Джефри Дивър
Имитаторът (63)

Шейсет и трета глава

Сега, след като знаеха, че истинското му име е Андрю Крюгер, можеха да съставят доста подробно досие на Извършител 47.

Докато Сакс извършваше оглед на мотелската стая на убиеца в Бруклин Хайтс, Райм, Фред Делрей от ФБР, полицията в Южна Африка и винаги полезната Служба за алтернативно разузнаване сглобиха повечето информация.

Крюгер имаше апартамент в Кейптаун, недалеч от океана, до туристическия комплекс „Виктория ънд Алфред Уотърфронт“. По данни на южноафриканската полиция това бе доста луксозен квартал. Крюгер нямаше криминално досие, но имаше данни, че след уволнението си от армията е имал връзки с редица „съмнителни“ бизнесмени в търговията с диаманти. Въпреки че баща му бил активен поддръжник на апартейда, самият Крюгер отхвърлял тези предразсъдъци, най-вероятно защото не ги смятал за икономически изгодни. Бил готов да работи за всеки, който може да му плати, включително за най-опасните търговци на „черни диаманти“, произхождащи от бедните гета, но в последно време доста забогатели. В армията Крюгер бил сапьор. В цивилния живот на младини работил в мина и учил инженерство, което обясняваше умението му да залага експлозиви, симулиращи земетресения. Разбира се, благодарение на връзките си с военните бе успял да се сдобие с пластичния експлозив и газовите бомби.

Компанията на Крюгер се казваше „АК Асоушиейтс“. Той беше изпълнителен директор и имаше един съдружник — бивш миньорски профсъюзен активист на име Терънс Девур. Компанията им специализираше в „охрана“ на скъпоценни камъни и благородни метали.

В превод това мъгляво описание означаваше „корпоративен наемник“, обясни един южноафрикански детектив. Опитите да намерят Девур за разпит бяха неуспешни; той и жена му бяха изчезнали безследно.

Когато идваше при Райм, Сакс и екипа, представяйки се за Акройд, Крюгер бе демонстрирал познания в сферата на диамантите и това не бяха голи приказки. При обиска на жилището му в Кейптаун южноафриканската полиция разкри истинска мания по камъните: стотици книги на тази тема, снимки и документи за диамантите, с научна, културна и художествена насоченост. Дори бил писал стихове за камъните, съобщи един детектив.

— Много бездарни стихове, казвам ви.

Бяха намерили и истински диаманти. Сурови и обработени. За близо два милиона долара, според друг следовател. На нощното шкафче на Крюгер имало странна композиция, добави полицаят. Ниска мощна лампа, насочена от долу нагоре през прозрачна стъклена леща, на които имало подредени десетина диаманта. Светлината проектирала прозрачните силуети на камъните върху тавана като съзвездия и периферията на всеки от тях блестяла с цветовете на дъгата.

Райм си спомни, че в бижутерията това свойство се нарича „огън“.

При обиска бе установен и вероятният поръчител. Имало банкови документи за два превода от по 250 000 долара на сметка на компанията на Крюгер. Номерът на сметката, от която бяха изпратени парите, беше от гватемалска банка. Преводът бе получен в рамките на последните две седмици. Поясненията към плащанията гласяха „Вноска 1“ и „Вноска 2“.

Полицията откри също материали за диамантена компания „Нуево мундо“ — „Нов свят“ — със седалище в Гватемала.

Но нищо от обиска или полицейските досиета, включително в Интерпол и Европол, не разкриваше информацията, от която най-много се нуждаеха — къде Крюгер е заложил останалите взривни устройства.

Може би уликите от мотелската му стая щяха да дадат отговора. Съвсем скоро щяха да разберат. Ревът на спортен двигател и свиренето на спирачки от улицата оповестиха пристигането на Амелия Сакс.

* * *

Сакс бе извършила оглед — два пъти — на наетата за продължителен период мотелска стая на Крюгер в Бруклин Хайтс.

