Джоузи Силвър
Един ден през декември (27)

4 август

ДЖАК

По-скоро бих се ударил с юмрук в лицето, отколкото да отида на партито при Лори и Оскар тази вечер, особено като се има предвид, че са поканили и брат му. Още един финансист онанист. Какви са шансовете да се измъкна? Сара само дето не е татуирала на челото ми часа, в който трябва да съм там. „Донеси цветя“, каза тя. „Аз ще взема вино“, каза тя. Мисля, че е търсила в Гугъл какъв е етикетът за официална вечеря.

Току-що ми прати съобщение: „Измисли си няколко интересни въпроса, които да зададеш на брата на Оскар довечера“. Изкушавам се да изпратя нещо ядосано в отговор, но просто изключвам телефона си. На работа съм, нямам време за тези глупости.

Благодарен съм, че имам да подготвям плейлисти за следващите седем дена и уговорена среща с продуцента за този следобед, за да обсъдим нова игра, която смятаме да започнем. Пресягам се за химикалка и си записвам на ръката кой е възможно най-късният час, в който мога да тръгна и все пак да стигна навреме. Бог ми е свидетел, че не желая да подранявам.

 

 

ЛОРИ

— Сигурен ли си, че изглежда добре?

Отстъпвам с ръце на кръста и хвърлям критичен поглед към масата, подредена за вечеря. Оскар премята ръка през раменете ми.

— На мен ми се вижда наред — казва.

Надявах се на по-голяма възхвала от тази; за първи път в живота си каня възрастни на вечеря, която включва три ястия; много далеч от обичайното за Деланси стрийт ядене на пица в скут. Иска ми се да имах възможността да поканя само Сара и Джак, нещо като пробен вариант, преди да каня и други хора. Не че съм го направила всъщност; трябваше да сме само четиримата, но после Оскар покани брат си Джери и жена му Флис миналия уикенд, когато случайно ги срещнахме на Бороу Маркет^[1], докато купувахме ръчно правен шоколад за муса. Знам. Има ли как да звуча повече като смотанячка от средната класа, дори и да се опитвам? Бъдете снизходителни, това е първото ми такова събиране и за да се подготвя, в продължение на седмици съм гледала епизод след епизод как Найджела^[2] начупва ръчно правен шоколад в тигана, докато пърха с мигли към камерата.

Срещала съм брата на Оскар само веднъж преди това. Всичко, което съм запомнила, е, че Джери изглежда доста различен от приветливия си по-малък брат, а тънката му като клечка жена Фелисити изглежда така, сякаш се изхранва със свеж въздух и „Шанел №5“. Тя ми напомня за някоя знаменитост, просто не мога да се сетя коя точно. Както и да е, така моята уютна вечеря за четирима се превърна в плашещо събитие за шестима и прекарах целия ден в кухнята, старателно следвайки сложна рецепта за петел с вино. А и не е обикновен петел. Тази щастлива птица е била хранена с царевица и глезена, а накрая касапинът я е завил в кафява восъчна хартия и искрено се надявам, че това се е отразило на вкуса й, тъй като бе три пъти по-скъпа от събратята си в супермаркета, напъхани в найлонови пликчета. Разбих шоколадовия мус, разбърках салатата и сега умирам за чаша вино.

— Ще се подразниш ли, ако ти изтрия червилото с целувки?

— Да.

Едно от предимствата на това да работиш в тийнейджърско списание е изобилието от козметични мостри, които заливат офиса; тийнейджърките в днешно време явно харчат в пъти повече пари за козметика, отколкото аз преди десетилетие. Тази вечер пробвам нова модерна марка червило; опаковката му приличаше повече на космически вибратор, отколкото на червило, и въпреки че не придава съвсем обещания вид като на ужилена от пчела, продуктът е плътен и мек като крем и ме кара да се чувствам мъничко по-уверена.

За момент Оскар посърва, но звукът от звънеца прекъсва разговора.

— Някой идва — прошепвам, като се взирам в него.

— Обикновено това е идеята на гостуването за вечеря — отвръща ми той. — Аз ли да отворя, или искаш ти?

Промъквам се към вратата и надниквам през шпионката с надеждата Джак и Сара да са първи. Не изваждам късмет.

— Брат ти е — оформям думите с устни, докато се връщам на пръсти при Оскар.

— Да разбирам, че това значи, че аз трябва да отворя? — пита ме той.

— Ще вляза в кухнята, а ти ме повикай, щом влязат, все едно не съм разбрала — поръчвам и се запътвам към кухнята.

— Може ли да попитам защо? — интересува се той спокойно.

Спирам на вратата.

— За да не изглеждам прекалено нетърпелива?

Това, което всъщност си мисля, е, че искам да гаврътна една чаша вино за кураж; склонността ми към неудобство в подобни ситуации внезапно се пробужда отново.

Вземам мобилния си, докато вадя виното от хладилника, и изстрелвам едно бързо съобщение на Сара.

Бързо! Дж & Ф вече са тук. Трябва ми подкрепление!

Проверявам петела с вино и с удоволствие мога да кажа, че доста прилича на картинката в книгата с рецепти. Ей, Джейми Оливър^[3], моят петел е по-хубав от твоя петел. Смея се сама, когато телефонът ми почва да вибрира и аз бързо го грабвам точно в момента, в който чувам как Оскар ме вика.

Идвам, 5 минути макс. Джак закъснява, ще дойде, когато успее. Съжалявам. Не изпивай цялото вино без мен!

