Камила Лекберг
Немското дете (109)

Уикендът бе донесъл мащабни военни действия. Дан и Белинда си крещяха неспирно и на Ана й се струваше, че главата й ще се пръсне от всичката тази врява. Предупреди ги на няколко пъти, помоли ги да се съобразяват с Ейдриън и Ема и за щастие този аргумент имаше ефект и върху двамата. Макар Белинда да не би го признала открито, Ана виждаше, че тя харесва децата й, и поради тази причина Ана бе готова да прости донякъде предизвикателното й тийнейджърско поведение. Също така си мислеше, че понякога Дан не разбира истински какво й е на най-голямата му дъщеря или защо реагира по такъв начин. Сякаш двамата бяха стигнали до патова ситуация и никой от тях не знаеше как да я реши. Ана въздъхна, докато обикаляше из дневната да събира играчките, които децата бяха разпръснали по всеки сантиметър от пода.

През последните няколко дни се мъчеше да възприеме новината, че двамата с Дан ще имат дете. В ума й препускаха всякакви мисли и тя бе вложила солидна доза енергия за потушаване на страховете си. Започнало бе и да й прилошава, както по време на първите й две бременности. Не повръщаше много често, но ходеше замаяна и стомахът й се бунтуваше, сякаш страдаше от морска болест. Дан забеляза, че е изгубила обичайния си апетит, и като тревожна майка-квачка се опитваше да я съблазни с какви ли не храни.

Тя седна на дивана и наведе глава между коленете си в опит да се фокусира върху дишането си, за да пребори гаденето. Последния път, когато беше бременна с Ейдриън, това състояние бе продължило до шестия месец и й се бе сторило безкрайно. Горе чуваше разпалени гласове да се издигат и снишават под акомпанимента на гърмящата музика на Белинда. Не можеше да се справи с всичко това. Просто не можеше. Гаденето й се засилваше и гърлото й се изпълваше с кисела жлъчна течност. Скочи и хукна към банята, коленичи пред тоалетната чиния и се опита да повърне. Ала нищо не излезе. Само сухи пориви, които не й донесоха облекчение.

Изправи се, обърса устата си с кърпа и погледна лицето си в огледалото. Онова, което видя, я разтревожи. Беше бледа като бялата кърпа, която държеше, а очите й бяха огромни и уплашени. Точно както бе изглеждала, когато живееше с Лукас. А сега всичко бе толкова различно. Толкова по-хубаво. Прекара ръка по корема си, който още беше плосък. Толкова много надежда. И толкова много страх. Всичките събрани в една малка точка в утробата й. Толкова зависима, тъй миниатюрна. Разбира се, беше мислила за дете с Дан. Но не сега, не още. Някъде в далечното бъдеще. След като нещата се успокояха и стабилизираха. При все това въобще не й бе хрумвало да прекъсне бременността си, когато тя вече беше факт. Връзката вече я имаше. Невидимата, крехка и все пак силна връзка между нея и онова, което още не бе видимо с просто око. Тя пое дълбоко дъх и излезе от банята. Високите гласове вече се бяха преместили долу в антрето.

— Отивам у Линда. Защо ти е толкова трудно да го разбереш, да му се не види? Имам си приятели, ако искаш да знаеш. Или се опитваш да ми забраниш и с тях да се виждам, досаден старец такъв!

Ана усещаше, че Дан се готви за хаплив отговор, и в този момент търпението й се изчерпа. Кипяща от гняв, тя излезе в антрето и закрещя с пълно гърло:

— Време е двамата ДА МЛЪКНЕТЕ! Разбирате ли? Държите се като деца и това трябва да СПРЕ! НЕЗАБАВНО! — Размаха пръст и продължи, преди някой да е успял да я прекъсне. — Ти, Дан, престани, по дяволите, да крещиш на Белинда. Ясно ти е, че не можеш да я заключиш и да изхвърлиш ключа! На седемнайсет години е и има нужда да се вижда с приятелите си!

Лицето на Белинда грейна в доволна усмивка, но Ана не беше приключила.

— А ти, млада госпожице, спри да се лигавиш и се дръж като зрял човек, ако искаш да бъдеш третирана като такъв! И да не чувам повече гадости за мен и за децата ми, които живеят тук, защото оставаме, независимо дали ти харесва или не, и ще се радваме да те опознаем, стига да ни дадеш шанс!

Ана се спря да си поеме дъх, но после продължи с тон, който накара Дан и Белинда уплашени да застанат мирно като оловни войници.

— И за да си набиеш в главата, че никъде няма да ходим, ако такъв е бил планът ти, знай, че баща ти и аз ще имаме бебе, така че моите деца и ти и сестрите ти ще бъдете свързани с брат наполовина или сестра наполовина. Много бих желала всички да сме приятели, но не мога да го постигна сама. Трябва да си помагаме едни на други! Във всеки случай бебето ще се роди през пролетта, независимо дали ще решиш да ме приемеш или не, и проклета да съм, ако търпя подобни глупости дотогава!

Ана избухна в сълзи, а другите двама останаха замръзнали на местата си. Тогава Белинда се разхлипа. Един момент гледа Дан и Ана, после се втурна през външната врата и шумно я затръшна.

— Ана, скъпа, нужно ли беше това? — уморено рече Дан.

Ема и Ейдриън също бяха станали свидетели на конфронтацията и стояха в антрето в пълно объркване.

— О, върви по дяволите — каза Ана и грабна якето си.

За втори път външната врата се затвори с оглушителен трясък.