Джефри Дивър
Имитаторът (40)

Четирийсета глава

След четиридесет минути Селито и Акройд бяха в хола, заедно с Мел Купър. Амелия Сакс влезе през елегантната арка от коридора.

Райм забеляза, че не изглежда притеснена от повторното посещение на почти лобното си място. Нямаше го вече онзи замислен поглед и изражението й отново беше целеустремено като на ловец. Райм забеляза петна от кал по дънките й.

Селито попита:

— Какво става, Линк?

— Сега ще обясня. Засега това е само теория. Но да видим. Какъвто и интерес да има нашият престъпник към диамантите, задачата му е друга. Той стои зад земетресенията.

Едуард Акройд се изсмя рязко.

— Земетресенията? Искате да кажете… че той ги е причинил?

— Точно така.

— Продължавай, Линк — каза Селито. — Попълни празните места. За момента виждам много такива.

Райм се загледа в тавана. Изражението му стана напрегнато.

— Ние… аз трябваше повече да внимавам. Защо му е на Четиридесет и седем да си слага каска само за да си купи оръжие от някого на строителния обект? Могат да се срещнат в някой бар или на улицата. Не, трябвало му е достъп до самия обект.

— Защо? — попита детективът.

Райм погледна Сакс, която каза:

— Току-що идвам от там. Намерих следи от RDX около няколко от шахтите.

Това е основната съставка на пластичния експлозив C4.

— На строителния обект? — попита Селито. — C4 е забранен за промишлени цели. Това е военен експлозив.

— И началникът на обекта ми каза, че един от работниците е изчезнал. Станало е веднага, след като Извършител четиридесет и седем е бил там. Също така липсва половин тон циментов разтвор от Площадка седем.

— Циментов разтвор? — попита Купър.

Райм обясни:

— Това е планът на Четиридесет и седем. Затова е тук: да зареди взривни устройства по газопреносната мрежа и взривове с C4, за да симулира земетресения. Миналата седмица е сложил взривните устройства върху газовите тръби в сгради близо до геотермалния обект. След това отива на обекта, с каска и жилетка, и се среща с изчезналия сега работник, който го завежда на Площадка седем. Пуска взривовете с C4 в някои или във всички шахти и работникът изсипва циментов разтвор отгоре, за да не се чуе експлозия, когато избухнат под земята. След това Четиридесет и седем хвърля празната чанта и си тръгва — за да се качи на метрото. По-късно същата нощ, предполагам, е убил работника и се е отървал от трупа.

— Много странно, Линк. Но това изобщо възможно ли е? Експлозии да предизвикат земетресения?

— Затова поканих нашия експерт. — Райм погледна Едуард Акройд. — Знаете ли за застрахователни искове по повод на трусове, причинени от минни взривове?

Англичанинът им напомни това, което беше казал по-рано: че фрекингът и геотермалните сондажи могат да доведат до трусове.

— Но що се отнася до взривовете? Не съм чувал за такива случаи. Все пак ще попитам моя научен сътрудник. Някой тук или в Лондон може да провери, сигурен съм.

— Ще ви бъда много благодарен, ако го направите.

Акройд се дръпна в един ъгъл и извади телефона си. След кратък разговор се върна при другите.

— За съжаление началничката на изследователския ни отдел никога не е чувала за земетресения, причинени от взривове. Каза, че ще пита в централата в Лондон и другите ни представителства, когато бъдат отворени. Лично аз мисля, че е много малко вероятно.

Райм забеляза, че Сакс отваря чантата си. Тя извади визитка, прочете номера на нея и се обади.

Докато чакаше, каза на другите:

— Дон Макелис, държавният минен инспектор.

Макелис се обади:

— Здравейте, Амелия. Как сте?

— Добре — кратко отговори тя. — Слушайте, говорим на високоговорител в присъствието на Линкълн Райм, консултант на нюйоркската полиция, и още няколко души.

— О, добре.

— Дан, аз съм Линкълн.

— Дон — поправи го Сакс.

— Интересуваме се дали някой може да предизвика земетресение чрез експлозия.

Последва пауза.

— Мислите, че трусове от последните дни не са спонтанни?

— Не сме сигурни. Възможно ли е експлозиви да предизвикат земетресение?

— Ами, на теория, да, но трябва да имате ядрена бомба и да улучите точното място и точната мощност. С друго няма да стане.

— С C4 не може ли? Нали знаете C4?

— Пластичният експлозив, разбира се. Но не, невъзможно е. Дори с един-два тона, поставени точно на разлом. Земетресенията не се получават така. Но…

Мълчание.

— Ало? — попита Райм.

Чуха бързо тракане на клавиатура.

— Така, така. Дайте ми имейл адрес. Искам да видите това.

Купър му каза адреса и след минута се чу сигналът за получено писмо.

Макелис каза:

— Изпратих ви две сеизмограми.

Купър бързо въведе команда и графиките — с насечената линия, позната на всеки любител на телевизионни предавания за природни бедствия — се появиха на екрана.

