Джоузи Силвър
Един ден през декември (43)

16 март

ЛОРИ

— Какво става тук?

Опитвам се да отворя очи и да се изправя, защото Оскар е застанал до леглото с поднос.

— Закуска в леглото, за да отпразнуваме годишнината си. — Той оставя подноса на коленете ми, а аз изпадам в тиха паника, защото съм забравила важна дата. — Женени сме от цели три месеца — допълва и ми спестява мъките. — Е, три месеца и два дни всъщност, но беше по-добре да изчакам до неделя, нали?

— Предполагам, че да — засмивам се. — Няма ли да се връщаш в леглото?

Държа подноса здраво, докато той си ляга и се отпуска назад, все още плажно кафяв на фона на възглавницата. Неговата кожа е естествено предразположена към почерняване, така че той успява да задържи следи от младоженския си тен дълго след като моят избледня под напора на английската зима. Все пак не бяхме в Тайланд. Прекарахме три пълни с любов седмици по острови из Малдивите, абсолютен босоног рай. Вероятно е по-добре, че не се върнахме на Ко Липе и не се опитахме да пресъздадем магията на първия си престой там; спомените са твърде ценни, за да рискуваме. Егоистично ли звучи, ако кажа, че бих предпочела Тайланд пред Малдивите? В действителност сигурно дори не е вярно. Просто щях да се радвам, ако на Оскар му се искаше да се върнем там или може би да се досещаше, че романтичното ми сърце ме тегли натам. Чувствах се като най-неблагодарната жена на света на „Хийтроу“, когато сърцето ми тайно посърна в момента, в който се присъединихме към опашката за полета за Малдивите. Луксозните курорти, където Оскар бе направил резервации за медения ни месец, бяха доста далече от простотата на тайландската колиба на плажа, вечеряхме като кралски особи в бунгала във водата, излежавахме се в двойни хамаци на свой собствен уединен плаж, а един иконом, да, иконом, се грижеше за всяка наша прищявка. Сега сме обратно в апартамента на Оскар, искам да кажа нашия апартамент, и той изглежда твърдо решен никога да не позволи на медения ни месец да приключи.

— Кафе?

— Да, моля.

Подреждам чашите и сипвам захар в своята. Оскар не го пие със захар. Изобщо не копнее за сладко, така че се опитвам да последвам примера му, защото да ям сама торта или пудинг ме кара да се чувствам като егоист, макар да съм сигурна, че той не е имал такова намерение. Преди си устройвахме гуляи с кафе и торта два пъти месечно със Сара, но двете все още не сме говорили след случилото се. Винаги когато се сетя за това, сърцето ми натежава в гърдите. Докато бяхме на медения си месец, се опитвах да не мисля за нея, защото си казвах, че не бива да съсипвам нито частичка от невероятното пътешествие на Оскар. И откакто се върнахме, се придържам към същия подход — с всеки изминал ден заравям глава все по-дълбоко в пясъка. Единственото хубаво нещо, което излезе от това, ако изобщо има такова, е, че вече не нося теглото на тайната. Най-лошото се случи, Сара вече знае и по един странен начин се чувствам пречистена и по-способна да обичам Оскар без неясноти. Обаче платих висока цена за чистата си съвест.

— Хубави забулени яйца приготвяш, господин О — казвам, като бучвам моето проучвателно с върха на ножа. — Аз никога не успявам така.

— Обадих се на мама и тя ми каза как да ги направя.

Героично успявам да не му хвърля поглед „какво си направил“, макар да мога чудесно да си представя лицето на Люсил, когато Оскар й е казал, че аз се излежавам в леглото, а той се бъхти в кухнята. Едва осем часът през уикенда е, но все тая, знам, че тя ще впише случилото се в папката „Лори е мързелива безделничка“, която има в ума си. Скоро може би ще й се наложи да започне втора, защото предполагам, че първата е пълна до пръсване след сватбата.

— Е, чудесно си се справил. — Гледам доволно как жълтъкът се разлива по целия английски мъфин. — Мога да свикна с това.

— Харесва ми да те глезя.

— Да бъда омъжена за теб, е една голяма глезотия.

Той се усмихва, доволен от комплимента.

— Винаги ли ще се чувстваме така?

— Не знам. Ако искаме — отвръщам.

— Хората не спират да ми казват, че след няколко години щастието избледнява.

— Така ли?

Хората и на мен са ми казвали подобни неща, разбира се. Например че връзката ни била като вихрушка, но когато реалността ни захапе, романтиката ще изчезне.

Оскар кимва. Не го питам дали под „хора“ има предвид Люсил.

