Джефри Дивър
Имитаторът (28)

Двайсет и осма глава

Още едно нападение.

В 20:00. Райм слушаше доклада на един детектив от Деветнайсети участък в Горен Ийст Сайд.

— Точно така, господин капитан — каза полицаят. — Същият престъпник от новините. Жертвата е добре, ще оцелее. Но — можете ли да повярвате? — накарал я е да глътне годежния си пръстен. Сега я оперират.

— Обезопасено ли е местопроизшествието?

— Тъй вярно. Обадихме се на криминалистите в Куинс, но след като вие водите разследването, реших, че може би искате да изпратите ваш човек.

— Ще изпратим. Кажете на техниците да изчакат навън.

Райм запомни адреса.

— Как върви търсенето на свидетели? — попита после.

— Хората ни обиколиха квартала на пет пресечки около мястото. И разширяват района на търсене. Нищо. Единственото, което жертвата успя да ни каже, е, че е бил бял мъж със сини очи, скиорска маска, нож и пистолет. Или по-скоро кимаше, докато й задавах въпроси. Имал също странен акцент, който не могла да разпознае. Това е всичко, което успях да направя. Имахме само няколко минути, преди да я закарат в болницата.

Райм му благодари. Прекъсна връзката и се обади на Рон Пуласки.

— Да, Линкълн.

— Имаме ново местопроизшествие. Горен Ийст Сайд.

— Чух по радиостанцията. Нашият човек ли е бил?

— Да.

— Жертвата е добре, доколкото чух.

— Жива. За „добре“, не знам. — Какво може да ти причини поглъщането на бижу с остри ръбове? Райм съобщи адреса на младия полицай. — Микробусът пътува натам. От теб се иска да направиш огледа и да донесеш тук всичко, което намериш, възможно най-бързо. На мястото има униформени и детективи от Деветнайсети. Разбери в коя болница е жертвата и отиди да я разпиташ. И вземи бележник и химикалка, за да й дадеш да пише. Не може да говори.

— Тя… какво?

— Действай, Новобранец.

Затвориха.

На входната врата се позвъни и Том отиде да отвори. След минута влезе със застрахователния детектив Едуард Акройд, който кимна почти официално на Райм и Купър.

Болногледачът взе балтона на госта — не, Райм отново промени мнението си за дрехата. Реши, че би трябвало да се нарича макинтош.

— Пак капучино? — попита Том.

— Не бих отказал, ако не ви затруднява.

— Не, не, не — бързо се намеси Райм. — Едно уиски.

— Сега… като споменахте, с удоволствие. Да оставим кафето за друг път.

Том наля в две чаши, скандално малки. И Райм, и Акройд добавиха малко вода.

— „Гленморанги“ — каза англичанинът, след като отпи. Изрече думата правилно, като постави ударението на втората сричка. Вдигна чашата си и погледна кехлибарената течност, сякаш участваше в реклама. — Планините. Знаете ли, наистина има разлика във вкуса между уискито от равнинните райони и шотландските планини, но е толкова тънка, че не съм сигурен дали мога да я открия. Въпреки това дестилериите в планинските райони са много повече, отколкото на ниското. Знаете ли защо?

— Нямам представа.

— Не заради торфа или технологията, а защото шотландците са местили дестилериите си все по̀ на север, за да не плащат акциз на англичаните. Или поне така съм чувал.

Райм изслуша тази безполезна информация без коментар. Наклони чашата си към англичанина и отпи от ароматния алкохол.

Акройд седна — със своята безупречна поза — в едно от плетените кресла близо до стола на Райм.

Криминалистът му разказа за новото нападение.

— Не! Да глътне венчалния пръстен? Мили боже! Как е тя?

— Още не знаем.

— Наказание, задето е купила шлифован камък. Боже, този тип съвсем се е побъркал. — На лицето на англичанина се изписа смайване. Той продължи: — Добре, нека сега аз да ви кажа какво открих. Чух се с моя приятел в Амстердам. Спомняте ли си?

Имаше предвид търговеца, който получил обаждане от непознат номер с предложение за продажба на необработени камъни. Райм кимна.

— Продавачът от Ню Йорк с петнайсет карата диаманти пак се обадил на Вилем. Всичко е законно. Търговец на диаманти от Ерусалим. Бил в Ню Йорк и си купил телефон на летището. Не искал да си използва минутите на личния. Значи, сляпа следа. Така, говорих също с няколко десетки диамантери и никой не е чувал за продажба на сурови камъни на „Грейс-Кабът“, нито за готвена нелегална обработка на такива. Звучи абсурдно, но този тип може би наистина вярва, че спасява камъните от ужасната участ да бъдат превърнати в бижута. Има и нещо по-конкретно: преди около час говорих с няколко търговци и други мои познати да ги питам за помощника на Пател. Един от тях, в Бруклин, ми каза нещо интересно: някой друг му се обаждал днес да пита кой е работил за Пател. С инициали ВЛ. Търговецът не могъл да му каже и прекратили разговора.

