Джоузи Силвър
Един ден през декември (10)

15 февруари

ЛОРИ

Когато се събуждам, знам, че има нещо, което трябва да си спомня, но мозъкът ми сякаш е увит в мъхесто одеяло. Сигурно е от виното, мисля си замаяно, след което отварям очи и установявам, че не съм в леглото си. Все още съм на дивана, но възглавницата от леглото ми е под главата ми и съм се сгушила в завивката си. Едно дълго примижаване към часовника ми ми казва, че е малко след шест сутринта, така че си лягам обратно и затварям очи, опитвайки се да си припомня вечерта, като тръгвам от момента, който помня най-добре.

Сладолед. Вино. Райън Гослинг гребе в лодката. Лебеди. Определено имаше лебеди. И, о, боже, Сара се беше натряскала! Ще я проверя след минутка, добре, че Джак я доведе вкъщи. Джак. Мамка му. Джак.

Разумът ми изпада директно в режим на паника и ме убеждава, че сигурно съм казала или направила нещо ужасно и предателско и че Сара ще ме намрази. Той си говореше с мен и се смеехме, и гледахме филма, а после… О. И тогава си спомням. Джини. Като се плъзвам дълбоко обратно в какавидата на завивката си, стисвам плътно очи и се оставям на спомените за сладката ми, красива малка сестра. Нежните й пръсти, ноктите й бяха толкова крехки, че изглеждаха почти прозрачни, единственият друг човек на света с очи като моите. Трябва да се концентрирам наистина силно, за да извадя детския й глас от спомените си, развълнуваната радост на смеха й, проблясъка на правата й руса коса на слънцето. Парчета отчупени спомени, избледнели като снимки на слънце. Не си позволявам да мисля за Джини много често във всекидневния живот, всъщност дори изобщо; отнема ми много време след това да се помиря с факта, че нея просто вече я няма, да не съм бясна на всички останали, че дишат, след като тя не го прави.

Сега си спомням ясно миналата вечер. Не съм направила нищо неморално с Джак или поне нищо, за което да се чувствам засрамена в традиционния смисъл на думата тази сутрин; определено не съм му показала циците си, нито съм му говорила за истинска любов. И все пак нещо ме гложди, защото в действителност прекосих линията, макар и тя да беше много тънка и почти невидима. Мога да усетя как се е замотала в глезените ми — като рибарска корда, готова да ме спъне и да ме превърне в лъжкиня. Позволих си да се приближа твърде много. Трябваше ми само една бутилка евтино вино, за да сваля гарда; един несъзнателно зле преценен коментар, за да се срина като изоставен пясъчен замък пред настъпващия вечерен прилив.