Джефри Дивър
Имитаторът (48)

Четирийсет и осма глава

Това е място, където земята се среща с водата в сурова и зашеметяваща красота.

Това е място, където камъните придобиват структура и блясък като изваяни от скулптор.

Това е място, където храсти и дървета се издигат по отвесните скали леко като дим.

Това е място, където някой, който е посветил живота си на Земята, може достойно да умре.

Тялото на Езекийл Шапиро, в пожарникарска аварийно-спасителна кошница, закачена на лебедка, се издигаше към върха на трийсетметровите скали в Палисейдс Парк.

С облачета бяла пара, излизащи от устата им във вечерния студ, Сакс, Пуласки и няколко полицаи от Ню Джърси наблюдаваха работата на екипа от пожарникари и спасители. Стояха до прашната, очукана кола на Шапиро, оградена с жълта ограничителна лента.

Самоубийството все пак е престъпление.

Откритието, че именно Шапиро е наел Извършител 47, бе направено не от полицията, а от застрахователния детектив Едуард Акройд.

Когато Акройд му съобщи новината, Селито веднага изпрати патрулни коли до офиса и дома на екоактивиста, но Шапиро явно ги беше видял и се бе досетил, че е разкрит.

Бе публикувал прощално писмо в интернет, в което казваше, че ще дойде тук да сложи край на живота си.

Шапиро бе наел Извършител 47 за две задачи. Първата бе да предизвика затварянето на геотермалните сондажи като екологично опасни. Втората — да нападне и ограби Джатин Пател. Шлифовчикът бе работил с диаманти, добивани от мини, причиняващи изселване на коренни жители и отравяне на селища и реки. Откраднатите необработени диаманти, бе научил Акройд, трябвало да бъдат продадени и убиецът да даде парите на Шапиро, който да ги разпредели между различни екологични организации за обезщетяване на пострадалите.

Не мисля, че екоактивистите използват много C4… или изгарят сгради с хората вътре…

Мел Купър грешеше.

Предсмъртното писмо на Шапиро обаче разкриваше, че не си е направил добре сметките. Да, той искал да уплаши града. Нямал никакво намерение обаче да причинява смъртоносни пожари. Това било идея на лудия наемник, който споделял гнева му срещу унищожаването на природата, но сам решил да заложи взривни устройства, за да убива и осакатява.

Може би смъртните случаи, макар и не по негово желание, бяха накарали Шапиро да посегне на живота си.

— Здравей, Амелия.

Тя се обърна и видя висок, рус полицай около нейната възраст. Носеше униформа — тъмен панталон с оранжева ивица отстрани и сивкавосиня риза и вратовръзка. Имаше също гумени ръкавици и калцуни на обувките. Ед Болтън беше сержант от Звеното по криминалистика на Бюрото за тежки престъпления към Щатската полиция на Ню Джърси. Той свали яркосините аксесоари и ги прибра в джоба на панталона си.

Знанието, че Болтън е извършил огледа, й донесе облекчение. Той работеше толкова щателно и прецизно, колкото и самата Сакс.

Тя го запозна с Пуласки, който попита:

— Как го открихте?

— Един от хората ни видял колата и проверил регистрационния номер. Беше обявен за общодържавно издирване, след като вие, момчета, разкрихте, че той стои зад земетресенията и убийствата в събота и неделя.

— Самоличност? Сигурно ли е, че е Шапиро?

— О, да. Един колега от отряда за бързо реагиране се спусна с въже долу. Направи разпознаване в полеви условия. Той е. Отпечатъците му са в системата след един арест на протестен митинг преди няколко години. Луд човек, да симулира земетресения.

— Как изглежда местопроизшествието? — попита Сакс.

— Нищо не показва, че може да е друго, освен самоубийство. Няма свидетели. И е дошъл тук от града, тъй че не е минал през пунктове за таксуване.

Всички мостове и тунели на влизане в Ню Джърси са безплатни. Нямаше видеозапис от пунктовете за плащане, на който биха могли да видят, ако някой друг е карал колата с трупа на Шапиро в багажника. Това беше малко вероятно, разбира се. Никой нямаше мотив да го убива — с изключение на Извършител 47, разбира се, ако е решил да задържи диамантите за себе си. Но дори тогава защо да убива Шапиро? Защо просто не вземе диамантите и не се прибере в Русия?

И ако наистина е искал да убие Шапиро, защо ще го нагласява и като самоубийство. Можеше просто да го застреля, когато и където поиска. Руснакът бе умен, но явно не се стараеше да изпипва нещата.

Сакс попита:

— Уликите в Хамилтън ли ги пратихте?

Там беше отделът по криминалистика на щатската полиция.

— Да. Ще ви пратим копия от докладите веднага щом са готови, а също и от аутопсията.

В този момент кошът с трупа, закрепен с каиши, се издигна над скалите. Двама мускулести пожарникари, един мъж и една жена, го придърпаха на равното, откачиха въжето и занесоха трупа до чакащата наблизо линейка.

Гледката към Манхатън от тук беше зашеметяваща при ясно време. Сега в мъглата мястото изглеждаше нереално. Малко светлини успяваха да проникнат през сивата пелена, силуетите на големи и малки сгради едва се виждаха. Изглеждаше като призрачен град.

— Да направим оглед на къщата му — каза Сакс. — Да видим какво ще намерим.