— Е. Какво ли разбират те.

Внимателно свалям на пода подноса, с който сме приключили, и се настанявам в сгъвката на ръката му на възглавницата.

— Те не ни познават — продължава той и сваля презрамката на горнището ми, за да открие гърдите ми.

Вдигам лице, за да го целуна, докато пръстите му обхващат зърното ми.

— Моята съпруга — прошепва, както прави толкова често.

Харесва ми, но понякога ми се ще да използва Морска звездичке, както правеше преди.

Прегръщам го, когато ме претъркулва по гръб, и започваме да правим любов. След това дърпам завивката до раменете ни и потъвам в дрямка с буза на гърдите му. Иска ми се да можем да сме само двамата, животът ни винаги да бъде такъв, какъвто е сега.

* * *

По-късно, над печеното агнешко (приготвено от мен, без да се налага да се допитвам до майка си), Оскар ме поглежда, докато долива вино в чашите ни.

— Имам една новина — казва, оставяйки обратно шишето в новата ни метална стойка, която накланя бутилките точно колкото е нужно; не ме питайте защо.

Беше сватбен подарък от Джери и Флис.

Замлъквам. Бяхме заедно цял уикенд, а новините обичайно не са нещо, което ти хрумва в неделя вечерта, нали? Ако аз имам да казвам нещо, ще го споделя при първа възможност. Какво би могъл да има Оскар за казване, та е избрал точно този момент, за да го вмъкне небрежно в разговора? Усмихвам се и се опитвам да изглеждам доволна и любопитна, но не мога да се отърся от чувството, че някой току-що е прокарал леден нокът по гръбнака ми.

— Повишиха ме в банката.

Залива ме спокойствие.

— Това е чудесно. С какво ще се занимаваш?

Не знам защо попитах, тъй като дори в момента не разбирам особено с какво се занимава.

— Капур се мести в Щатите в края на месеца, така че им е нужен някой, който да поеме клона в Брюксел.

Виждала съм Капур няколко пъти; той е олицетворение на представата ми за типичния банкер — костюм на райе, розова риза и голяма уста. Не го харесвам особено.

— Това е голямо издигане? — Оформям думите като въпрос и се усмихвам, за да покажа, че се радвам, макар да не разбирам йерархията напълно.

— Доста голямо, да — отвръща той. — Вицепрезидент. Ще отговарям за четири екипа. — Оскар дори не знае как да се държи самохвално, това е едно от многото му прекрасни качества. — Исках първо да го обсъдя с теб, защото вероятно ще означава да прекарвам част от седмицата там.

— В Брюксел?

Той кимва, а в очите му проблясва нещо.

— Част от всяка седмица?

Опитвам се — и се провалям — да не допускам тревогата да проличи в гласа ми.

— Вероятно. Капур обичайно е там по три дни седмично.

— О.

Запъвам се, защото не желая да му развалям удоволствието; той е заслужил този пост и искам да знае, че се гордея с него.

— Мога да откажа, ако мислиш, че ще бъде прекалено — предлага ми и аз започвам да се чувствам като пълна кучка.

— Божичко, не! — Ставам и заобикалям масата, за да седна в скута му. — Умният ми съпруг. — Увивам ръце около врата му. — Просто ще ми липсваш, това е всичко. Страхотно се гордея с теб. — Целувам го, за да покажа, че съм искрена. — Браво. Страшно се вълнувам. Честно.

— Обещавам да не бъда съпруг на половин работен ден.

Тъмните му очи търсят моите, сякаш има нужда от успокояване.

— И аз няма да бъда съпруга само наполовина — отвръщам, но се тревожа дали би могло да бъде истина при когото и да е от двама ни. Той става все по-амбициозен и очевидно се вълнува от перспективата за повишението, а аз ще трябва да намеря нов начин да запълвам половината от всяка седмица. Не мога да се сдържа и да не ни сравня с родителите ми, които винаги са се гордели с факта, че никога не са се разделяли дори за една нощ, с изключение на моментите, когато мама ни е раждала и когато татко беше в болница. Да бъдете постоянно заедно, е част от сделката на брака, нали?

Оскар разкопчава горните копчета на ризата ми и аз се отдръпвам, за да го погледна.

— Знам какво целиш, господинчо. Но тази маса ми ръби на гърба и още не съм си дояла вечерята, така че нямаш късмет.

Той добива съкрушен вид, след което повдига една вежда весело.

— Агнешкото е страшно хубаво.

И това е. Три месеца младоженско блаженство и сега сме на път да живеем отделно през половината от живота си. Агнешкото ми не е чак толкова вкусно, когато отново вземам приборите.