Райм остави чашата си и погледна Акройд:

— Не се е представил, разбира се.

— Не. И естествено, обаждането било от скрит номер. Ето обаче важната новина: въпросният търговец е руснак и е познал акцента на обаждащия се. Също руски. И е почти сигурен, че е роден в Русия и е учил английски там. Според моя познат това личало от начина на изразяване и избора на думи. Вероятно от Москва или околностите. И отскоро е в Америка. Не знаел, че Бруклин и Куинс са част от Ню Йорк. Мислел, че градът е само Манхатън.

— Полезно — каза Райм.

Замисли се как най-добре да използват тази информация. Хрумна му нещо. Написа нещо на компютъра и изпрати съобщението.

Отговорът дойде почти веднага, в рамките на времето за един телефонен разговор.

Райм върна после каза на Купър:

— Мел, запиши това, което откри Едуард, на таблото, ако обичаш?

Купър се приближи до дъската с таблицата на уликите и добави новата информация за Извършител 47.

Чу се изпиукване, Акройд погледна екрана на айфона си и се намръщи. После написа нещо в отговор. Получи второ съобщение. Той се намръщи още повече. Вдигна поглед; изражението му беше угрижено.

Видя, че Райм го гледа, и се усмихна.

— Не е по случая. Малко глупава работа. В Лондон членувам в един клуб за решаване на кръстословици. Участваме в състезания. Решавали ли сте някога?

Изглеждаше пълна загуба на време, но Райм се ограничи да отговори само с не.

Акройд се приближи и му показа телефона си. На екрана се виждаше обичайната мрежа от квадратчета. Някои бяха попълнени.

— Със съпруга ми… — Акройд се поколеба за момент, после продължи: — Той е преподавател в Оксфорд. Двамата с него и още двама преподаватели от Кеймбридж сме отбор. Четворката „Оксбридж“. Глупаво е, нали ви казах. Но Терънс — съпругът ми — смята, че кръстословиците помагат да си по-добър в собствената си игра. Баща му бил страстен любител. Решавал по една на ден — много често от недиаграмния тип: онези без черни квадратчета, обозначаващи къде започват и свършват думите. Терънс е убеден, че благодарение на тях баща му запазил бистър ум до смъртта си.

— Състезавате ли се сега? — Райм кимна към телефона.

— О, не, няма как, докато не се върна у дома. Те се провеждат на специални места. Като шахматните турнири. Под строго наблюдение. За да няма да измами: речници, интернет. Имало е големи скандали, казвам ви. Доста спорни моменти. — Акройд пак погледна екранчето. — Това е просто начин да държим връзка. Състезаваме се основно с криптограми. Запознат ли се?

— Не много.

Тоест изобщо не беше.

— Те в голяма степен са британско изобретение и се публикуват в нашите вестници от стотици години. Създателите им имат почти митична слава. Подписват се с псевдоними, като Скорпион или Нестор — двама доста известни, между другото. Най-прочутият е авторът на правилата за съставяне на криптограми — Дерик Съмърсет Макнът, който се е подписвал като Хименес. Позволете ми да обясня какъв е принципът — може да ви бъде забавно, Линкълн. Криптограмите имат мрежа от квадратчета, както и обикновените кръстословици, но условията са също главоблъсканици, които трябва да решиш, за да получиш отговора, а не просто директен въпрос, като „съпругата на Джордж III“. Най-големите майстори на криптограми съчиняват такива условия, които са едновременно адски трудни и нелепо елементарни.

Иначе спокойното лице на Акройд излъчваше ентусиазъм.

— Така, всяко условие е главоблъсканица, нали помните? То съдържа отговора заедно с други думи или фрази, които ще ви насочват, включително за типа на загадката. Може да се наложи да решите анаграма — намиране на скрити или обърнати думи; може да търсите сходно звучащи думи — омофони. — Акройд се засмя. — Сигурно звучи безсмислено. Но нека да дам пример. Ето една класика от „Гардиън“ отпреди няколко години, създадена от автор с псевдоним Шед. Ще я напиша, защото е много по-лесно да откриете отговора, като видите условието, а не само да го чуете.

Акройд написа:

Много тъжна незавършена история около издигащ се дим (8)

— Сега, отговорът ще се появи в кръстословицата на петнайсет вертикално. Дотук ясно ли е? Добре. Хайде на работа. Какво се опитваме да намерим? Виждате ли числото осем? Това означава, че отговорът е дума от осем букви. И първите две думи в условието са определението за този отговор. И така, значи на петнайсет вертикално трябва да напишем дума от осем букви, означаваща „много тъжно“.

