Джон Конъли
Игра на духове (83)

83.

Паркър научи по-голямата част от историята от Ейнджъл, но разказът внезапно бе прекъснат от откритието, че Тейър не просто се е свлякъл на пода от шока, а може би е получил инфаркт. Паркър успя само да предупреди Ейнджъл да отговарят на всички неудобни въпроси с обяснението, че работят за Мокси Кастин. За щастие, този ден като че ли Ейнджъл и Луис не бяха нарушили нито един закон, което само по себе си беше чудесна рядкост, така че не се очакваха кой знае какви неприятности. С малко късмет, помисли си той, полицията щеше да залови втория мъж, което щеше да помогне на всички да разберат какво става.

Ейнджъл затвори и веднага набра 911, за да съобщи, че освен полицейската кола трябва незабавно да изпратят и линейка, както и че автомобилът на двамата нападатели отново е на път заедно с петдесет процента от тях. Лори Тейър беше спряла да пищи — Ейнджъл така и не разбра дали беше започнала заради трупа, който кървеше върху килима й, или заради съпруга си, отпуснат почти безжизнено на пода, и сега се опитваше с всички сили да успокои Тейър. През отворената врата се видя първият полицейски автомобил, който спря пред къщата.

Ейнджъл се огледа. Подът беше целият посипан с натрошени стъкла, порцелан, парчета гипс и дървени отломки. Таванът беше надупчен от куршуми, а един мъртвец лежеше по средата на разширяваща се локва от кръв.

— Виждаш ли? — обърна се той към Луис. — Затова не можем да си имаме хубави неща.

Благодарение на късмета Самнър подкара в обратна посока на приближаващите се полицейски автомобили. Той се бореше с инстинкта да натисне газта до ламарината и да се измъкне колкото може по-бързо, ако по някакво чудо полицията още не разполагаше с марката и регистрационния номер на колата му. Това беше единствената надежда, което го крепеше. Имаше чувството, че още чува ехото от изстрелите, и виждаше дупката в главата на Ричард. Чудеше се какво ще каже на София. Ричард му беше споменал, че от аферата му насам тя е на „Валиум“. Самнър се надяваше, че ще има достатъчно под ръка.

Наложи си да диша дълбоко и да обмисли ситуацията. Шофираше блейзъра на Ричард, но се надяваше, че никой в дома на Тейър не е успял да го види добре, така че нищо, освен автомобила, не го свързваше със случилото се там. По тази причина рискът да го открият, ако остане зад волана, беше по-голям. Трябваше само да наближи следващия град, да зареже колата и да продължи пеша или да хване автобус или такси. Оставаше проблемът с ДНК и отпечатъците по блейзъра. Можеше да се опита да го почисти, въпреки че сигурно беше по-добре да го запали, само дето пламъците и димът щяха да…

Пътят започна леко да се изкачва нагоре. На върха се появиха два полицейски автомобила. Не можеше да продължи напред, не можеше да се върне и назад. Отляво имаше гъста гора, но по средата между него и ченгетата зърна черен път. Той ускори, сви рязко по него и продължи напред, докато не стигна до телена ограда. Изскочи от колата и хукна да бяга.

Чу сирените и глас от рупор, който му заповядваше да спре, но не му обърна внимание. Мислеше за жена си и децата си. Искаше да се прибере у дома. Нищо лошо не беше сторил, а Ричард беше мъртъв. Не можеше ли да пишат, че са квит, и да го пуснат да си върви?

Зърна нещо да се движи между дърветата отдясно: човек в униформа. Рискува да погледне назад и видя още полицаи, които тичаха подире му. Усещаше бодежи в тялото си. Не беше във форма. Нямаше да стигне до следващия град. По всичко личеше, че няма да стигне и до следващото дърво. Майната му. Може би щеше да успее да хвърли цялата вина върху Ричард; да скалъпи някаква измислена история за разправия заради повреден диван или калпава трапезария; да каже, че не е знаел какво става, докато Ричард не е извадил оръжието. Нямаше сили да тича повече. Щеше да припадне.

Самнър спря. Кръвта бучеше в ушите му. Полицаите отново извикаха нещо по него, но той дори не ги чуваше. Всичко бе свършило. Понечи да вдигне ръце и в този момент осъзна, че още държи револвера, който му бе дал Ричард. Стискал го бе през цялото време: докато шофираше, докато отваряше вратата на колата, докато тичаше през гората.

Сега щеше да го държи, докато умира.

Отекна канонада от изстрели, но Самнър чу само първия.