Джефри Дивър
Имитаторът (38)

Трийсет и осма глава

Антонио Карерас-Лопес не беше толкова дебел, колкото изглеждаше на кадрите от видеокамерата, но все пак бе солиден мъж. Райм се почуди дали не е бивш щангист или борец. Сега, наближаващ шейсетте, все още изглеждаше доста як, въпреки че имаше доста тлъстинки.

Черната му коса — доколкото беше останала — бе сресана назад и пригладена със спрей или гел. Носеше очила с дебели рогови рамки, смъкнати на върха на месестия му нос. Очите му издаваха весел характер. Също и пъргав ум.

Двамата мъже влязоха в малката официална приемна, разположена срещу превърнатия в лаборатория хол. Три от стените бяха закрити от етажерки с книги, а на четвъртата бяха окачени четири черно-бели графики на Ню Йорк през деветнайсети век. Гостът заговори:

— Както ви казах по телефона, аз представям господин Едуардо Капиля — Ел Алкон — въпреки че нямам официален адвокатски лиценз в САЩ. Затова работя само като консултант на защитата.

— Кои са адвокатите, които го представляват тук?

Карерас-Лопес спомена три имена — все юристи от Манхатън, въпреки че делото се водеше в Източния окръг на Ню Йорк, включващ Лонг Айлънд, Стейтън Айлънд, Бруклин и Куинс. Райм познаваше водещия защитник, известен и уважаван адвокат по наказателни дела. Криминалистът никога не беше свидетелствал по дела на негови клиенти.

Не беше сигурен дали ще е конфликт на интереси, ако го беше правил, но сегашната ситуация, разбира се, отвсякъде намирисваше на нередности, затова той реши, че ще е по-добре (ако изобщо приеме случая) да няма контакти с юридическия екип на Ел Алкон. Прокурорът, от друга страна, беше Хенри Бишоп и Райм бе сигурен, че не е участвал в негови дела.

— Сега, капитан Райм, за начало…

— Пенсиониран съм. Наричайте ме Линкълн.

— Аз съм Тони. Сега, първото нещо. Ще ви дам това. — Лопес бутна един плик към Райм. — Аванс от хиляда долара. Това официално ви прави част от екипа на защитата. Сега привилегията адвокат-клиент се отнася и за вас.

Така нямаше да се налага да говорят „хипотетично“.

Лопес се поколеба, после извади разписка и погледна ръката на Райм.

— Мога да подпиша — каза криминалистът. Взе химикалката, която му подаде адвокатът, и постави подписа си върху документа. — Сега. Подробностите?

— Да. По същество: Клиентът ми е влязъл в САЩ незаконно. Ние признаваме това. Летял е до Канада с пътнически полет и е влязъл законно в тази страна. Но след това е взел хеликоптер до Лонг Айлънд, като е влязъл незаконно. Да, летателният апарат е летял под обсега на радарите, но това не е забранено за хеликоптери. Няма изисквания за минимална височина. Затова няма нарушение на Закона за авиацията. Ел Алкон се е срещнал с един охранител, работещ за собственика на склада, който клиентът ми е искал да купи. Пилотът е останал да чака, а господин Капиля е отишъл до комплекса, за да огледа и да обсъди покупката.

— Без да са замесени каквито и да било забранени вещества?

— Никакви. Гаранция. Складът е бил единствено за транспортната компания, която клиентът ми е искал да основе в Америка.

— Извън това някакви заповеди за задържане на вашия клиент?

— Никакви.

— Тогава защо му е да влиза незаконно?

— Отговорът е в това, че заниманията на моя клиент в Мексико са добре известни. Подозират го, че има пръст в притока на големи количества наркотици в САЩ. Тревожел се е, че ще бъде задържан при паспортния контрол по някакъв формален повод. Може би да го арестуват по изфабрикувани обвинения.

— После какво е станало?

— В склада моят клиент се срещнал със собственика на обекта…

— Който се казва…

— Кристофър Коуди. Обсъдили условията на сделката и клиентът ми обиколил да огледа. Така, оказва се, че самият Коуди е бил обект на разследване по обвинения в незаконно притежание на оръжие. Без никаква връзка с моя клиент. Ел Алкон не подозирал за това. Складът бил под наблюдение от местната полиция. Когато моят клиент и охранителят се появили, служителят, натоварен с това, заподозрял нещо. Помислил, че може да са търговци на оръжие. Изпратил снимка на моя клиент в централата и от там известили ФБР. Установили самоличността на клиента ми, проверили в гранична полиция и установили, че е влязъл незаконно. В склада пристигнал екип на ФБР и местната полиция. Последвала престрелка. Господин Коуди и неговият телохранител били убити, а един агент на ФБР и местният полицай, който направил снимките — тежко ранени.

