Джоузи Силвър
Един ден през декември (22)

Новогодишни обещания

1) Независимо от всичко, тази година се връщам обратно в Лондон, за да започна мечтаната си работа в издателство.

Оставих амбициите си да къкрят твърде дълго на котлона заради Тайланд и Оскар и най-вече защото исках да прекарам известно време у дома и да бъда край мама и татко. Причините и обясненията са много и всичките са оправдания; това, което наистина правех толкова време, бе, че избягвах Джак.

Сега съм решила, че повече няма да го правя. Сара толкова ми липсва, както и шумотевицата и блъсканицата на живота в Лондон. Ще си подам предизвестието в хотела, в който замествам; сивито ми до момента се състои изцяло от длъжности в туристическата индустрия; работа, колкото да закърпя двата края, и временни позиции, докато чакам животът ми да потръгне. Е, писна ми да чакам. Вместо това ще си сложа кубинките и ще сритам задника на този живот.

2) А после идва и Оскар. Оскар Огилви-Блек, мъжът, който ме откри на един плаж в Тайланд и на шега ме помоли да се омъжа за него по изгрев на следващата сутрин. Оттогава ме е молил десетки пъти, най-вече след секс или когато сме изпили по няколко питиета, това се е превърнало в наша редовна шега. Или поне си мисля, че е шега.

Всъщност не знам какво точно е новогодишното ми обещание за Оскар. Просто да се опитам да го задържа, предполагам, както и чувствата си към него, сега, когато се връщаме обратно към реалността.

3) О, и реших, че съм готова да дам още един шанс на изкуствените мигли. Защото да си залепи очите само веднъж в живота не е достатъчно за жена като мен.