Джоузи Силвър
Един ден през декември (66)

1 март

ДЖАК

— Честит рожден ден.

Мартик (знам, артистичен псевдоним е, тя не иска да я наричат с истинското й име, което е Тара, видях паспорта й) точно е влетяла в апартамента ми на токчета, по-високи от коленете на някои хора, и сега разкопчава роклята си.

— Не знаех какво да ти взема, така че вместо това си купих ново бельо.

Роклята й пада около глезените й и тя сгъва едното си коляно, с ръка на кръста. Невероятно секси е и го знае. Напомня ми за младата София Лорен, цялата възхитителни извивки и опушен грим.

— Е? — прави нацупена муцунка. — Харесва ли ти, Джак?

Никой нормален мъж не би могъл да устои. Тя е изкусителка, не бих се изненадал, ако сътвори ябълка от нищото и ме попита дали не искам да си отхапя.

— Харесва ми — казвам и прекосявам стаята.

— Тогава ми покажи.

Парфюмът й е като от публичен дом и запраща сигнали право в слабините ми, а устата й има вкус на червило и една от десетте милиона цигари, които пуши на ден. Зъбите й подръпват долната ми устна, ръцете й разкопчават дънките ми. Правим го от време на време от няколко седмици насам. Това е уговорка, която устройва и двама ни. Тя върви нагоре, една от многото актриси и певици, които минават през радиостанцията. Аз съм идеалният мъж за нея, каза ми тя, когато се запознахме. Под това знам, че разбира, че съм идеалното стъпало по пътя към звездите, някой малко по-малко привлекателен от нея, с когото може да спи без никакви емоционални усложнения и без страх от разкриване.

Не смятам, че дори се харесваме особено, личният ми живот е пълен провал. Още докато тя сваля бельото си, си мисля, че това ще е за последно.

Потъваме на дивана, Мартик ме е възседнала и докато се чукаме, се възхищавам на начина, по който дори размазаното червило някак си изглежда секси върху нея. Тя се навежда и казва правилните думи в правилния ред, а аз затварям очи и се опитвам да не се чувствам зле.

— Честит рожден ден — измърморва, когато свършваме, и захапва ухото ми, преди да стане от мен и да си провери телефона. — Трябва да тръгвам, чакат ме.

Гледам я как се облича, със свалени до глезените ми дънки. Потривам ухото си, за да проверя дали не ми е пуснала кръв. Не съжалявам, че си тръгва.

* * *

По-късно, в станцията, получавам съобщение от Сара и Люк, които по странен начин са се превърнали в любимите ми австралийци, не че познавам чак толкова много. Той харесва бира и обича Сара по един чист и прост начин, който дори не се опитва да скрие. Пратили са ми тяхна снимка, на която държат табела с надпис: „Честит рожден ден, Джак“, и двамата се заливат от смях. На плаж са и думите са излезли на обратно, което, изглежда, само ги е развеселило още повече. И мен ме развеселява и им връщам едно бързо: Благодаря ви, идиоти такива.

Лори също ми е писала. Цялото й съобщение е: Честит рожден ден х. Толкова е кратко, че няма какво да разчетеш между редовете. Все пак го изучавам и се чудя дали слага целувка на края на всяко съобщение, което пише.

Тогава решавам. Не искам да съм човек, който спи с хора като Мартик. Искам това, което имат Сара и Люк. Може и да не съм достоен за някой толкова добър, колкото Лори, но искам да се опитам да бъда такъв човек.

Прочитам съобщението й още веднъж, след което отговарям: Благодаря х.