Джефри Дивър
Имитаторът (39)

Трийсет и девета глава

— Още едно земетресение.

Райм погледна Мел Купър, който току-що му съобщи новината. Техникът не сваляше очи от телевизора.

Райм проследи погледа му. На екрана вървяха кадри от апартамент в Бруклин, обгърнат от пламъци и дим. Причината беше, както в другите случаи, скъсване на газопровод непосредствено след втория трус.

Кадрите се смениха с пресконференция в кметството. Райм се зачете в субтитрираните думи на кмета: „След второто земетресение градският съвет реши да отхвърли искането на «Нортийст Джио» за възобновяване на геотермалното сондиране даже в ограничен мащаб“. Коментаторите пак се появиха: Езекийл Шапиро — брадатият активист от движение „Една Земя“; Дуайър, директорът на „Нортийст Джио“; и Хенсън Колиър, генерален директор на „Алгонкин Пауър“.

Докато говореха, камерата пак показа горящия жилищен блок, заобиколен от пожарни и линейки.

Текстът отдолу съобщаваше за трима загинали. Жертвите бяха изгорели живи.

На вратата се позвъни. Том беше излязъл до магазина. Райм погледна екрана на камерата за наблюдение. Беше Лон Селито. Той нямаше ли ключ? След всички тези години? Трябваше да му извадят. Райм натисна копчето на домофона, за да му отвори.

— Така. Готови ли сте за новината?

Райм въздъхна и вдигна вежда.

Селито кимна към екрана, на който се виждаха тъмни, бушуващи пламъци и черен стълб от дим.

Текстът в долната част на екрана гласеше: „Множество жертви“.

Детективът каза:

— Линк, причината не са земетресенията. Всички пожари са били умишлени — просто са нагласени да изглежда, сякаш са предизвикани от трусовете.

— Какво? — попита Мел Купър.

— Последното земетресение, второто: веднага след това една жена, която си била у дома до „Кадман Плаза“, близо до епицентъра, подушила миризма на газ, много силна. Помислила, че от труса се е скъсал газопровод и ще избухне. Била си вкъщи с детето, още бебе. Но добрата новина е, че наскоро си е счупила глезена. Направо го е надробила. Паднала, пак го счупила и изгубила съзнание.

Добрата новина?

— Когато се свестила след няколко секунди, се озовала в капан. И какво мислите, че направила?

— Казвай направо, Лон.

— Хрумнала й гениална мисъл. Не можела да стане, не можела да ходи, но може би имало начин да не позволи на газта да избухне. Отворила вратичката в банята, водеща към тръбите. И пуснала ръчния душ с пълна сила и го насочила надолу към мазето с надеждата да улучи пламъчето на газовия бойлер и да го изгаси. Докато пръскала, закрещяла колкото сили имала някой да се обади на пожарната и полицията. Спрели газта отвън и извадили жената с детето и другите наематели живи и здрави.

Райм погледна телевизора, на който се виждаше истински огнен циклон.

— Значи това е друг пожар.

— Да. Три жертви — добави с гримаса Селито. — Това е на няколко пресечки от блока на Клеър.

— Кой?

— Клеър Портър. Жената с душа. Това се казва „да мислиш на крак“. — Селито присви очи. — Неподходящ избор на думи. В момента й правят спешна операция на глезена. Както и да е. Един следовател на пожарната слязъл в мазето да провери теча. И познайте какво открил.

Райм вдигна вежда.

— Един поглед може да каже повече от сто думи — засмя се Селито.

— Да, може. Моят каза една: продължавай.

— Самоделно взривно устройство върху тръбата за газта.

Това привлече цялото внимание на Райм. Самоделно взривно устройство.

— Нагласено така, че да прекъсне тръбата, да причини теч за пет минути и после да възпламени газта? — предположи той.

— Десет минути.

— И водата, която жената е изпръскала долу, го е повредила.

— Точно в десетката, Линк. Понякога наистина ти сече пипето. Устройството е пластмасово и поставено в корпус от термостат. Ако сработи правилно и възпламени газта, от него не остава нищо. И дори следователите да открият нещо, то ще прилича на разтопен, изгорял термостат сред боклука. Перфектният палеж. Никакви доказателства. Няма запалително вещество.

На вратата отново се позвъни. Отвън стоеше едър мъж с черен костюм и голяма кутия в ръцете. Райм натисна копчето на домофона.

— Това от Тони ли е?

Тоест от Карерас-Лопес, адвоката на Ел Алкон.

