Джефри Дивър
Имитаторът (58)

Петдесет и осма глава

— Кимберлитът — заразказва Дон Макелис на компанията в хола — може да се нарече асансьор, който издига диамантите от земната мантия: обвивката, която се намира точно под земната кора. Там се образуват диамантите.

Инспекторът отново се наведе над микроскопа, сякаш не можеше да устои на изкушението, и пак заразглежда минералите, монтирани на апарата. Бавно местеше пробите.

— Хъм. Така. — Отново се облегна назад и се обърна със стола към другите. — Богат на диаманти кимберлит като този никога не е намиран никъде в щата Ню Йорк. Геологията на района не благоприятства диамантообразуването. Ню Йорк е „пасивна крайна зона“. Ние имаме стабилни тектонски плочи.

— Значи тук е невъзможно да се намери кимберлит, съдържащ диаманти, така ли? — попита Райм.

Макелис сви рамене.

— По-добре да се каже, че е много малко вероятно. В света има около шест хиляди кимберлитови жили, но само около деветстотин съдържат диаманти… и само в няколко десетки те са в достатъчно количество, за да бъде добивът финансово изгоден. И нито една от тях не е в САЩ. О, преди години имаше опити за добиване — на юг. Сега тези мини са само туристическа атракция. Плащате двайсет долара и можете да търсите диаманти с децата. Но пък в Канада доскоро не бяха открили находища на кимберлит и диаманти, а сега това е един от най-големите производители. Тъй че предполагам, може да се случи и тук.

Инспекторът отново погледна през микроскопа за кратко.

— Къде намерихте това?

— На няколко места — отговори Райм. — В магазина, където беше убит Пател, шлифовчикът на диаманти. Вимал — неговият чирак — е носил няколко камъка в пликче. Не обърнахме голямо внимание на това. Помислихме, че е искал да прави бижута от него. Или някаква скулптура. Това му е хоби.

— От кимберлит като този не може да се прави скулптура. Диамантите пречат. Прекалено твърди са.

Райм се намръщи:

— Беше едно предположение.

— А другите източници? — попита Макелис.

— Имаше следи в дома на Сол Вайнтрауб, убития свидетел — каза Сакс. — Сигурно са останали от обувките или дрехите на убиеца. — Тя сви рамене. — Поне така мислехме. Предполагам, че може да са оставени от самия Вайнтрауб.

Едно предположение…

Райм попита:

— Ако предположим, че в тези камъни има по-големи диаманти. Ще струват ли много? Достатъчно, за да убиеш за тях?

— Шансът да намериш достатъчно ценни диаманти в малки проби кимберлит е като да спечелиш от тотото. — Макелис се намръщи. — Но…

— Какво? — попита Сакс.

— Никой не би убил за такъв камък. Но би могъл за това, което той означава.

— Какво искате да кажете?

— Ако тази проба е взета от голямо находище? В такъв случай мога да си представя как някой убива, за да получи право за добив или да унищожи източника, тъй че никой да не научи за него.

— Да го унищожи? — попита Сакс.

Макелис обясни:

— Историята познава две индустрии, в които играчите са готови на всичко, за да саботират потенциалните находища и да поддържат цените високи. Петролът и диамантите. И като казвам всичко, имам предвид абсолютно всичко. Убийства, саботажи, сплашване. Това не се случва при диамантите за промишлени цели — които са евтини и се използват за различни режещи и полиращи машини. Но при камъните с ювелирно качество като тези? — Той пак кимна към микроскопа. — О, да. Със сигурност.

— Линк, мислиш ли, че някоя диамантена компания е научила за находището и е изпратила руснака да убие някого, който е знаел за него? — попита Селито.

Райм кимна:

— „Нортийст Джио“ са разкопали находището. Ростов симулира земетресения, за да принуди властите да затворят сондажа и повече никой да не види кимберлита.

— Не е толкова невероятно, колкото си мислите — каза Макелис. — Има дори „охранителни“, в кавички, фирми, които можете да наемете, за да се погрижат някоя потенциална мина никога да не бъде разработена или някоя съществуваща да бъде затворена. Взривяват язовири, подкупват чиновници, за да национализират мините, а след това да ги закриват. Руснаците са особено активни в това отношение.

— А Ростов — намеси се Райм — е работил за „Добпром“, руския диамантен монополист.

