Джефри Дивър
Имитаторът (43)

Четирийсет и трета глава

Дарил Мълбри от Службата за алтернативното разузнаване се обади отново:

— Здравейте. Линкълн, става все по-интересно и по-интересно! Първо, вашият неизвестен извършител — как го наричахте?

— Извършител четиридесет и седем.

— Първо, господин Четиридесет и седем е брилянтен крадец на диаманти. После изглежда, че е психопат и сериен убиец, който нарича себе си Обещаващия. А сега се оказва, че всъщност е наемник, изпълняващ мръсни поръчки в Бруклин. Въпреки че както изглежда, продължава да си бъде психопат. С този тип никога не е скучно.

— Дарил?

Мълбри се изкиска:

— Знам, че искате да говоря по същество. Първо, ето какво открих за вашия руснак. Или за един руснак. За някакъв руснак. Вероятно вашият. Първо, някои предварителни данни. Има канали, които шпиони и информатори от други страни, например Русия, използват, ако искат да дойдат в САЩ. Наричаме това „почистване“, тоест почистваме биографията им, като ги прекарваме през три-четири междинни спирки. Една последователност е доста често срещана: Москва-Тбилиси-Дубай-Барселона-„Нюарк“. Четири различни билета, с четири различни самоличности. Мислим, че това е направил този руснак. Няма конкретен човек, когото да можем да проследим на всички тези полети — заради отделните билети и различните имена. Но проверихме дневника за полетите и — шшшт, това ще бъде нашата тайна — намерихме нещо, което е постоянно във всичките.

— Багажът — прекъсна го Райм.

Сакс, която също беше в стаята, кимна:

— Регистрирал е чантите поотделно за всеки полет, но теглото им е едно и също.

Мълбри се засмя доволно:

— Ето, виждате ли, Линкълн, Амелия, казах ви, че точно такива като вас ни трябват в САР! Точно така. Каква е вероятността четирима различни мъже на четири различни полета да регистрират две чанти, които винаги да тежат точно дванайсет цяло и три килограма? Нула. Кадрите от камерите ще го докажат и съм сигурен, че много ще се зарадвате, ако ви осигурим ясни снимки на лицето му, но няма как да ги вземем от „Паспортен контрол“. Това би означавало да намесим Агенцията за национална сигурност и осигуряването на такива данни за вътрешно разследване би било… „незаконно“ е думата, която първа ми хрумва. Но сме убедени, че това е вашият човек. Паспортът за последния етап от пътуването, когато е пристигнал на „Нюарк“, е бил грузински. Йосиф Добинс. Нищо подозрително. И адресът му тук е фалшив — в Патерсън, Ню Джърси. Ще ви изпратим всички имена, които е използвал за полетите. Може да проверите хотелските регистри. Мисля обаче, че сега използва съвсем нова самоличност.

— Пет паспорта? — попита Сакс.

Мълбри само се подсмихна.

Райм му каза имейл адреса на Мел Купър и го помоли да изпрати имената от паспортите.

— Така — продължи Мълбри, — питахте за експлозива. Преди около седмица получихме предупреждение за пратка с незаконно оръжие, пренесена контрабандно на Източното крайбрежие: три пакета от по един килограм C4 и сандък с дузина лехаби.

— Какво?

— Бомби за взривяване на газопроводи. Лехаби. Думата е на иврит. Има две значения: „пламък“ и „връх на копие“.

Райм се замисли, че и двете описват доста добре гадните малки устройства.

— Изобретение на „Мосад“? — попита той.

Сега, след като беше нагазил във водите на шпионажа, Райм бе проучил различните разузнавателни служби по света. Никоя не беше по-находчива в избора на оръжия и тяхното използване от „Мосад“.

— Да. Използват се точно за това, за което казахте: имитиране на газов теч и експлозия. Кой знае колко къщи на терористи от „Хамас“ и „Хизбула“ са изгорели съвсем „случайно“?

Три пакета C4. Не знаеха колко експлозив е използвал престъпникът за взривните устройства в шахтите на „Нортийст Джио“. Можеха да очакват, че е запазил поне за още едно „земетресение“. Също и още няколко лехаби. Колко още кръв смяташе да пролее?

