Джефри Дивър
Имитаторът (70)

Седемдесета глава

Райм седеше в оборудвания за инвалиди микробус недалеч от мястото на ареста близо до реката в Бруклин.

Гледаше през прозореца и слушаше насечените гласове от полицейския радиочестотен скенер.

Да, със Сакс имаха прекрасна вечеря снощи.

Но не си говореха за филми, политика или хиляди други теми, важни или незначителни, за които двама съпрузи си говорят на масата. Обсъждаха неизяснените въпроси от случая в Диамантения район.

— Аномалии, Сакс. Парчета от мозайката, които не пасват никъде.

— Например?

Тя доста се наслаждаваше на хубавото бургундско вино. Шардоне, разбира се. Но отлежало точно колкото трябва — тънкост, която французите (за разлика от калифорнийците) владееха до съвършенство. Райм прие това на доверие и замени любимото си „Гленморанги“ за каберне. Ако ще пие вино, трябваше да бъде червено и силно.

Той обясни неизяснените въпроси:

— Как кимберлитът поначало е попаднал при Джатин Пател?

Сакс го погледна заинтригувано.

— Не се бях замислила. Уместен въпрос.

— Някой, който минава покрай геотермалния сондаж или сметището, случайно забелязва невзрачен тъмен камък и го занася на търговеца на диаманти за оценка? — саркастично попита той.

— Не звучи правдоподобно.

— Още един проблем: не изглеждаха ли всички фалшиви земетресения малко съмнителни? Сякаш трябваше да се досетим, че са нагласени.

— Така е. Когато си увлечен в динамично развиващо се разследване, нямаш време да спреш и да помислиш.

— Добре, да предположим, че има някой господин Игрек.

— „Хикс“ зает ли е?

Райм се усмихна.

— Не помниш ли? Него го използвах по-рано.

— Добре, продължавай. Господин Игрек.

— Той също има план. Господин Игрек или някой, който работи на него, се обажда на Крюгер — анонимно — и казва, че е от минна компания „Нуево мундо“. Всички са в паника, защото на една сондажна площадка в Бруклин са изкопали богат на диаманти кимберлит. Наемат Крюгер да предизвика фалшиви земетресения, за да затвори сондажа, и да убие Пател и всички, които знаят за диамантите.

— И — добави Сакс — господин Игрек докарва кимберлит от Африка и го подхвърля на сондажната площадка.

— Точно така. Помниш ли уликите, които намерихме? Coleonema pulchellum — конфетения храст — също от Африка.

Райм с наслада сдъвка още едно парче телешко в сметанов сос с резене и малко вермут. До неотдавна, дълги години след нещастния случай, Том трябваше да го храни. В последно време, стига някой да му нарежеше храната или ако тя поначало беше под формата на лесни за преглъщане късчета, той се справяше отлично и сам.

— Дотук ясно — каза Сакс. — Господин Игрек измисля този хитър план за фалшивите земетресения уж за да се спре добивът на диаманти… но той има съвсем друга цел. Каква?

— Това не можах да го измисля. Поне отначало. Но после се запитах защо в Бруклин, защо на обекта на „Нортийст Джио“? Господин Игрек можеше да избере всеки строителен обект в района. Не, по някаква причина трябваше да е точно на „Кадман Плаза“. А какво особено има там?

— Правителствени сгради. Съдилища.

Райм отново се усмихна.

— И има ли нещо, което да свързва всички точки на ребуса?

— Имам чувството, че това е много реторичен въпрос.

— Онзи ден Пуласки подуши газ в къщата. Предположих, че защото Лон току-що бе дошъл от местопроизшествието в апартамента на Клеър Портър — където беше намерена първата газова бомба лехаба. Не беше избухнала, но бе стопила тръбите на газта и причинила теч. Помислих, че той е донесъл миризмата. Но му се обадих. И каза, че не е бил там.

— Откъде тогава е дошла миризмата?

— От кутията с папки по делото „Ел Алкон“. Донесена от господин Игрек.

— Господин Игрек! — Очите й блеснаха. — Карерас-Лопес.