— О, те със сигурност организират саботажи. Много други производители също, но руснаците са номер едно в мръсните номера.

— Вайнтрауб — каза Сакс. — Бил е оценител. Може би не са го убили, защото е бил свидетел. Може би са го убили, защото е анализирал кимберлита и е научил за диамантите.

Селито промърмори:

— Изобщо не ни мина през ума. Вайнтрауб си е тръгнал от магазина на Пател преди идването на убиеца. Каква заплаха би могъл да бъде като свидетел? Никаква. Ростов е искал да го убие, защото е знаел за кимберлита.

— Целта на нападението срещу Пател не е била кражба на необработени диаманти — каза Сакс. — Целта е била да убие него и всички други, които знаят за находката. Ето защо е измъчвал Пател — и е удрял Вайнтрауб с револвера. Искал е да разбере дали имат още кимберлит или дали някой друг знае за него.

Райм облегна глава назад и затвори очи. После изведнъж ги отвори.

— Някой намира проба на сондажната площадка. Занася я на Джатин Пател, който я дава за анализ на Вайнтрауб. Новината стига до „Добпром“. Те изпращат Ростов да спре сондирането и да убие всеки, който знае за находката.

— „Добпром“ не иска откриването на голямо американско находище за добив на диаманти — каза Макелис. — По дяволите, никоя чужда минна компания не би искала такова нещо. Това би намалило приходите им наполовина.

— Но има ли реален риск за техния бизнес? — попита Мел Купър. — Искам да кажа, колко реалистично е да се отвори мина за диаманти в Бруклин?

— О, не би било много трудно — отговори Макелис. — Даже е много по-лесно от прокопаване на тунели за метрото или водопроводи, което се прави постоянно. Има някои правни пречки, но те са преодолими. Моят отдел ще трябва да одобри плановете, после има други бюрократични процедури по вадене на разрешителни. Няма да позволим открит добив например. Но лесно може да се инсталира автоматизирана система за добив в тясна шахта. Елементарно от техническа гледна точка.

Райм обаче си помисли: ако целта е била да се спре сондирането, значи…

Сякаш прочел мислите му, Селито отбеляза:

— Значи Езекийл Шапиро не се е самоубил. Ростов го е убил и го е нагласил като самоубийство. Отвлякъл го е, измъчвал го е, за да получи паролата му за „Фейсбук“, и е оставил самоубийственото писмо.

— Трябвала му е изкупителна жертва, защото открихме, че земетресенията са фалшиви и пожарите са причинени от взривни устройства — мрачно каза Райм.

Изведнъж му просветна. Мисълта го удари като електрически ток.

— Рублите — прошепна той.

— По дяволите. — Сакс явно разбра какво има предвид. — Ростов не би подхвърлил рубли на Шапиро. Те са улики, сочещи към него. Някой друг е проникнал в къщата на Шапиро и го е убил — някой, който е искал да изглежда, че Ростов го е извършил. Да, руснакът е замесен: той е нападнал двойката в Грейвсенд и момичето от магазина за булчински рокли. И Киртан — приятеля на Вимал. Също нападна мен. Но не е той авторът на целия план.

И заключението беше неизбежно.

С тих глас, втренчена в Райм, Сакс прошепна:

— Това е човекът, който застреля Ростов.

Беше права.

— Едуард Акройд.

— Но нали го проверихме — изтъкна Селито. — И той знаеше всичко за Пател. За откраднатите сурови диаманти.

— Какви сурови диаманти? — попита Райм подигравателно. — Намерихме ли ги? Намерихме ли дори следа от тях?

Не, разбира се.

— Защото никога не са съществували — каза Сакс.

Райм кимна:

— Разписката, която ти намери в празната кутия на Пател, е била фалшива. Направил го е, за да се промъкне в разследването и да разбере кой е ВЛ. И ние пуснахме лисицата в курника. Мамка му.

— Как ще действаме, Линк? — попита Селито. — Амелия обади ли се на „Грейс-Кабът Майнинг“ в Южна Африка?

Сакс издиша рязко. Лицето й бе напрегнато.

— Не, не съм — прошепна гневно. — Обадих се на номера от разписката за суровите диаманти. Не потърсих компанията в интернет. Дали изобщо съществува такава фирма?

— В такъв случай… — Райм хвърли нетърпелив поглед към Пуласки.

Младежът кимна, намери разписката от „Грейс-Кабът“ и започна търсене в „Гугъл“.

