтче имаше отворена кутия от дванайсет презерватива. Три явно бяха използвани. Паркър погледна датата на кутията; срокът на годност беше до 2013. Еклънд се беше отказал или от безопасния секс, или от секса въобще.

Паркър продължи огледа си, но не намери нищо интересно, освен малък сейф за оръжие в един от гардеробите. Беше отворен и празен. Където и да беше отишъл Еклънд, беше тръгнал натам въоръжен.

Чу шум по стълбите, а след миг долетя и гласът на Ейнджъл:

— Отворих я.

Вратата на мазето беше открехната. Паркър светна с фенерчето си и видя дървени стълби и ключ за лампа отляво. В мазето нямаше прозорци, така че нямаше опасност да смутят съседите. Паркър натисна ключа и светна множество флуоресцентни лампи. Той заслиза по стълбите, следван от Ейнджъл.

Когато стигнаха до долу, двамата спряха и огледаха стените около себе си.

— Поздравления — рече Ейнджъл. — Откри по-смахната откачалка и от себе си.