— Точно така. Един от неговите хора донесе материалите по делото. Където и да са съхранявани, там е имало миризма на газ. Може би са го тествали, може би е имало изтичане. Но от ароматизиращото вещество е попаднало върху папките. Следователно газовите бомби имаха някаква връзка с адвоката на Ел Алкон и вероятно с делото.

Сакс измърмори замислено:

— Това обяснява защо Лопес дойде с твърдението, че някой е подхвърлил уликите с остатъци от барут в склада.

— Да. Искал е да бъде близо до разследването на Извършител четиридесет и седем. За да ни следи, да се увери, че не подозираме нищо в сценария с фалшивото диамантено находище. Ако не бях дал на Бишоп следата за предумишленото убийство, Лопес сигурно щеше да ни бъде редовен гост — тоест шпионин.

Сакс остави вилицата си.

— За бога, Райм. Той ще се опита да измъкне Ел Алкон… утре може би. А ние просто си седим тук.

Той сви рамене:

— Дотогава нищо не може да се случи. Обадих се на моя нов приятел Ханк Бишоп и научих, че Ел Алкон пристига в десет сутринта. Освен това все още не сме приключили нашата вечеря.

Тя го погледна дяволито:

— И сигурно вече си се обадил на Лон, Рон, Фред Делрей и може би някого от тактическия отряд. Кога ще се появят?

— След около час и половина. За да не ни пречат на десерта. Том! Том! Не се ли канеше да фламбираш нещо специално за Амелия?

 

 

Сутринта Селито и Делрей задействаха операцията, която бяха планирали предишната вечер. Бяха решили, че Лопес вероятно ще изпрати от своите хора, облечени като надзиратели, за да отвлекат затворническия микробус. Затова няколко агенти на ФБР и цивилни детективи обискираха всички служители на охраната във и около сградата на съда. Откриха двама външни мъже — въоръжени с пистолети със заглушител. Делрей — в своя неподражаем и всяващ страх стил — ги убеди да разкрият подробности за плана в замяна на по-леки присъди. („Давам ви тройна гаранция, че изобщо няма да ви хареса в затвора, в който ще ви пратя, да не говорим за компанията там, ако не ни съдействате. Имаме ли разбиране по въпроса?“)

Дотук добре.

После се появи дилемата. Между Райм, Сакс, Делрей и Селито и някои високопоставени полицейски служители, както и кметството.

Знаеха, че няма опасност от реална газова атака. Хората на Лопес просто щяха да пуснат омирисител, за да предизвикат евакуация; нямаше да рискуват да изгорят клиента си с истинско изтичане на газ. Федералните власти и полицията можеха просто да пренебрегнат миризмата и да съобщят, че няма опасност. Отворете прозорците и проветрете хубаво. И нека съдебният процес да продължи.

Но Райм смяташе, че ако успеят да изобличат Лопес, могат да му предложат сделка в замяна на информация за американския партньор на Ел Алкон.

За целта трябваше да оставят всичко да се развива по плана — да отклонят микробуса на Ел Алкон и да използват втори, пълен с полицаи от спецчастите, да отидат до хеликоптера и да хванат адвоката и целия му екип.

Точно така се беше случило, без ни най-малък пропуск.

Телефонът на Райм избръмча — текстово съобщение.

За сведение. Лопес прие предложението. Посочи американския партньор: Роджър Уитни, Гардън Сити, Лонг Айлънд. Благодаря, Линкълн. — Х. Бишоп.

Зад гърба си Райм чу отварянето на вратата на микробуса. Обърна се.

Сакс стоеше с автомат, насочен надолу. Шлемът й бе в лявата ръка. Райм се замисли, че тя е почти толкова привлекателна в това снаряжение, както беше снощи със зелената рокля.

— Може ли да ме повозите? — попита тя.

— Мисля, че ще успеем да ви сместим.

Тя се качи и затръшна вратата. Седна, свали пълнителя на автомата и извади патрона от цевта. Очите им се срещнаха.

— Така — каза тя. — Това беше.

— Това беше, Сакс.