Райм бе преодолял нетърпението си и слушаше внимателно. Мел Купър също се беше обърнал и слушаше.

Акройд продължи:

— Следващата дума, „незавършена“, пояснява стоящата след нея. „Незавършена история“. В криптограмите винаги се съмняваме в буквалното значение на думите. Ако авторът казва „история“, значи има предвид нещо друго, може би синоним на „история“. — Отново се усмихна. — Очевидно е, че аз знам отговора, затова малко съкращавам процеса. Ще избера синонима „приказка“ — tale. „Незавършена“ означава, че последната буква липсва. Това ни дава буквите T-A-L. Значи те са част от отговора на условието „много тъжна“. Следите ли логиката?

— Да — отговори Райм. Вече се опитваше да разгадае останалите подсказки.

Купър каза неуверено:

— Хъм, продължавайте.

— Хайде да видим последните думи от условието: „издигащ се дим“. Може да означава много неща, но по метода на пробата и грешката и като се има предвид, че вече знам отговора, нека да се спрем на „пура“ — cigar. И понеже отговорът е за петнайсет вертикално, „издигащ се“ означава, че трябва да търсим думата, написана отзад напред: ragic. Значи друга част от нашия отговор са буквите R-A-G-I-C. Накрая…

Райм го прекъсна:

— „Около“ означава, че буквите от единия ключ трябва да се разделят и да се поставят от двете страни на другия.

— Щом казваш — измърмори Купър.

Акройд се усмихна:

— Не, не, точно така е. Браво, Линкълн. Какво мислите?

— Очевидно е: Разделяме T-A-L. Слагаме T пред R-A-G-I-C и A-L отзад. Отговорът е tragical — „трагично“.

— Поздравления! — Акройд грейна от удоволствие. — Досега не сте ли го правили?

— Не.

— Някои хора смятат, че е загуба на време — каза англичанинът.

Райм едва скри усмивката си.

— Но аз не съм съгласен. Знаете ли машината „Енигма“?

— Да, устройството за кодиране на съобщения, което математиците в „Блечли Парк“ успели да разгадаят — отговори Купър. — Екипът на Алан Тюринг.

Това звучеше познато, но освен ако информацията не помагаше с нещо за настоящото или за бъдещи разследвания, Райм обикновено бързо я забравяше.

Очевидно празният му поглед го показваше. Техникът обясни:

— „Енигма“ била машина за кодиране на съобщения, използвана от нацистите по време на Втората световна война. Съюзниците не можели да разбият кода и това довело до смъртта на десетки хиляди войници и цивилни.

— През януари хиляда деветстотин четирийсет и втора „Дейли Телеграф“ обявил състезание за решаване на криптограми — продължи Акройд. — Трябвало да се реши една много сложна криптограма за дванайсет минути или по-бързо. Публикували резултатите и информацията стигнала до Министерството на войната. От там поканили най-добрите състезатели да дойдат в „Блечли Парк“ и да помогнат за разбиването на „Енигма“. Знаете ли кое най-много обичам при криптограмите? Могат да те лъжат и същевременно да бъдат абсолютно честни. Всичко е въпрос на заблуда. Още един пример?

— Да — каза Райм.

Акройд написа:

Богато на петрол място в Румъния с грешка (4)

Купър се обърна към своите апарати.

— Мисля да се огранича с решаването на судоку.

Райм се вгледа в условието.

— Дума от четири букви, означаваща място.

Не знаеше нищо за Румъния.

— В тази страна има хиляди градове, региони, паркове и какво ли още не. И място, богато на петрол. Може би не с петролни кладенци. Може би пристанища, през които се превозва петрол. Може би банки, специализиращи в кредити за петролната индустрия. — Поклати глава. — И каква е тази грешка?

— Не забравяйте — напомни Акройд, — в кодираните кръстословици отговорът най-често е пред очите ви. Проблемът е, че не го виждате.

Изведнъж Райм го видя. Изсмя се.

— Да, отговорът е място, в Румъния — но не в държавата. Съдържа се в думата „Румъния“, но с правописна грешка. Отговорът е „Оман“: р-О-М-А-Н-и-я. Държава в Близкия изток с петролни залежи.

— Браво, Линкълн.

Райм остана доволен от себе си, трябваше да признае.

Сега забеляза движение на екрана от камерата на входната врата: Сакс се качи по стълбите, като вадеше ключовете си от чантичката. Връщаше се от строителния обект, където Извършител 47 вероятно се беше срещал с някой от работниците по все още неизвестна причина.

Времето за развлечения беше свършило.