Джоузи Силвър
Един ден през декември (65)

Новогодишни обещания

Имам чувството, че животът ми толкова много се е отдалечил от човека, който бях преди дванайсет месеца, едва издържам да гледам тези изпълнени с надежда обещания от миналата година. Къде ли щях да бъда сега, ако с Оскар бях успяла да забременея от първия или втория опит? Щях да бутам количка из Брюксел? Щях ли да бъда щастлива? Твърде е далече от реалността на живота ми, за да си го представя.

Както и да е, стига толкова взиране в миналото. Време е да погледна напред.

1) Трябва да измисля къде да живея. Това лято ставам на трийсет, твърде възрастна съм, за да живея под наем в нечия свободна стая.

2) Работа. Нямам нищо против позицията си, но ми се струва, че вече не е актуална. Стига ми, колкото да си платя сметките, само че това вече не е достатъчно. Тъпча на едно място. Всъщност така бих сумирала целия си живот в момента. Странно е, човек би си помислил, че при катаклизма на раздялата, стабилността в работата би ми била добре дошла. А всъщност имаше точно обратния ефект, накара ме да искам да хвърля всичките си карти във въздуха и да видя къде ще паднат. Тъпча на едно място, а това, което искам, е да тичам.

Ето. Това е обещанието ми за новата година в една дума.

3) Тичане.