Джефри Дивър
Имитаторът (42)

Четирийсет и втора глава

— Ханк, има проблем.

Човекът, който изрече тези думи — строен, младолик помощник-прокурор — не прозвуча твърде разтревожено. Затова Хенри Бишоп, главен федерален прокурор на Източния окръг на Ню Йорк, запази доброто си настроение. Делото срещу Ел Алкон вървеше добре. Бяха свършили подготвителната работа и скоро щяха да преминат към солидните доказателства от криминалистичните експертизи.

Самият Бишоп също бе висок и строен мъж, макар че заради ръста си изглеждаше по-хилав, отколкото беше в действителност. Рус, гладко избръснат, той тренираше ежедневно във фитнеса и под костюма му „Брукс Брадърс“ се криеха яки мускули. Той отбеляза нещо в един списък — в който още много неща чакаха да бъдат зачеркнати — и вдигна очи.

— Да?

Лари Добс — когото Бишоп смяташе за свой главен помощник — продължи:

— Току-що получих обаждане от ПЕРТ.

Това бе отделът за криминалистика на ФБР.

— Чакай да уточним — каза Бишоп с хладен глас. — Това законно ли е?

— Да.

— Добре. Сега конкретно. — Бишоп седеше в кабинета си с изглед към Бруклин. На хоризонта се виждаше мараня. Дим от пожарите след земетресението, което бе станало наблизо. Прокурорът бе усетил труса в кабинета си.

Младият, закопчан до яката помощник-прокурор каза:

— Един униформен служител от Нюйоркската полиция е ходил да разпитва за случая.

— За нашия случай?

— Да — потвърди Добс.

— По-конкретно случая „Ел Алкон“, нали?

— Извинявай, Ханк. За случая „Ел Алкон“.

— Не „случая“. Има много „случаи“.

Добс, застанал от другата страна на масивното бюро, се поправи:

— „Ел Алкон“.

Бишоп измърмори замислено:

— Служител от Нюйоркската полиция. Задавал въпроси. Хъм.

Разследването срещу Ел Алкон включваше федерални и щатски престъпления, но Нюйоркската полиция бе отстъпила случая на федералните. Да, след като Бишоп постигнеше присъда срещу него, наркобаронът щеше да бъде съден и по наказателния кодекс на щата. Но тези обвинения щяха да бъдат черешката на тортата и до голяма степен безсмислени, тъй като мексиканецът никога нямаше да излезе от федералния затвор, за да излежи присъдата си в щатския. За какво тогава беше този интерес от Полицейското управление на Ню Йорк? Случаят „Ел Алкон“ не засягаше градската полиция.

Добс продължи:

— Униформеният влязъл в хранилището. Знаел всички кодове, номерата на делата, познавал хора в архива. Поискал да види доказателствените материали. Охраната му дала да види всичко, „защото бил с униформа и знаел всичко за случая“.

— Казваш „охраната“. Интересен избор на дума. Вече търсим виновен, а?

Добс бавно се залюля напред-назад. Хилавото му тяло кипеше от енергия.

— Просто ми хрумна. Охраната пуска униформен полицай, чието име не е в официалния дневник, и му показва всички материали. Цъ-цъ.

Да не повярваш. Бишоп попита:

— Кой е бил охрана? Някой специален агент?

— Не. От цивилните. От Министерството на правосъдието.

— Аха, добре. Може да падат глави. И ще падат. Но, моля, продължавай нататък.

— Полицаят казал, че става дума за свързано разследване.

— Свързано разследване, полицията на Ню Йорк? Няма логика. Окръг Насау — може би. Но не Ню Йорк. Не е в юрисдикцията на Нюйоркското полицейско управление, точка. Какво е казал?

— Нищо — отговори Добс. — Направо поискал материалите. Попитал дали може да направи копия, но охраната не позволила. Но е много вероятно полицаят да е направил снимки с мобилния си телефон.

— И таз добра — възкликна Бишоп.

— След като свършил, провел телефонен разговор…

— Добре, давай по-експедитивно. Какво направил служителят?