Мъжът се наведе към микрофона.

— Да, от него.

Това бяха материалите във връзка с фалшифицираните доказателства. Райм погледна Селито, за да провери дали му е направило някакво впечатление. Но, не. Детективът и Купър гледаха пожара на телевизора.

— Оставете го в антрето. На масата.

— Да, господине.

Райм натисна копчето за отваряне на вратата и мъжът остави кутията с документите и си тръгна.

Криминалистът погледна Селито.

— Пожарникарите върнали ли са се да проверят предишните пожари?

— Да, всеки пожар, който е започнал след първото и второто земетресение. Навсякъде има остатъци от фалшиви термостати. Също като при Клеър.

Серийни пожари със сложно измислени самоделни взривни устройства. Какво означаваше това?

— И ако това не ти се струва достатъчно интересно, ето и черешката на тортата. След като установили, че става дума за палежи, пожарникарите изискали всички записи от видеокамери от последните няколко седмици. От Центъра за компютърно наблюдение на „Полис Плаза“ 1. — Селито показа телефона си. — И вижте кой е записан да се промъква в блока на Клеър Портър миналата седмица. В мазето.

На снимката, свалена от видеозапис, се виждаше мъж с тъмни дрехи и плетена шапка, върху които носеше оранжева жилетка и жълта каска. С чанта през рамо. Изглеждаше тежка.

Същият кадър като на Извършител 47 от записа, когато е тръгвал от площадката за геотермални сондажи малко по-късно същия ден на път за метрото — но без чантата.

Селито продължи:

— Изисках от Центъра за наблюдение всички записи от камери по пътя от апартамента на Клеър до мястото на сондажите. Той отива директно на строителния обект, слага си каската и жилетката и влиза. След един час излиза и отива в метрото. После поисках видеозаписите от районите в близост до другите газови експлозии. В рамките на два часа, Извършител четирийсет и седем е проникнал във всяка от сградите.

Боже. Престъпникът беше заложил бомби на тръбите за газта, за да симулира пожари след земетресението? Какво означаваше това?

— Искам да видя устройството — каза Райм. — Накарай някого бързо да го донесе.

— Вече дадох нареждания. Досетих се, че ще поискаш да го видиш. Всеки момент ще го донесат.

— И изпрати екип да направи оглед около мястото, където е било намерено в блока на Клеър Портър. Вероятно е адски замърсено, но трябва да опитаме.

— Добре. Сега ще се обадя. Благодаря. Трябва да тръгвам. Кметът иска изявление. Ще ме държиш в течение на всичките си гениални хрумвания, нали?

Райм изръмжа.

Селито свали якето си от закачалката и тръгна. Точно когато той излизаше, се появи Рон Пуласки. Младежът кимна на лейтенанта и влезе. Райм излезе с количката в коридора, за да го посрещне.

Младият полицай подуши въздуха и отбеляза:

— Мирише на газ.

Райм осъзна, че и той усеща миризмата, много слабо.

— Сигурно от Лон. — Райм разказа за самоделното взривно устройство в блока на Клеър Портър. — Обезвредено, преди да гръмне. Но всеки, който е бил наблизо, е подушил миризмата на газ.

Тъй като силно взривоопасният — и задушаващ — природен газ е без мирис, към него се добавят съдържащи сяра вещества, вонящи на развалени яйца, за сигнализация, ако има теч.

Райм обясни, че пожарите след земетресенията са били умишлени палежи.

Младият полицай се намръщи:

— Кой ги е подпалил?

— Изглежда… и обърни внимание на думата. Изглежда, че е бил Извършител четиридесет и седем.

— О, не — измърмори Пуласки.

— Ще видим. — Райм кимна към кутията с документи, които му беше оставил човекът на Лопес. — Това са материалите по делото срещу Ел Алкон. Можеш да им пуснеш един анализ тази вечер?

Това всъщност не беше въпрос.

— Добре.

— Ще трябва също да извършиш оглед на местопроизшествието.

— Кое местопроизшествие?

— На Лонг Айлънд. В склада, където е станала престрелката с Ел Алкон. Всичко трябва да е описано в документите. И не забравяй…

Новобранеца прошепна:

— Нито дума на никого.

Райм му намигна. Пуласки го изгледа странно — изненадан от тази необичайна реакция.

После взе кутията с материалите за тайната си задача и излезе.

Райм се върна в хола, където никой, изглежда, не беше забелязал идването на Пуласки, без кутия, и после тръгването му с нея.

