Джоузи Силвър
Един ден през декември (55)

23 февруари

ЛОРИ

— Лори, вътре си от доста време.

Оскар всъщност отложи връщането си в Брюксел днес, за да видим дали съм бременна. Не съм. Седя на тоалетната и отварям кутия с тампони, докато обмислям как да му съобщя новината внимателно.

— Ей сега излизам — отвръщам и пускам водата.

Той се мотае в коридора и ме чака, когато отварям вратата. Поклащам глава и Оскар не може да скрие разочарованието в погледа си, когато ме прегръща.

— Още е рано — казвам му.

Само от два месеца опитваме и блясъкът на опитите ни да забременея вече съвсем е избледнял. Откъде да знаем, че ще бъде толкова стресиращо? Бих искала да можем просто да свалим крак от педала на газта и да се отпуснем, но Оскар не е почитател на „да става каквото ще“. Свикнал е да бъде в позиция да кара нещата да се случват, очевидно за него е адски изнервящо, че в момента не може да диктува развоя на събитията толкова лесно.

— От третия път за щастие. — Той лепва целувка на челото ми и вдига куфарчето си. — Ще се видим след няколко дни, скъпа.