— Всъщност служителка. — Добс съобщи следващата новина с много доволен тон: — Чула го да казва: „Линкълн, вече имам всичко, което искаш. Нещо друго?“.

О, цивилната охрана била жена. Женски глави по-трудно ще се търкалят.

Бишоп се замисли.

Помощникът продължи:

— Линкълн. Като Линкълн Райм, мисля. Райм работи с полицията и знае много за ПЕРТ. Участвал е в създаването му. Написал е книга по криминалистика и огледи на местопроизшествия. Сега е в количка, знаеш ли?

— Инвалидна количка — измърмори Бишоп замислено. — За какво, по дяволите, са му нашите доказателствени материали? И неоторизирано копиране?

Опита се да си обясни какво става. Не успя. Махна на Добс да седне (той стоеше прав до този момент) и се обади на един приятел, инспектор в Нюйоркската полиция, да го попита дали знае нещо по въпроса. Казаха му обаче, че в Нюйоркската полиция не водят разследване срещу Ел Алкон. Да, смятаха го за пълен боклук, кой не мислеше така? Единствените смъртни случаи, които бе причинил в Ню Йорк, бяха от свръхдоза наркотици; престрелката се беше случила извън границите на града.

Бишоп затвори телефона и се загледа през прозореца. Тъмносивият дим още се издигаше. Пожарът бе сериозен.

Прокурорът мислено отхвърли няколко теории за участието на Райм. Ако наистина той участваше.

— Райм е пенсиониран, нали? Заради количката, както спомена.

— О, да, Ханк. От години. Работи като консултант. — Добс наистина кипеше от желание да се хареса.

— За полицията. За нас също, нали?

— Да.

— Работил ли е някога като консултант на защитата?

— Не знам. Възможно е. Много хора го правят.

— Ние имаме екип, който следи адвоката на Ел Алкон и останалите от неговото обкръжение, нали?

— Доколкото е възможно, Ханк — отговори Добс. — Той има много хора. От Мексико дойдоха десетина.

— Разбери дали някой от тях е ходил до дома или офиса на Райм.

— Добре.

— Веднага!

— Добре. — Помощник-прокурорът проведе телефонен разговор и след няколко минути затвори. — Леле. Чуй това, Ханк.

„Ох, давай направо“ — помисли си нервно Бишоп, но само вдигна въпросително вежди.

Добс заговори по-въодушевено от всякога:

— Тони Карерас-Лопес, главен адвокат на Ел Алкон от Мексико — под денонощно наблюдение е. Ходил е до дома на Райм в Сентръл Парк Уест днес. Преди това, непосредствено преди това, е минал през банката. „Чейз“. Забавил се вътре петнайсет минути. Отишъл при Райм и след това се прибрал в хотела си.

— Пари? Теглене? Превод?

— Не знам. Нямаме достатъчно основание за съдебна заповед, разбира се, затова няма как да научим повече подробности.

Дали Лопес бе наел Райм като консултант на защитата, за да търси дупки в тезата на обвинението?

„Нашият случай — помисли си Бишоп. — Моят случай.“

Затвори очи за миг. Не можеше да си представи какви дупки би могло да има. Разбира се, никой криминалист не е безгрешен, никой лаборант не е безгрешен. А човек като Райм винаги можеше да намери нещо, което да провали цялото разследване.

И да помогне на този долен боклук Ел Алкон да избяга от правосъдието.

След минута размисъл Бишоп реши, че няма да допусне това да се случи.

Той вдигна телефона и набра номер.

— Да, господин прокурор?

— Ела в кабинета ми.

— Веднага.

След миг в кабинета влезе късо подстриган мъж на около трийсет и пет, със сив костюм. Той кимна на Бишоп и Добс.

— Седни.

Мъжът седна и Бишоп продължи:

— Трябва да започнеш едно криминално разследване. Веднага. Тази вечер.

— Да, разбира се — каза специален агент на ФБР Ерик Фалоу, като извади бележник и химикалка от джоба си.