— Отворихме ги.

Инспекторът продължи:

— Горната е от последния трус тук.

В левия край черната линия се вдигаше и спускаше съвсем малко с преместването си надясно в продължение на няколко минути. След това, на средата на графиката, тя рязко скачаше нагоре и надолу в серия широки, остри вълни. С течение на времето те затихваха, ставаха все по-малки и по-малки, докато линията не се върна към състоянието си преди труса.

— Сега погледнете втората графика. Това е запис на истинско земетресение, в Калифорния. Изглежда по сходен начин, но има една малка разлика. При истинското земетресение се вижда леко раздвижване на земята секунди преди главния трус. При трусовете тук няма такова нещо.

— Тоест взривовете не са причинили земетресение, а само са имитирали такова — каза Райм.

— Точно така. — След секунда Макелис каза: — Но тогава как ще обясните пожарите… О, чакайте. Освен ако и те не са били причинени от взривове — отделни устройства, за да изглежда, че са вследствие от земетресението.

Когато никой не коментира, той попита разтревожено:

— За какво става дума, Амелия?

— Още не знаем със сигурност, Дон. Но ако може — моля ви, нека да остане между нас.

— Разбира се. Добре.

Тя погледна въпросително Райм: „Нещо друго?“.

Той поклати глава. Сакс благодари на Макелис и затвори.

— Да, какво означава всичко това? — повтори Райм. — Какво цели нашият неизвестен извършител?

— Тероризъм — предположи Сакс, но после поклати глава. — Само че никой не пое отговорност. И защо да замаскира взривовете като природно бедствие? Това не е профил на терорист.

— Имам една идея — каза Селито. — Симулирал е земетресенията, за да прикрие палежите. Може би работи за собственик, който иска да изгори сградите и да вземе застраховката.

— С цялото ми уважение, лейтенант — намеси се Акройд, — но това би било най-сложната застрахователна измама в историята. Освен това професионалните подпалвачи никога не рискуват да получат обвинения за убийство или нападение. Те палят сгради само когато са празни.

— Ясно.

— Има и друго възможно обяснение — каза Райм. — Какво предположение изказа Макелис? Пожарите са за отвличане на вниманието. За да придаде повече тежест на земетресенията — и никой да не се вгледа по-внимателно в сеизмограмите. Иска те да изглеждат реални… Какво ще кажете за това: целта му е да спре геотермалните сондажи.

— Кой може да иска такова нещо? — попита Селито. — Енергийните компании виждат построяването на геотермална централа като заплаха. Някой иска да спре строежа. Това е скъпа недвижима собственост.

— Природозащитниците — предположи Купър. — Хората от „Една Земя“? Макар че не мисля, че екоактивистите използват много C4… или изгарят сгради с хората вътре.

— Каквото и да е замислил, Четиридесет и седем ми прилича на наемен убиец — каза Сакс. — Има достъп до оръжейния пазар, за да се сдобие с C4 и взривните устройства. Разбира от оръжие. Не се колебае да убива. Бас държа, че някой го е наел.

Райм беше склонен да се съгласи.

— Едно нещо — каза той. — Трябва да вземем решение.

Сакс кимна.

— Да кажем или да не кажем.

— Да обявим ли, че земетресенията са фалшиви? — попита Купър.

— Да. Той може да е заложил още десетина взривни устройства в шахтите.

— Ще настъпи паника — изтъкна Селито. — Всички ще решат, че става дума за тероризъм.

— Нека да решат — контрира Райм. — Аз мисля, че трябва да съобщим. И да предупредим хората в района около сондажите, че може да има бомби в газовите инсталации на сградите им. Да отидат да огледат. Да обявим, че ако има друг трус, трябва незабавно да се евакуират или да проверят за теч на газ.

— Това решение е в правото на комисаря и кметството, но ако обявим тази информация, ще издадем плановете си — изтъкна Селито. — Убиецът може да избяга. Доказателствата ще изчезнат.

Последното опасение развесели Райм: много трудно беше някой да направи така, че уликите да изчезнат за него.

— Ако мога да отбележа нещо? — каза Акройд.

— Да, разбира се — отговори Селито.

— Не се съмнявам, че този човек е побъркан и има някаква извратена мания към диамантите. Но ако е наемник, нает да саботира сондирането, щом научи, че го търсим, може да се опита да продаде суровите диаманти на моя клиент възможно най-скоро и да напусне града. Мисля, че трябва отново да се свържа с търговците и да проуча тази възможност.

Селито и Райм се съгласиха. Акройд облече палтото си, което му придаде още по-типичен вид на скован британски детектив, и излезе.

Селито също облече якето си.

— Ще говоря с комисаря и кмета и ще им препоръчам да обявят, че трусовете са били фалшиви. И ще изпратя тактическия и сапьорния отряд на строителната площадка. Ще пуснат робот в шахтите, за да потърсят други взривни устройства и да ги обезвредят.

Райм също имаше задача. Той отново се обади на своя шпионин в столицата.