Сега с Райм разглеждаха резултата от усилията й. Мел Купър анализираше част от пробите. Макелис също беше там. Той щеше да се опита да стесни кръга на търсене на възможните места на бомбите въз основа на познанията си за половинкилометровия разлом.

В мотелската стая на Крюгер имаше схеми на геотермалната площадка, снимки на сондажите, карти на района наоколо, статии за експлозии, които по сеизмичния си профил са били сбъркани със земетресения, имейли от непознати адреси с прикачени файлове за съдържанието на диаманти в пробите от кимберлит, повтарящи онова, което им беше казал Макелис. Крюгер бе проучил също Езекийл Шапиро и движението „Една Земя“. В стаята имаше листче с адреса на убития природозащитник.

Сакс намери куфарче, подобно на онова, което Крюгер бе носил, когато е убил Пател. Вътре имаше малък, но мощен преносим микроскоп, някои инструменти и парчета кимберлит. Взел ги е в магазина на Пател, за да анализира някои от камъните, предположи Райм. Ако кимберлитът беше богат на диаманти, щял да го открадне и да измъчва Пател за повече информация. Имаше също кутия със следи от RDX, основен компонент на експлозива C4, и друга, със следния надпис отстрани: . Което на иврит означава „термостати“ — наименованието за газовите взривни устройства.

Сакс закачи снимките от стаите.

— От всичко, което ни представи за себе си, само едно беше реално — каза тя. — Любовта му към криптограмите. Имаше десетки книги за тях.

Това напомни нещо на Райм.

Той погледна подаръка — електронното устройства за кодирани кръстословици, което убиецът му беше донесъл.

Едуард Акройд — човекът, с когато си мислеше, че могат да бъдат приятели.

Трибуквена, дума, започваща с Ю и означаваща „предател“. Но бързо се отърси от тези мелодраматични мисли.

— Провери дали вътре има предавател — каза на Мел Купър.

— Пре…

— Виж дали ни е подслушвал, мамка му.

— Аха. — С помощта на миниатюрна отвертка Купър свали капака на апарата. Огледа го отвътре и го провери с детектор за подслушвателни устройства. — Нищо. Безопасно е.

Започна да го сглобява.

— Не, изхвърли го — тихо каза Райм.

— Не искаш ли…

— Изхвърли го.

Купър го направи и Райм и Сакс се върнаха към уликите.

Къде, по дяволите, бяха газовите бомби?

Нямаше карта или записки, които да подскажат отговора. Компютърът на Крюгер беше заключен и го бяха изпратили на Родни Сарнек в центъра заедно с два предплатени телефона и намерения у него на сметището в Бруклин — който не беше заключен и показваше няколко обаждания до Москва. Номерата бяха набирани след смъртта на Ростов и Райм предположи, че Крюгер е искал да нагласи нещата така, сякаш Вимал е бил убит от неизвестен съучастник на руснака. Тази теория се потвърждаваше и от намерените в джоба на Крюгер руски цигари и рубли, които явно е възнамерявал да разхвърли около трупа на Вимал. Постановка.

Все пак, докато Родни не потвърдеше, че обажданията са били направени от същото място, където са се намирали телефоните на Крюгер, Вимал щеше да остане под охрана в местния участък.

Сакс намери също ключовете от прословутата вече тойота — макар че местонахождението й оставаше неизвестно — и от хотелската стая на Ростов.

Мел Купър каза:

— Получих някои сведения за минната компания в Гватемала. „Нов свят“. Голяма фирма с диамантени мини в цяла Латинска Америка; произвежда основно камъни за промишлена употреба. Не са най-приятната компания на земята. Еколози и държавни институции ги обвиняват, че унищожават тропическите гори с открити рудници, голи сечи и други подобни. Плащат на дребни търсачи на скъпоценни камъни и благородни метали, гаримпейрос, да извършват набези в земите на коренното население. Водят се битки — истински битки. Десетки златотърсачи и индианци загиват.

