Джоузи Силвър
Един ден през декември (52)

21 ноември

ЛОРИ

— Лори.

Оскар ме прегръща в леглото и ме събужда от странни объркани сънища, които се задържат за мен дори когато изплувам. Светещите червени цифри на часовника до леглото ми казват, че е пет и половина сутринта.

— Лори. — Той целува рамото ми и плъзва ръце около мен под завивките. — Будна ли си?

— Донякъде — прошепвам, все още в онова замаяно състояние между съня и бодърстването. — Рано е.

— Знам — казва, ръката му е гладка и топла върху корема ми. — Хайде да си направим бебе.

Отварям широко очи при неочакваните му думи.

— Оскар…

Извъртам се, докато не се озоваваме лице в лице, а той изстенва, заглушава с целувки всичко, което бих могла да кажа, и премята крак през бедрото ми. Сексът ни е внезапен и настоятелен, и двамата сме още емоционални заради снощната бурна вечер. Отново се карахме; или по-скоро, разменихме си разни думи по време на вечерята, както Оскар вероятно би се изразил. Вината е моя — попитах го дали е разпитал за повече подробности относно преместването си обратно изцяло в Лондон. Това бързо се превръща в тема табу.

След това се изтягаме в омотаните завивки, отново свързани, и пак се избираме един друг за още един нов ден. Не знам дали наистина мислеше онова, което каза за бебето, но поне засега знам, че мисли за мен.