На вратата за пореден път се позвъни и Райм позна посетителя. Той инструктира системата за сигурност да отвори вратата.

В хола влезе полицай от сапьорния отряд със седалище в Шести участък в Гринич Вилидж.

— Здрасти, Брад.

— Здравей, Линкълн.

Лейтенант Брадли Гефън, стегнат, прошарен мъж, се приближи и без колебание стисна работещата до известна степен дясна ръка на Райм. Хората често се стъписваха от увреждането му, но това бе мъж, чиято работа беше да лежи по корем с клещи и отвертка и да обезврежда взривни устройства, които могат да го превърнат в червена мъгла. Малко неща можеха да го впечатлят. Брадли много приличаше на сержант-инструктор в новобрански център — с изпито, ъгловато лице, къса коса и пронизващи очи.

Той кимна за поздрав на останалите и се приближи до лабораторната маса в хола.

— Какво имаме тук? — попита Райм.

— Нашите момчета и момичета вече го огледаха. — Брадли извади найлонов плик от куфарчето, което носеше. — Никога не бях виждал нещо подобно. Но е адски хитро измислено.

Показа устройството на Райм. В пликчето имаше нещо, приличащо на обикновена бяла пластмасова кутия за термостат с няколко други метални и пластмасови части, никоя от които не беше позната на криминалиста.

Гефън завъртя устройството и каза:

— Ето. Виждаш ли тази дупка? Има таймер, който отваря кранче. От вътре започва да капе киселина, която разяжда газовата тръба. Около десет минути по-късно тази част… — Посочи сива кутийка с два електрода, стърчащи от нея. — … произвежда искра. Тя възпламенява както газта, така и разтворителя — който е много опасен. Това забавяне е хитрата част. Изчислено е така, че в помещението да се събере газ, но не толкова много, че да измести всичкия въздух. Ако в стаята има само газ, няма да се взриви. Както при всички пожари, трябва да има както гориво, така и въздух.

— Ние ще поемем нещата, Брадли. Благодаря.

Гефън кимна и излезе от стаята. Движеше се сковано в резултат на взрив в клиника за аборти по време на обезопасителна операция. (В тактиката на фанатиците имаше една мрачна ирония. Бяха заложили бомбата между двете сгради: клиника и — без да подозират за това — детска ясла към една църква. Ако сградите не бяха евакуирани, в яслата щеше да има много повече разрушения и жертви, отколкото в клиниката.)

Купър попълни картончето за съхранение на доказателства и започна изследването. Не откри отпечатъци и взе проби за ДНК анализ. Взе също проба от киселината и я пусна на газовия хроматограф. За резултатите трябваше да почакат няколко минути.

— Задейства се от цифров таймер — каза Купър, докато оглеждаше отделните компоненти. — Животът на батерията от около два месеца.

— Не изглежда самоделно — отбеляза Райм.

— Не. Професионална изработка. Предполагам, че се продава на оръжейния пазар.

— Някаква идея откъде може да е взето?

— Не. Не съм срещал нищо подобно. — Купър погледна резултатите от хроматографа-спектрометър. — Анализът на киселината е готов. Всъщност не е киселина. Това е трихлорбензол. Газовите тръби обикновено са от полиетилен, който е устойчив на киселини. Но производните на бензола ги стапят. И…

— Не. Не може да бъде. — Райм гледаше втренчено таблицата на уликите.

— Какво, Линкълн?

Това, за което си мислеше Райм, изглеждаше невъзможно. Или би изглеждало невъзможно, ако не знаеше, че самоделните взривни устройства са поставени от Извършител 47.

— Извикай бързо Лон. И имаш ли телефонния номер на Едуард Акройд?

— Имам го някъде.

— Намери го. Искам го тук. Сега.

— Добре.

— Набери Сакс — заповяда Райм на мобилния си телефон.

Тя се обади след минута.

— Райм.

— Трябва да направиш оглед на още едно местопроизшествие, Сакс. По-точно да направиш оглед на местопроизшествие, което вече си огледала, но да търсиш нещо друго.

— Къде?

— На геотермалната площадка. Отново шахтите на сондите.

Където, както се беше досетил Райм, въпреки че тя не му каза нищо, за малко не е била погребана жива.

Сакс мълчеше.

Имаше много способни криминалисти, които биха могли да направят огледа и вероятно да намерят онова, което той търсеше. Но никой не можеше да се мери с Амелия Сакс. Райм искаше нея и само за нея.

— Сакс?

— Ще го направя — отговори тя с равен глас. — Кажи ми какво да търся.