Мълбри продължи:

— Сега, моля те, Линкълн, изплюй камъчето. Какво означава всичко това?

— Нали следиш новините за земетресенията в Ню Йорк? И пожарите?

— Да, разбира се. Това е голяма новина, навсякъде.

Сакс обясни, че Извършител 47 създава фалшиви земетресения и придружаващи ги пожари.

— Значи за това е използвал устройствата. Хъм. Умно.

Работата на Мълбри като директор на САР беше да измисля — логично — алтернативни начини за борба с врага. Симулирането на земетресения за замаскиране на палежи беше точно по специалността на САР. Мълбри видимо се впечатли.

— Защо го прави?

— Още не знаем — отговори Райм. — Най-логичното предположение засега е: за да причини спиране на сондажите. Някой не иска геотермалната централа да заработи. Не мислим, че става дума за политически тероризъм.

— Съгласен съм. Доставката на C4 и газовите бомби предизвика известно безпокойство — както е нормално в такива случаи, разбира се — но анализирахме информацията и не успяхме да свържем експлозивите с някоя от известните терористични групи. Ще следим тази линия.

— Ще ви бъдем благодарни — каза Сакс.

— След като така или иначе сме се чули…

— Да, Дарил?

— Получих твоя имейл за дванайсетичното кодиране — и че никой в полицията на Ню Йорк или ФБР никога не го е използвал. Благодаря още веднъж за помощта. По този въпрос има ново развитие. Не успяхме да разчетем съобщенията, но проследихме движението на две от тях. До един хотел — хотел за дългосрочно настаняване — в близост до река Сена в Париж. На Левия бряг. Били ли сте там?

— Не. Продължавай.

— Прекрасно е — съвсем различни аромати и усещания. И културата… Хемингуей, Симон дьо Бовоар, Жан-Пол Сартр, екзистенциалистите. Малко се отклоних.

Вярно беше.

— Екип от ЕВИДИНТ успя да проникне в хотела, но стаята била измита. Буквално: обилно белина и перилни препарати за заличаване на ДНК и пръстови отпечатъци. Следи от шкурка за изчистване на нещо от пода и полиуретаново лепило на местата, където могат да попаднат частици, след което е отлепено. Искам да кажа, че който и да е бил този човек или група, били са много, много добри. Но са пропуснали едно нещо, малко парче метал. Няма го в базата данни за метални части. Самоделно. Анализирахме го. Съдържа радий. Не пречистен като за ядрени експлозиви, но може да се използва в „мръсни“ бомби. Тази новина доста ни разтревожи. Дали ще можете да погледнете?

— Разбира се, Дарил. Кажи ми как изглежда парчето.

— Гъвкаво, еластично, сребристо на цвят. Типично за механични детонатори. В момента има тенденция на отказ от електронните устройства. Знаеш ли, че редица електромагнитни импулси могат да повреждат цифровите детонатори.

— Изпрати ми го.

Райм каза адреса си.

Едва приключил разговора с Мълбри, телефонът му пак иззвъня. Обаждането бе от Отдела по криминалистика в Куинс. Райм превключи на високоговорител. Служителят съобщи, че пръстовите отпечатъци по и около газовите тръби в мазето под апартамента на Клеър Портър близо до „Кадман Плаза“ са или от домоуправителя, или много стари, но и в двата случая не дават съвпадения в базата данни ИАФИС. Катинарът лесно можел да се отвори с обикновени инструменти и този, който го е направил, явно си ги беше взел, след като си е тръгнал. От местния участък му казали, че разпитали в квартала, но никой от наемателите и живущите в околните сгради не е видял мъж с каска и светлоотразителна жилетка.

Докато Райм говореше с детектива в Бруклин, Лон Селито също го беше търсил.

Криминалистът му се обади в полицейската централа на „Полис Плаза“ 1 и пак включи на високоговорител.

— Имам новини. Вимал е изпратил телефона си да се повози. Един патрул е спрял автобуса в Пенсилвания. Телефонът бил пъхнат в чантата на някакво момиче. Тъй че пак е в неизвестност. Хитър ход.

— Ясно — въздъхна Райм. Наистина хитро.