Пет минути. Мога да се справя. Проклетият Джак, Сара буквално се разплака точно тук, в кухнята ни, миналата седмица, след като той бе пропуснал още една от срещите им, защото трябвало да работи до късно. А ще става и по-зле, щом започне новата си работа с представянията след няколко седмици. Много скоро единственият начин да си общуваме с Джак ще бъде да слушаме радиошоуто му. Отърсвам се от раздразнението си и забивам отворената бутилка вино в кофата с лед, след което лепвам усмивка на почти ужилените си от пчела устни и се запътвам към фоайето.

* * *

— Не мисля, че мога да изчакам още дълго, преди яденето да започне да изсъхва — казвам.

Двете със Сара поглеждаме надолу към вече малко по-малко впечатляващия петел, после тя вдига очи към часовника и поклаща глава.

— Много съжалявам, Лу, напоследък се държи като абсолютен кретен. Знае колко е важно това за теб.

Джак закъснява с повече от час и половина и освен едно съобщение, че скоро ще дойде, което получихме, когато Сара пристигна, нямаме друга информация.

— Да му пиша ли и аз? Може да е твърде уплашен, за да отваря твоите съобщения — предлагам, докато доливам чашата й.

Тя поклаща глава.

— Не си прави труда. Хайде, да приключваме с това и да ядем. Той губи.

Може би ще е по-добре, ако Джак реши изобщо да не идва тази вечер; вече е достатъчно закъснял, за да изглежда ужасно груб, и има голям шанс Сара да му откъсне главата.

* * *

Минава десет, петелът пожъна огромен успех и Джери не е толкова зле след няколко питиета. Флис е ужасна — трезвеница и шибана вегетарианка (не че имам нещо против, но тя, мътните да я вземат, не спомена това, докато не сложих един гигантски пилешки крайник пред нея! И се сетих на кого ми напомня Уолис Симпсън^[4], самата язвителност). А и Джак още го няма. Не само това, дори не се е обадил. Сара е толкова ядосана, че е започнала да го нарича само „гадняра“, докато изгълтва повече от нормалното количество вино, а горкият Оскар прави всичко възможно да го защити, въпреки че Джак не е направил нищо, за да заслужи подобна вярност.

— Някой да иска шоколадов мус? — питам на висок глас, за да сменя темата.

— Господи, да — изстенва Джери, сякаш съм му предложила свирка, в същото време, в което Флис изсъсква нещо, подобно на писъка на Злата вещица от Запада, когато Дороти я залива с вода.

Поглеждам от единия към другия, несигурна какво да направя, когато телефонът на Сара започва да вибрира и всички се вторачваме в него с очакване. По време на вечерята Сара е преминала от това да седи върху него, за да може да го проверява от време на време, към това да е пред очите на всички в празната чиния на Джак. Мисля, че може би намеква нещо.

— Ето — облекчено въздъхва Оскар. — Кажи му, че всичко е наред, Сара, има останала храна, ако не е ял.

Мобилният й дрънчи и подскача в празната чиния от китайски порцелан на Джак.

— Лично аз не бих си и помислила да му вдигна. — Флис вири носа си, изпълнена с горделиво презрение. — Ама че нахалство.

Сара ме поглежда с колебание и несигурност.

— Какво да правя?

— Обади се — казвам, най-вече за да ядосам Флис, и секунда по-късно Сара грабва телефона и натиска копчето.

— Мамка му. Пропуснах го — изпъшква тя, а в очите й се чете разочарование дори когато добавя: — Така му се пада, гаден гадняр. — И слага обратно мобилния в чинията. — Хайде да ядем десерт.

Докато бутам стола си назад, телефонът на Сара се разтърсва отново, за да я уведоми, че Джак й е оставил съобщение.

— На бас, че е в някоя кръчма — обажда се отново Флис, въпреки че няма право на мнение, при положение че дори не се е запознала с Джак.

— Сигурно са го задържали в работата.

Джери играе за отбора на Джак, един господ знае защо — може би харесва жена си точно толкова, колкото и аз.

Сара вдига телефона си.

— Нека проверим.

Около масата настъпва тишина и всички чуваме тенекиения глас, който информира Сара, че има ново гласово съобщение във входящата й кутия. Тя изпъшква и пак натиска копчето, а аз стискам палци под масата Джери да спечели облога.

— Здравейте, това е съобщение за Сара — казва някой, бързо и силно, със следи от австралийски акцент. Сара вдига очи към мен и се намръщва на непознатия мъжки глас. — Обаждам се, тъй като този телефон изпадна от джоба на един човек, който току-що претърпя сериозен пътен инцидент на Воксхол Бридж Роуд. Вашият номер излиза като най-често набиран… ние просто чакаме с него за линейката в момента. Помислих, че ще искате да знаете възможно най-скоро. Казвам се Люк, между другото. Кажете ми какво да правя с телефона му, когато можете.

Сара вече рони горещи, панически сълзи още преди края на съобщението, а аз падам на колене до стола й и вземам телефона от треперещите й пръсти, преди да го е изпуснала.

— Какво да правя, Лори?

Тя диша твърде бързо и стиска ръката ми. Целият цвят е изчезнал от лицето й; тялото й потръпва.

— Отиваме при него — заявявам, опитвайки се да запазя гласа си спокоен. — Викам такси, ще сме там до няколко минути.

— Ами ако е…

Сара се тресе толкова силно, че зъбите й тракат.

— Недей — пресичам я, очите ми са приковани в нейните, понеже трябва да ме чуе. — Не го казвай. Дори не си го помисляй. Всичко ще е наред. Нека първо да стигнем там, аз и ти заедно, стъпка по стъпка.

Тя кимва, все още треперейки, като се опитва да се овладее.

— Аз и ти. Стъпка по стъпка.

Прегръщам я, бързо и силно, а тъжните очи на Оскар срещат моите над рамото й. Извръщам поглед.