Джоузи Силвър
Един ден през декември (35)

Новогодишни обещания

През последните няколко години започвах обещанията си с желание да намеря първата си работа в издателските среди.

Официално няма нужда да добавям това тази година, въпреки че тайно ще изразя желание да се преместя в нещо малко по-сериозно от това да отговарям на тийнейджърки за момчета и как да си сплетат косата като Катнис Евърдийн^[1]. Не че не ми е приятно да го правя; по-скоро въпросът е, че читателите ни са сравнително скромно количество и не виждам как бих могла да се издигна тук. А и дори не харесвам Джъстин Бийбър.

Технически, би трябвало да запиша намирането на ново място за живеене като обещание, понеже живея с Оскар вече от шест месеца, а се предполагаше да е временно решение. Но не искам да живея никъде другаде и той не иска да си тръгвам, така че няма да го направя. Изглежда, сме прескочили няколко от обичайните стъпки във връзката си, но при нас беше така още от първия момент, в който той ме заговори в Тайланд. Пък и кой може да каже кое е правилно и кое е погрешно в любовта? Това не е романтика по учебник, истински живот е. Да, понякога намирам обожанието му за прекалено; сърцето му е отворена книга и името ми се чете вътре. Все още ме моли да се омъжа за него поне веднъж седмично и макар да знам, че деветдесет процента е на майтап, мисля, че би запазил час в църквата, ако реша да го изненадам и кажа „да“. Той е уравновесен човек, внимателен любовник и обича да ми подарява разни неща.

Така че всъщност не знам какви са новогодишните ми обещания. Просто да се опитам да не се издъня, предполагам.