Джоузи Силвър
Един ден през декември (19)

13 октомври

ЛОРИ

Оскар Огилви-Блек. Ама че име, нали? Не мисля, че пътищата ни щяха да се пресекат някога при обичайното стечение на обстоятелствата в Лондон, но тук, в Тайланд, книгата с правилата за срещи е скъсана. Той ми казва, че е финансист, но не е онанист, а аз споделям с него надеждите си съвсем скоро да вляза като журналист в света на списанията. Трябва да призная, че малко прибързано го прецених, когато се запознахме. Под неоспоримата показност той е забавен и изпълнен със самоирония, а когато ме погледне, в очите му виждам добрина, която ме сгрява.

— Няма да бъдеш някоя от онези ужасни журналистки с клюкарска рубрика, нали?

Зяпвам, престорено обидена, след което въздъхвам, леко закачливо, защото пръстите му са преплетени с моите, докато вървим по студения пясък след вечеря.

— Изглеждам ли като човек, на когото му пука за най-добре и най-зле облечените знаменитости?

Оскар оглежда късите ми дънки, черното потниче и накрая лимоненожълтите връзки на горнището на банския, които се виждат около врата ми.

— Ммм… може би не — засмива се.

— Нахалнико, ти самият не си облечен по-добре.

Повдигам вежда, докато той комично оглежда раздърпаните шорти и джапанките си.

Засмени, двамата стигаме до колибата и аз изритвам обувките си на верандата.

— Бира?

Той кимва, като оставя обувките си отвън до моите, преди да се пльосне на огромния ми пуф с ръце под главата.

— Чувствай се като у дома си — казвам и се размазвам до него със студените бири.

— Сигурна ли си в това, което предложи? — пита ме, като се обръща настрани и се подпира на лакът, за да ме погледне.

— Защо? Какво щеше да направиш, ако си беше у дома?

Той се пресяга надолу и сваля тениската през главата си, като остава само по шорти. Лунната светлина осветява кожата му с цвят на кокосова черупка.

— Щях да се настаня по-удобно.

Млъквам за секунда и обмислям просто да му се изсмея — искам да кажа, ама че е нагъл, — но после следвам примера му и си свалям потничето. Защо пък не? Оскар е всичко, което животът ми не е; безгрижен; непринуден.

— И аз така.

Той протяга ръка, за да се настаня до него, и когато го правя, усещам, че тялото му е топло и жизнено. Свободна съм като някоя от малките розови, сякаш изчервили се птички, които се носят в небето над колибата ми призори.

През прозореца мога да видя черните издължени силуети на дългите лодки, закотвени до брега, готови за сутринта, както и черното небе отгоре, изпъстрено с безброй искрящи като диаманти звезди.

— Не мога да си спомня последния път, в който съм се чувствала толкова спокойна.

Оскар отпива голяма глътка, след което оставя бутилката си на пода, преди да отговори:

— Мисля, че трябва да съм обиден. Надявах се, че ще бъдеш безобразно възбудена.

Тихо се засмивам върху гърдите му и се надигам, за да го погледна.

— Мисля, че може и да съм.

С една ръка все още зад главата си, той плъзва свободната си длан около врата ми и бавно дръпва връвчицата на горнището на банския ми. То пада в момента, в който пуска връзката, и Оскар не сваля поглед от очите ми, докато прокарва ръка между плешките ми, за да довърши започнатото.

— Сега аз съм безобразно възбуден — заявява и плъзва пръст от вдлъбнатината между ключиците ми към копчето на късите ми панталонки.

Преглъща с усилие, когато поглежда към голите ми гърди. Полъх на вятъра разлюлява вятърния звънец, провесен от ъгъла на колибата ми, и се чува нежен звън на камбанки, а той леко се премества и ме притиска обратно към пуфа, след това поема зърното ми в устата си. Господи. Болезнена, бушуваща похот се разпростира като октопод в тялото ми, пипалата й бързо се спускат по крайниците ми, натежават в корема и гърдите ми, докато прокарвам пръсти през косата му и го придърпвам към себе си. Никога не съм смятала, че мога да се чувствам така с някой друг, освен с Джак, но нещо във времето, прекарано тук с Оскар, ме освободи.

Той се пресяга към копчето на дънките ми и вдига глава, за да ме погледне, преди да продължи. Изпитвам облекчение, че е от този тип мъже; макар дишането му да е учестено и очите му да ме умоляват да не го спирам, знам, че би спрял, и това ми стига.

— Имаш ли презерватив? — прошепвам, докато галя косата му и се моля да каже „да“.

Той се премества отгоре ми, гърдите му опират в моите и целувката му е толкова спокойна и изискана, че увивам ръце около раменете му и го придърпвам към себе си.

— Така мисля — издишва и се засмива несигурно. — Само се надявам, че още е в срок. — Без да спира да ме целува, бърка в джоба си. Оставя портфейла си на земята до пуфа и отмята едната му страна, за да го отвори, след което изважда сребристо пакетче и поглежда датата отгоре му, преди да ми го подаде, за да го пазя.

Изправя се и този път, без да прави пауза, разкопчава дънките ми. Пръстите му са уверени и спокойни и свалят панталона по бедрата ми, докато не оставам само по малкото жълто долнище на банския си.

Разтваря бедрата ми и коленичи между тях, после разперва ръцете ми и ме хваща за китките, за да не мърдам.

— Знаеш ли какво си ти?

Гледам нагоре към него, несигурна в думите, които ще последват.

— Една адски сексапилна морска звездичка.

Затварям очи и се засмивам, а след това ахвам, защото Оскар е свел глава и е заврял лицето си между краката ми.

Усещам топлината на устата му да се движи по подобната на коприна материя на бикините ми.

В мен няма дори един атом, който да иска той да престане, докато сваля каквото е останало от дрехите си. За секунда двамата провеждаме безмълвен разговор само с поглед. Аз му казвам, че съм наясно, че бяга от отговорностите и стреса на градския живот, който го очаква в Лондон, а той ми отвръща, че може да поправи пукнатините в сърцето ми и да ме накара отново да се почувствам добре. Обещаваме си различни неща, макар да се зарекохме да не го правим, след което той се настанява отгоре ми и аз забравям за всичко друго, освен настоящия момент.

* * *

По-късно се събуждам и го намирам седнал върху стъпалата на колибата ми, загледан в началото на още една розово-лилава зора.

Сядам до него, наметнала завивка на слончета върху раменете си, и той ме поглежда странично.

— Омъжи се за мен, Морска звездичке.

Засмивам се тихо и се изправям, за да приготвя кафе.