Джефри Дивър
Имитаторът (33)

Трийсет и трета глава

— Твърдите, че Вимал не е тук? — попита Амелия Сакс.

— Да, съжалявам.

Говореше с Дипро Лахори, който въпреки небрежната усмивка излъчваше смущение. Поне така Сакс разчиташе езика на тялото му.

— Какво ви каза той, когато за последен път го чухте?

Това бе подвеждащ въпрос.

— О. Ами, това беше вчера. Каза, че е добре. Че няма да се прибира за известно време.

— Аха. Ясно. Каква е връзката на сина ви с жертвата? Джатин Пател?

— О, не, не, няма нищо.

Това не беше отговор.

— Връзката му? — настоя тя.

— Не, няма никаква връзка, наистина. Той просто изпълняваше от време на време малки поръчки за него.

Лахори беше нисък, но набит, с хлътнали очи и тъмни кръгове под тях. Мургав, със сивкава кожа. Буйната му черна коса беше започнала да посивява. Жена му, Дивя, имаше красиво лице и будни очи. На закачалката в коридора Сакс беше видяла медицинска престилка. Жената очевидно бе лекарка или медицинска сестра.

И очевидно нещо в думите на мъжа й я смущаваше. Седеше със скръстени ръце и от време на време го стрелваше с мрачен поглед.

— Малки поръчки? — попита Сакс.

— Шлифоване на диаманти.

Лахори изглеждаше подразнен, че държането на жена му издава лъжата му. Погледна я гневно. Тя не се впечатли и каза:

— Вимал беше чирак на господин Пател.

— Не чирак — троснато я поправи той. — Това би означавало, че е работил през цялото време за господин Пател. А не беше така. И той не се учеше от него.

Сакс се почуди защо Лахори смята, че естеството на отношенията на момчето с Пател има връзка с онова, което Вимал знаеше или не знаеше за грабежа и убийството.

Шумът от електрически инструменти се усили. Явно някъде в къщата някой правеше ремонт. Звучеше като работа с шлайфмашина.

— Има ли някой друг в къщата?

Може би имаше друг член на семейството, който знаеше къде може да е Вимал.

Но Лахори побърза да отговори:

— Имаме майстори.

— Вимал какво ви каза за убийството? Бил е там.

— Не, не е бил там. Отивал е натам, но се е случило, преди да пристигне, и той избягал.

— Господине, имаме доказателства, че мъж, приличащ на сина ви, е бил там и е бил ранен от извършителя.

— Какво? Боже мой!

Лахори беше ужасно лош актьор.

На открития, сводест вход на хола се показа младо момче. Отначало Сакс си помисли, че е Вимал, но после забеляза, че е по-млад с няколко години, още юноша.

Тя тъкмо се канеше да заплаши бащата с аргумента за последствията от възпрепятстване на правосъдието, но вместо това се усмихна на младежа и попита:

— Ти ли си братът на Вимал?

— Да, аз съм.

Очите му се стрелнаха нагоре, после ги сведе и погледна настрани.

— Аз съм детектив Сакс.

— Съни.

— Отивай си в стаята — изръмжа Лахори. — Това не е твоя работа.

Но Съни попита:

— Открихте ли вече онзи човек? Който е стрелял по Вимал?

Лахори затвори очи и направи гримаса. Разобличен от собствения си син.

— В момента се опитваме да го открием.

— Върви си в стаята — повтори бащата.

Момчето се подвоуми, после се обърна и излезе. Съни беше резервният вариант — ако бащата не започнеше да сътрудничи. Сакс имаше усещането, че жената няма да се опълчи на съпруга си, въпреки че очевидно знаеше нещо за сина си.

Бръмченето долу спря. Сакс изпита облекчение. Шумът адски я дразнеше.

— Трябва да разбера къде е той. Трябва да разбера час по-скоро.

— Толкова се е разстроил от случилото се, че е заминал някъде — каза Лахори. — С приятели. Може да е отишъл на ски. При този студ в последно време. Курортите още са отворени. Казаха по новините.

Жена му го погледна смаяно — с поглед на човек, чието семейство никога не е виждало ски курорт.

— Положението е сериозно, господин Лахори. Гледахте ли по новините за мъжа, който нарича себе си Обещаващия? Този човек търси сина ви.

— Едва ли ще се интересува от моето момче. Вимал не е видял почти нищо.

— Извършителят вече уби един свидетел.

— Но Вимал не е видял лицето му. Носил е маска. Чух, че е носил маска. По новините. Затова няма основание…

— Стига! — намеси се неочаквано Дивя Лахори.

— Не — изръмжа съпругът.

— Да, Дипро. Ти вече прекали — спокойно изрече жената. Погледна умолително Сакс. — Трябва да го защитите.

— Ще го направим. Затова съм тук.

Значи грешно бе преценила Дивя. Тя не се притесняваше да се противопостави на съпруга си.

Заплашителният поглед към Лахори не беше необходим. Но въпреки това Амелия Сакс го изгледа хладно. После попита:

— Къде е той?

— Долу. В мазето. Скулпторското му ателие е там — отговори майката на момчетата.

Сакс си спомни, че бяха достигнали до извода, че Вимал е скулптор. Бръмченето, чуващо се отдолу, явно беше от него. Работеше върху някое произведение. Трябваше да се досети.

Но сега нямаше значение. Тя скоро щеше да го отведе на сигурно място. Беше уредила охранявана квартира. Щеше да постави и къщата под полицейско наблюдение, за сигурност на семейството му.

— Значи ме излъгахте.

— Само се опитвам да го предпазя — оправда се Дипро.

В това имаше нещо повече от желанието на един баща да защити сина си, прецени Сакс. Повечето родители веднага биха се обадили в полицията.

Тя обаче се ограничи да каже само:

— Доведете го, ако обичате.

Жената протегна ръка с дланта нагоре. Лицето на Лахори придоби свирепо изражение. Той беше бесен. Бръкна в джоба си и с трепереща ръка гневно й подаде връзка ключове.

Бащата беше заключил Вимал в мазето.

За неподчинението си Дивя Лахори получи леден поглед от мъжа си. Тя го погледна за момент в лицето, после сведе очи и се отправи към задната част на къщата.