След малко каза:

— Да, това е реална диамантена компания. И номерът не е този от разписката. — Набра номера от сайта. — Гласова поща.

— Луелин Крофт? — попита Райм.

Пуласки прегледа сайта.

— Той наистина е изпълнителен директор на „Грейс-Кабът“.

— Щом ти успя да го намериш, значи и Акройд — искам да кажа истинският извършител — също е могъл.

— Човекът, с когото говорихме, само се представяше за Крофт, а всъщност е съучастник на Акройд — продължи с тих, но напрегнат глас Сакс. — Вероятно от някоя от онези охранителни фирми, за които говореше Дон. Той ни насочи към „Милбанк Ашурънс“. Сигурно това също е реална компания и той се е представил за неин истински служител.

— Сега — сприхаво нареди Райм. — Искам да разбера сега.

Последва серия от телефонни разговори, които потвърдиха подозренията им за измамата с „Грейс-Кабът“ и „Милбанк Ашурънс“. Луелин Крофт наистина беше изпълнителен директор на първата фирма, но ги увери, че никога не е изпращал необработени диаманти на Пател. Самият той не беше идвал в Съединените щати от години. Същото важеше за застрахователния детектив от „Милбанк“.

По молба на Райм специален агент Фред Делрей от ФБР се свърза с някого в Държавния департамент. Оттам потвърдиха, че според данните на граничните власти Крофт не е влизал наскоро в страната. От „Милбанк“ ги осведомиха, че застрахователната компания не работи с „Грейс-Кабът“. Да, фирмата наистина имаше застрахователен детектив на име Едуард Акройд и да, той беше работил като инспектор в „Скотланд Ярд“. Но през последната седмица не бил мърдал от централния офис на дружеството в Лондон.

Със саркастичен тон Селито измърмори:

— Добре, сега обяснете като за бавно загряващ. Нищо не разбрах. Какво става, по дяволите, Линк?

— Някоя диамантена компания е научила за находката на кимберлит и се е разтревожила, че може да се появи нов конкурент. Наели са Акройд да причини фалшиви земетресения и да спре геотермалните сондажи. И да разбере кои знаят за кимберлита и да ги убие: Пател, Вайнтрауб и Вимал. Той убива първите двама, но момчето се измъква. Затова Акройд казва, че суровите диаманти на клиента му са откраднати и така се намърдва в нашето разследване, за да разберете къде е Вимал.

— Къде Ростов се включва в играта? — попита Селито. — Двамата не работят ли заедно за руснаците?

— Не е обичайна практика да застрелваш партньора си в главата — мрачно отговори Райм.

— Не е — съгласи се Сакс. — Две различни компании са научили за кимберлита. Едната е изпратила Акройд, а от „Добпром“ са изпратили Ростов. Акройд натопява Ростов като изкупителна жертва, ако всичко се провали.

Райм промърмори:

— Трябваше да се досетя! Черните полиестерни влакна при Пател и Вайнтрауб. Само черен памук на другите места. Това означава две различни маски. Две различни оръжия. „Глок“ и „Смит и Уесън“. Гледайте — посочи последната таблица на уликите. — В магазина на Блаустейн Ростов е имал няколко деветмилиметрови куршума, но може Акройд да ги е пуснал в джоба му.

— Райм! — Сакс звучеше разтревожено.

Той изведнъж разбра:

— По дяволите. Има още една причина да убие Ростов.

— Каква? — попита Селито.

— За да си помислим, че Извършител четирийсет и седем е мъртъв и Вимал е в безопасност — отговори Сакс. — Така вече няма нужда да го охраняваме.

— Вече пуснаха ли го? — попита лейтенантът.

Сакс се намръщи:

— По дяволите, да. Обадих се на охраната на Стейтън Айлънд и ми казаха, че го водят към ферибота. А Вимал вече няма телефон. Няма начин да се свържем с него. Ще се обадя на семейството му. — Тя бързо извади мобилния си телефон.

Райм каза на Селито:

— И се обади в полицейския участък в Бруклин, където заведоха Акройд. Кажи им да го задържат.

— Веднага. — Детективът телефонира. Проведе кратък разговор, намръщи се, после затвори. — Акройд, или както е истинското му име, е бил освободен без повдигнати обвинения. Телефонът му е изключен. И адресът, който е дал на колегите, е фалшив. Никой не знае къде е.