Райм се обади на Фред Делрей за пореден път и го попита дали може да използва връзките си в Държавния департамент, за да осъществи контакт чрез американското посолство или консулство в Гватемала Сити с ръководството на минната компания.

Като че ли очакваше да им съдействат — помисли си саркастично.

— Да разгледаме уликите — каза после на сътрудниците си.

В пробите, събрани от Сакс, имаше пчелен мед, гниещ филц, глина, почва, парченца от изолация на стари електрически кабели, останки от крилца на насекоми, вероятно от род Apis (пчели — медът подкрепяше това предположение, въпреки че можеше да няма връзка). По един чифт обувки в мотела бе открила следи от необичайна селскостопанска почва — леки, хигроскопични шисти, глина и компост, примесен с частици от слама и сено — и органичен тор.

— Аха.

— Какво, Линкълн?

Той не отговори на Купър, а влезе в интернет и даде гласова команда в сайта на „Гугъл“.

— Състав на „Рууфлит“.

Понякога трябва да ровиш много, понякога едно просто търсене е достатъчно.

Отговорът дойде за части от секундата.

— Да!

Сакс, Купър и Макелис го погледнаха озадачено.

Рима обясни:

— Шансът е малък, но нямаме друга следа. Мисля, че е заложил поне едно устройство северно от правителствените сгради на „Кадман Плаза“. Във Винегар Хил.

Това беше най-старият квартал на Бруклин, в непосредствена близост до старата Военноморска корабостроителница. Наречен в чест на една битка през 1798 г. в Ирландия между ирландски бунтовници и британската редовна армия, районът бе причудлива смесица от старомодни викториански къщи, заобиколени от мрачни, заплашителни промишлени сгради.

— Откъде знаеш? — попита Купър.

Знаеше, защото въпреки че не можеше да скита по улиците както по-рано, когато беше здрав, Райм все още изучаваше всеки район, всеки квартал, всяка постройка в града. „Криминалистът е толкова добър, колкото добри са познанията му за мястото, където е извършено престъплението“ — пишеше в своя учебник по криминалистика.

Конкретният отговор на този въпрос обаче се криеше в комбинацията от пчелни крилца, мед, почва за озеленяване на покриви „Рууфлит“, тор и филц. Райм бе убеден, че тези материали са дошли от „Бруклин Грейндж“, разположена върху сградата на Военноморската корабостроителница. Това бе най-голямата покривна ферма в света, на около десет декара площ, в която се отглеждаха екологично чисти плодове и зеленчуци. „Рууфлит“ е изкуствена среда, в която зеленчуците растат доста добре, но е много по-лека от обикновената почва, която е прекалено тежка за озеленяване на покриви. „Грейндж“ беше също голям производител на мед.

Най-близкият жилищен район до фермата бе Винегар Хил, който беше предимно със стари дървени постройки. Идеални за целта на Крюгер да принуди кметството и щата да забранят сондажите. Колкото по-смъртоносни пожари предизвикаха „земетресенията“, толкова по-добре.

Дон Макелис се наведе над плана на града и с червен маркер очерта откъде точно минава линията на разлома под Винегар Хил. Тя вървеше на северозапад, после рязко завиваше на север към пристанището.

— Тук. Бих проверил сградите в радиус от три пресечки от двете страни на това трасе.

Районът за претърсване бе много по-малък, отколкото ако проверяваха по цялата дължина на разлома, но пак имаше десетки сгради, в чиито мазета можеше да има заложени взривни устройства.

— Сканирай картата, Мел, и изпрати копия на местната пожарна и полиция. Веднага.

— Добре.

— Сакс и Пуласки, тръгвайте натам.

Те хукнаха към вратата.

— Мел, обади се на пожарната… и на местния участък — добави Райм. — Да пратят колкото могат повече хора да проверяват мазетата. О, обади се и в отдел „Кражби“. Да проверят всички скорошни сигнали за влизане с взлом, при които нищо не е откраднато.

Купър кимна и взе телефона.

Райм извика:

— И не само патрули. Искам да пратят всички свободни униформени. Всички!