Камила Лекберг
Немското дете (40)

Мелберг стоеше с ръка върху бравата, претегляйки наум доводите „за“ и „против“. Вторите водеха с неопровержима преднина. Но две неща го бяха довели тук — фактът, че нямаше нищо по-добро за правене в петък вечер, и тъмните очи на Рита. Продължаваше обаче да се чуди дали са достатъчна причина да направи нещо толкова нелепо като това да отиде на курс по салса. На всичкото отгоре вътре щеше да има цял куп отчаяни жени, въобразили си, че могат да си хванат мъж, като ходят на курсове по танци. Жалка история. Беше на ръба да се завърти на пети, да мине покрай магазина, да си купи чипс и да си пусне на касета стария сериал със Стефан и Кристер^[1]. Ама разбира се! Тия две момчета разбираха от хумор! Мелберг тъкмо бе избрал вариант Б, когато вратата пред него се отвори.

— Бертил, колко се радвам, че дойде! Влизай, тъкмо започваме!

И още преди да успее да отговори, Рита го улови за ръката и го вкара в спортната зала. От един касетофон на пода гърмеше латиноамериканска музика и четири вече оформени двойки го изгледаха любопитно, когато влезе. Еднакъв брой мъже и жени, при това всичките хубави, смаяно отбеляза Мелберг и представата му как ще бъде разкъсан от обезумели кучки като парче месо бързо избледня.

— Ще танцуваш с мен, ще ми помагаш да показвам на останалите какво да правят — каза Рита и уверено го поведе към средата на дансинга.

Застана срещу него, улови едната му ръка, а другата постави върху талията си. На Мелберг му се наложи да се пребори с желанието да сграбчи прекрасното й налято тяло. Въобще не разбираше мъжете, които искаха да усещат кокали под дланите си.

— Бертил, съсредоточи се — каза му строго Рита и се обърна към другите двойки. — Следете какво правим двамата с Бертил. За дамите: десният крак напред, отпуснете тежестта върху левия крак, после дръпнете десния назад. За господата е същото, но обратно: левият крак напред, тежестта върху десния, с левия назад. Ще упражняваме стъпката, докато свикнете.

Отначало Мелберг не успя да разбере какво има предвид тя, а и мозъкът му явно бе решил да изтрие основополагащата информация за това кой крак е левият и кой е десният. Обаче Рита беше добър учител. С уверени движения водеше краката му напред и назад и след известно време той усети как за своя най-голяма радост започва да разбира за какво става дума.

— А сега… започваме да движим и бедрата! — Рита изгледа изпитателно учениците си. — Вие, шведите, сте много сковани. А салсата е движение, гъвкавост, мекота.

Тя показа какво има предвид, като залюля ханша си така, сякаш се носеше напред и назад. Мелберг гледаше като замаян как се движи тялото й. Когато тя го правеше, изглеждаше много лесно. Опита се да имитира движенията й, като междувременно движеше и краката си по схемата, която мислеше, че е успял да запамети. Обаче нищо не излизаше. Чувстваше ханша си съвсем вдървен и опитите му да координира движенията му с тези на краката доведоха до пълно късо съединение. Спря на място с измъчена физиономия. И за да се влошат нещата още повече, косата му реши да падне над лявото му ухо. Оправя я набързо с надеждата, че никой не е забелязал инцидента. Леко ухилване от една от другите двойки попари надеждите му.

— Знам, че е трудно, нужна е практика, Бертил — окуражи го Рита и го накара да опита отново. — Вслушай се в музиката, Бертил, чуй я. Така и тялото ти ще започне да я следва. И не гледай в краката си, а в мен. В салсата трябва винаги да гледаш жената в очите. Това е танц на любовта, танц на страстта.

Тя впери поглед в очите му и той успя да устои на желанието си да следи стъпалата й. В началото изобщо не се получи. Но след известно време, воден леко от Рита, усети някаква промяна. Сякаш тялото му едва сега истински почувства музиката. Бедрата му започнаха да се движат меко и гъвкаво. Вгледа се още по-дълбоко в очите на Рита. И докато латиноамериканските ритми гърмяха, усети как пропада в тях.