— Има два часа преднина — отбеляза Сакс, — накъдето и да е тръгнал. Сигурно се е придвижил с влак или друг обществен транспорт до Джърси, до някоя по-малка автогара. Или до Уестчестър.

Райм разказа на Селито за разговора си с Мълбри. Накара Купър да изпрати на детектива имената от четирите паспорта, използвани от извършителя.

— Добре, Линк. Ще пратя хора да проверят в хотелите.

Райм напомни, че според Мълбри престъпникът най-вероятно използва друг документ за самоличност.

— Да, логично — измърмори Селито. — Но трябва да проверим.

— Сега нещо интересно, Лон. — Райм му каза за взривните материали, за които бе съобщил Мълбри.

— Газови бомби на израелското разузнаване? Без майтап?

— Дарил продължава наблюдението.

— Има още нещо, което трябва да знаеш, Линк — каза Селито. — Тактическият отряд и сапьорите са говорили с кметството. Решили са да не изпращат роботи в шахтите на геотермалния обект. За да го обезопасят, са сложили бомбени щитове над отворите. Смятат, че при следващ взрив хората в района ще имат най-малко десет минути, за да се евакуират. И пожарната е изпратила допълнителни коли и екипи на мястото около геотермалния сондаж — тъй като това е центърът на атаката. Ако има друг взрив, ще са готови да се отзоват при първия сигнал за пожар. И…

Мълчание.

— Лон?

— По дяволите! — промърмори лейтенантът.

— Какво има?

— Току-що видях една телеграма: Четиридесет и седем е убил още някого.

— Пак ли годеници? — попита Сакс.

— Не. — Последва пауза, докато Селито четеше. — Но има връзка. По някакъв начин. Трябва да има. Жертвата е Киртан Боши. На възрастта на Вимал, индиец. Работел в диамантения бизнес. Чирак шлифовчик. Също като Вимал. Едва ли е съвпадение.

— Как е станало? — попита Сакс.

— В мазето на едно кафене в Модния район. На около една пресечка от мястото, където работел. — Селито замълча за момент. — Някой от служителите току-що намерил трупа, но изглежда, че е убит около обяд днес. Кучият син смазал гръкляна му. Убил го с макетния нож.

— Киртан вероятно е приятел на Вимал и е знаел къде живее. И вероятно е дал адреса му.

— Да. Убиецът го е измъчвал. Голяма каша. Освен това е отрязал безименния пръст на Киртан и го е напъхал в устата му. След смъртта, но все пак…

— По дяволите — промърмори Сакс.

Райм погледна към нея.

— Разпитахме всеки, който познава Вимал във всеки магазин в Диамантения квартал, Джаксън Хайтс и други части на Куинс и Бруклин. Не ми хрумна да търся шлифовчици в Модния район. Но Четиридесет и седем се е сетил. Оказа се по-умен от мен.

„От нас — мислено я поправи Райм. — Оказа се по-умен от нас.“ Но знаеше, че няма да я успокои, ако й го каже. Амелия Сакс смяташе всеки провал, в който е участвала, колкото и малка да е била ролята й, за свой собствен.

Селито каза:

— Сега има адреса на Лахори, но сигурно не знае, че момчето е избягало. Амелия, кажи на твоите хора, които охраняват къщата, да не се набиват на очи и да очакват Четиридесет и седем да се появи.

— Ще го направя. Но мисля, че той е твърде умен, за да се хване на такъв капан. — Тя въздъхна. — Ще отида да направя огледа в кафенето.

Селито й даде адреса и тя излезе бързо от хола, като подръпваше разсеяно якето си. Миг по-късно Райм чу ръмженето на мощната й кола и свиренето на гуми.

Той обърна очи към прозореца и се взря в сивкавия здрач.

Значи Извършител 47 бе прекарал един цял ден миналата седмица в залагане на газови бомби за имитиране на пожари след земетресенията. Вероятно имаше и още и дори властите да обявяха, че земетресенията са били фалшиви, това не променяше факта, че експлозивите са заредени да се взривят.

И дори ако сега плановете му бяха разкрити, Извършител 47 нямаше стимул да махне устройствата или да издаде на полицията къде са.