Тези факти вече бяха известни на Райм.

— Какво твърди обвинението?

Лопес сви рамене:

— Това, което винаги твърдят. Че полицаите са дошли, извикали са всички да се предадат, а хората отвътре са открили огън.

— А какво казва вашият клиент?

— Полицаите първи открили стрелба, без да се легитимират, и мъжете в склада отвърнали на огъня. Помислили, че става грабеж или отвличане. Във всеки случай, моят клиент не е участвал. По това време бил в тоалетната. Залегнал на пода, за да не бъде улучен от случаен куршум. И честно казано, щял да умре от страх. Останал там, докато спряла стрелбата. Излязъл, видял какво се е случило и бил арестуван.

— Другите хора, които са били с него, дали ли са показания?

— Коуди е умрял на място, застрелян в главата. Бодигардът е останал жив до вечерта, но така и не дошъл в съзнание.

— Разкажете ми за фалшифицираните доказателства.

— Виждате ли, когато клиентът ми е бил арестуван, са го накарали да легне по очи в склада. В един момент някой от полицаите — не е видял кой — се приближил до него и го обискирал. Но клиентът ми усетил, че полицаят притиска нещо до ръцете и дрехите му. Някакъв плат. Сигурен е, че полицаят е прехвърлял следи от барут, които е свалил от ръцете на Коуди. Когато го попитал какво прави, онзи казал: „Затваряй си устата. Застреляхте двама от нашите момчета. Свършено е с теб“.

— Значи прокурорът твърди, че след като Коуди е бил убит, вашият клиент е взел пистолета и е застрелял полицая, така ли?

— Точно така.

— Пръстови отпечатъци върху оръжието?

— Само от Коуди, но не и от моя клиент. Наблизо не е имало ръкавици или парцали, които да използва, за да хване пистолета, но според прокуратурата е разкопчал маншета си и е държал оръжието през ръкава на ризата. Това обяснява следите от барут и липсата на пръстови отпечатъци.

— Хитра теория. Какви точно са обвиненията?

— Незаконно влизане в САЩ — или „влизане в непозволен момент или на непозволено място“ според точната формулировка. Максималното наказание е глоба и лишаване от свобода до шест месеца. Федерално нарушение. Другите обвинения са както може да се очаква: оръжия, посегателство срещу живота на служител на реда, опит за убийство на служител на реда, смъртта на Коуди — предумишлено убийство. Ние не оспорваме, че е влязъл в страната нелегално, и той е готов да се признае за виновен по това обвинение. Така стоят нещата. — Лопес погледна Райм изпитателно. — Казахте, че сте зает. Работите по важно разследване.

— Да, така е.

— Възможно ли е да отделите известно време и да погледнете доказателствата? Да видите, ако можете да намерите улики, че полицията е подхвърлила следите от барут?

Райм облегна главата си назад. Погледна за миг тавана. Замисли се за миг.

След малко каза:

— Искам всички доказателствени материали. Вашите и на прокуратурата.

— Ще ви изпратя копия. До половин час. Gracias, господине. Бог да ви благослови. — Лопес облече палтото си и си тръгна.

Райм се обади на Рон Пуласки. Искаше му се да движи случая с фалшифицираните доказателства срещу Ел Алкон сам, но нямаше как. Налагаше се някой да поработи и навън.

— Линкълн.

— Имам нужда от една услуга.

— Да, разбира се. Нещо за Извършител четирийсет и седем?

— Не. Друг случай. След половин час ще получа кутия с документи. Искам да ги вземеш и да ги занесеш вкъщи.

— Вкъщи? Тоест у нас?

— Точно така. Трябва ми пълен анализ на всички оръжия, електростатични отпечатъци, дрехи и микроследи от местопроизшествието.

— Добре, Линкълн.

— После трябва да направиш още нещо.

— Какво?

— Да мълчиш. Не казвай нито дума за това на никого. Разбра ли?

Мълчание.

— Разбра ли, Новобранец?

— Да — прошепна Пуласки, сякаш ако го кажеше по-силно, щеше да наруши правилата.