Камила Лекберг
Немското дете (22)

В „Консум“ беше спокойно. Патрик реши, че има време да се пошляе между рафтовете. Искаше му се да се махне от къщата за малко, да отдели време за себе си. Течеше едва третият ден от отпуска и хем му беше приятно да е с Мая, хем не му се прибираше у дома. Не че нямаше какво да прави вкъщи, вече бе забелязал, че не липсват задължения, когато човек се грижи за едногодишно дете. Проблемът се състоеше в това, че не го намираше за особено… стимулиращо, подсказа гузната му съвест. А и се чувстваше като вързан, даже до тоалетната не можеше да отиде, без Мая да застане отпред, да завика „тате, тате, тате, тате“ и да заблъска с малките си юмручета, докато той не се предаде и не й отвори вратата. След което тя стоеше там и наблюдаваше с любопитство неща, които той през целия си досегашен живот бе възприемал като нещо много лично.

Изпитваше известни угризения, задето помоли Ерика да поеме щафетата, докато той е навън. Но пък Мая сега спеше, така че тя щеше пак да успее да поработи. Може би трябва да се обади у дома и да се увери, че всичко е наред. Пъхна ръка в джоба си за телефона и в същия момент си даде сметка, че трябва да го е оставил на кухненската маса. По дяволите! Е, със сигурност не е проблем. Отправи се към щанда с детската храна и започна да разучава етикетите. „Пасирани парченца месо“, „Риба в сос от копър“, да бе… „Спагети със сос от кайма“ звучеше доста по-добре. Най-добре да вземе пет бурканчета. Или може би да започне да приготвя домашна храна за Мая. Да, това беше хубава идея, помисли си и върна три от бурканчетата. Би могъл да направи нещо вкусно, докато Мая се мотае покрай него…

— Нека позная… Като всеки новак обмисляш да започнеш сам да готвиш.

Гласът му беше много познат, но по някаква причина не можа да го свърже с никого. Обърна се.

— Карин! Здравей! Какво правиш тук?

Патрик не очакваше да види бившата си жена в „Консум“ във Фелбака. За последен път се видяха, когато тя се изнесе от общата им къща в Танумсхеде, за да заживее с мъжа, с когото ги бе хванал в спалнята. Картината проблесна в съзнанието му, но изчезна също толкова бързо. Това се бе случило отдавна. Надживял го бе.

— С Лейф купихме къща във Фелбака, в Сумпан.

— Аха.

Патрик се опита да изтрие учуденото изражение от лицето си.

— Ами да, искахме да сме по-близо до родителите му, особено след като се роди Луде.

Тя кимна към детската количка и Патрик едва сега забеляза малкото момче, което седеше в нея и широко се усмихваше.

— Да, виждам — отвърна й. — Явно сме изчислили времето перфектно. Имам момиченце на същата възраст, Мая.

— Всъщност вече разбрах — разсмя се Карин. — Женен си за Ерика Фалк, нали? Поздрави я от мен, много харесвам книгите й!

— Ще й предам.

Патрик махна на Луде, който като че ли изцяло се бе посветил на мисията си да бъде неустоимо чаровен.

— А ти с какво се занимаваш? — обърна се любопитно към Карин. — Последното, което чух, беше, че работиш в някаква одиторска фирма.

— О, това беше доста отдавна. Приключих преди три години. В момента съм в отпуск по майчинство, иначе работя в една консултантска фирма, извършваща икономически услуги.

— Виж ти, и аз съм трети ден в отпуск по бащинство — каза Патрик не без известна гордост.

— Наистина ли?! А къде е…?

Карин се огледа, а Патрик се усмихна добродушно.

— Ерика я пое за малко, на мен ми се наложи да изляза, за да свърша едно-друго.

— Да, да, това ми е познато. — Карин премигна. — Неумението на мъжете да правят по няколко неща едновременно е всеизвестно.

— Не е лъжа — отговори Патрик смутено.

— Ей, може някой път да излезем с децата! Не е никак лесно да ги занимава човек, пък и ще имаме възможност да поговорим с някой възрастен. Струва ми се добра идея!

Тя го погледна въпросително.

— Ама разбира се! Кога и къде можем да се срещнем?

— Всеки ден излизам на разходка с Луде покрай горичката. Ще се радвам да се присъедините, ако искате. Да се срещнем пред аптеката, към десет и четвърт?

— Звучи чудесно! Впрочем колко е часът? Забравих си мобилния у дома, а го използвам вместо часовник.

Карин погледна ръчния си часовник.

— Два и петнайсет.

— Мамка му! Излязъл съм преди два часа! — Той бързо забута количката към касите. — Но ще се видим утре!

— Десет и петнайсет, пред аптеката. И не закъснявай с петнайсет минути както обикновено! — извика Карин след него.

— Чао! — провикна се Патрик и занарежда стоките върху лентата.

Тайно се надяваше Мая все още да спи.