Камила Лекберг
Немското дете (126)

Патрик остави телефона, след като приключи разговора си с Мартин, и отиде горе да види Ерика, която беше в кабинета си. Предпазливо почука на вратата.

— Влез!

— Прощавай, че те безпокоя, но мисля, че ще искаш да чуеш това.

Той седна на един стол в ъгъла и предаде казаното от Мартин за Ханс Олавсен, или по-скоро за тялото, което предполагаха, че е на Ханс Олавсен, и за ужасните наранявания по него.

— Допусках, че е бил убит… Но това изглежда… — Ерика очевидно беше разстроена.

— Да, някой без съмнение е имал сметки за уреждане с него — отбеляза Патрик.

Тогава забеляза, че е прекъснал Ерика, докато отново е препрочитала дневниците на майка си.

— Попадна ли на нещо интересно в тях? — попита той и посочи към тетрадките.

— Не, на нищо — отвърна тя и нервно прокара пръсти през косата си. — Спират горе-долу по времето, когато Ханс Олавсен е дошъл във Фелбака, а тъкмо тогава нещата започват да стават интересни.

— И нямаш представа защо е престанала да пише дневниците си в този момент, така ли? — попита Патрик.

— Не, и тъкмо там е работата. Не съм сигурна, че е престанала. Явно отдавна е пишела по малко всеки ден, така че защо би спряла внезапно? Не, сигурно има още дневници някъде, но един бог знае къде са — промълви замислено тя, докато усукваше кичур от косата си, навик, който Патрик вече добре познаваше.

— Е, ти претърси целия таван, така че не може да са там — каза той, като разсъждаваше на глас. — Допускаш ли, че може да са в мазето?

Ерика се замисли за момент, но после поклати глава.

— Не, прерових цялото мазе, когато го почиствахме, преди ти да се нанесеш. Не, трудно ми е да повярвам, че са тук, в къщата, но пък нямам идея къде другаде биха могли да бъдат.

— Поне ти се притекоха на помощ във връзка с Ханс Олавсен. Шел работи по въпроса, а аз имам голяма вяра в способностите му да изнамира информация. Мартин твърди, че също ще работят по тази следа. Поръчал е на Йоста да говори с теб, за да им кажеш какво си открила.

— Добре, нямам проблем да споделя сведенията си с полицията — каза Ерика. — Надявам се и Шел да има същото отношение.

— Не разчитай на това — сухо подхвърли Патрик. — Той е журналист все пак и съм сигурен, че вижда материал за статия в цялата тази история.

— И все пак се чудя — промълви Ерика, докато се люлееше напред-назад със стола си. — Още не проумявам защо Ерик е дал тези статии на Шел. Какво е знаел за убийството на Ханс Олавсен, та се е надявал Шел да го открие? Защо е бил толкова загадъчен и уклончив?

Патрик вдигна рамене.

— Вероятно никога няма да узнаем. Но според Мартин колегите ми в управлението имат силни подозрения, че всичко може да е свързано със смъртта на Франс. Те мислят, че той е убил Ханс Олавсен, а после е убил Ерик и Брита, за да го прикрие.

— Добре, признавам, че има много индикации в тази посока — коментира Ерика. — Но има и много, което… — Тя остави изречението недовършено. — Много неща не разбирам. Например защо сега? След шейсет години? След като е лежал необезпокояван в гроба си шейсет години, защо всичко това излиза на повърхността сега? — Тя задъвка бузата си от вътрешната страна, докато размишляваше над въпросите.

— Нямам представа — отвърна Патрик. — Може да има ред причини. Но както казах, може би просто трябва да приемем, че след като всичко това се е случило толкова отдавна, може би никога няма да имаме цялата картина.

— Вероятно си прав — промърмори Ерика, явно разочарована. Посегна към пликчето с бонбони на бюрото си. — Искаш ли един?

— Да — отвърна Патрик и се почерпи с бонбон от пликчето.

Задъвкаха в мълчание, замислени върху загадката с бруталната смърт на Ханс Олавсен.

— Значи ти мислиш, че е бил Франс? Сигурен ли си? И е убил също така Ерик и Брита? — проговори най-сетне Ерика, като внимателно изучаваше лицето на Патрик.

Той обмисля дълго въпроса й, преди да отговори неохотно.

— Да, така мисля. Във всеки случай няма много, което да сочи, че не го е извършил. Мартин очаква да получат доклада от лабораторията в понеделник и, както изглежда, той ще докаже, че най-малкото е убил Брита. След това, предполагам, че с тези факти налице, ще открият и доказателства, които свързват Франс и с убийството на Ерик. Ханс е убит преди толкова много години, че надали някога ще имаме пълно обяснение за случая. Единственото е… — Лицето му беше озадачено.

— Какво? Нещо ти се струва странно ли?

— Да, фактът, че Франс всъщност има алиби за времето, когато е убит Ерик. Но, както казах, приятелчетата му може да лъжат. Мартин и останалите ще трябва да проверят това. Тази е единствената причина да съм резервиран.

— И няма съмнения по повод смъртта на Франс? Че е било самоубийство, имам предвид?

— Очевидно няма — поклати глава Патрик. — Бил е собственият му пистолет, той го е държал в ръка, а цевта още е била в устата му.

Ерика направи гримаса, когато си представи картината.

Патрик продължи:

— Ако се потвърди, че неговите отпечатъци са върху пистолета и по дланта му има следи от барут, трябва да кажем, че всичко сочи към самоубийство.

— Но не сте намерили предсмъртно писмо, нали?

— Не. Според Мартин не е имало такова. Но хората, които се самоубиват, невинаги оставят писмо.

Той се изправи и запрати смачканата обвивка от бонбона в кошчето за боклук.

— И така, оставям те да работиш на спокойствие, мила. Постарай се да понапишеш нещо от книгата си. Иначе издателите ще започнат да ти дишат във врата.

Той се наведе и я целуна по устните.

— Да, знам — въздъхна Ерика. — Вече поотхвърлих малко днес. Какво ще правите с Мая?

— Карин се обади — съобщи с лековат тон Патрик. — Сигурно ще идем да се разходим, щом Мая се събуди.

— Разходките ти с Карин доста зачестиха — отбеляза Ерика и сама се учуди, когато долови упрек в тона си.

Патрик я погледна смаян.

— Нима ревнуваш? От Карин? — Той се засмя и отиде да целуне Ерика още веднъж. — Нямаш нито една-едничка причина за ревност. — Засмя се отново, но после стана сериозен. — Но ако мислиш, че е проблем да се виждаме с децата, моля те, кажи ми.

Ерика поклати глава.

— Не, разбира се, че не е. Просто се държа глупаво. Не са много хората, с които можеш да общуваш сега, когато си в отпуск по бащинство, а ще ти се отрази добре да си в компанията на възрастен човек.

— Сигурна ли си? — вгледа се внимателно в нея Патрик.

— Да, сигурна съм — отвърна Ерика и с жест му направи знак да излезе от стаята. — Върви вече. Някой в това семейство трябва да работи.

Той се засмя и се отправи към вратата. Преди да излезе, видя как Ерика посяга към един от сините дневници.