Камила Лекберг
Немското дете (106)

Фелбака, 1945 г.

Не беше случайност, че Франс видя какво се случи. Той следеше Елси с поглед по целия път и не го свали от нея, докато тя не изчезна зад билото на хълма. Така че видя целувката. Имаше чувството, че кръвта му кипи, въпреки че по крайниците му се разстилаше леден студ. Беше толкова болезнено. Помисли си, че ще умре на място.

— Виж ти… — изрече Ерик, който също забеляза Ханс и Елси. — Приличаше… — Той се засмя и поклати глава.

При звука от смеха на Ерик бяла светлина експлодира в главата на Франс. За да се освободи по някакъв начин от болката, той се хвърли върху Ерик и го стисна за врата.

— Млъкни, млъкни, затваряй си ПЛЮВАЛНИКА, ти шибан, тъп…

Стисна по-силно и видя как Ерик се опитва да поеме въздух. Достави му удоволствие да наблюдава ужаса в очите на момчето. Това като че ли някак разплете възела, който винаги чувстваше в стомаха си и който сякаш се бе уголемил десетократно при вида на целувката.

— Какво правите!

Брита изпищя, като видя момчетата на земята — Ерик по гръб, Франс отгоре му. Без дори да се замисли, тя се втурна и дръпна ризата на Франс, но той замахна с ръка толкова силно, че тя се строполи назад.

— Спри, Франс, престани! — извика тя.

Сълзи се стичаха по бузите й. Нещо в тона й го накара да дойде на себе си. Той погледна надолу към Ерик, чието лице бе придобило странен цвят, и бързо отдръпна ръцете си.

— Съжалявам — прошепна и потърка очи. — Съжалявам… Аз…

Ерик седна и се втренчи в него, обхванал с ръце гърлото си.

— Какво беше това, по дяволите? Какво те прихвана? Почти ме удуши! Да не си се побъркал?

Очилата на Ерик се бяха изкривили. Той ги свали и след това си ги сложи отново.

Франс не отговори, само се взираше пред себе си с празен поглед.

— Той е влюбен в Елси, не си ли схванал? — каза Брита горчиво, като избърса сълзите от лицето си с опакото на ръката си. — И наистина си е въобразявал, че има шанс с нея. Трябва да си идиот, за да го вярваш, Франс! Тя дори не те поглежда. И сега се хвърля в прегръдките на този норвежец. Докато аз…

Тя се разрида и се втурна надолу по хълма. Франс отправи празен поглед след нея, докато Ерик още му се сърдеше.

— Дявол да го вземе, Франс, не си… Вярно ли е това? — Ерик се втренчи в него. — Влюбен си в Елси? Искам да кажа, ако това е така, мога да разбера защо обезумя. Но не можеш… — Ерик спря и поклати глава.

Франс не отговори. Не можеше. Главата му се изпълни с образа на Ханс, който се навежда напред, за да целуне Елси. И Елси, която отвръща на целувката.