Коуди Макфейдън
Лицето на смъртта (13)

13.

Колко може да се преживее за един-единствен ден?

У дома съм, сама. Бони ще прекара нощта при Елейна и Алън. Щеше да е егоистично от моя страна, ако я бях събудила само за да ми прави компания. Току-що си взех душ, разположила съм се на дивана пред телевизора, който не е пуснат, опънала съм си краката на масата и се взирам в нищото.

Не мога да изгоня деня от главата си.

Това е трик, който се научих да прилагам от началото на кариерата си: да оставям местопрестъпленията зад гърба си, когато се прибера у дома. Как е възможно да бъдат разграничени тези два свята — на мъртвите и живите? Как да им попречим да прелеят един в друг? Това са въпроси, на които всяко ченге или агент трябва да си отговори. Невинаги съм успявала да го сторя, но съм се опитвала. Обикновено започвам, като се насиля да се усмихна. Ако успея да се усмихна, мога да продължа да се усмихвам. Ако продължа да се усмихвам, мога да се засмея. Ако мога да се смея, мога да оставя мъртвите зад гърба си. Мобилният ми иззвънява. Бари.

— Здрасти.

— Намерих ти информацията за жертвите в апартамента. Не знам как се връзва с всичко останало, но е интересна. Вземам бележник и химикал от масичката.

— Слушам те.

— Името на мъжа е Хосе Варгас. На петдесет и осем години е и е дошъл от слънчева Аржентина. Не е примерен гражданин. Лежал е за влизане с взлом, нападение, опит за изнасилване и изнасилване на непълнолетна.

— Приятен тип.

— Аха. Бил е заподозрян, но не е осъждан за сводничество, склоняване към проституция, насилване на деца и измъчване на животни.

— Измъчване на животни?

— От сексуално естество.

— О, гадост.

— В края на седемдесетте години е бил заподозрян, че участва в мрежа за трафик на хора, но нищо не е било доказано. Това е всичко, което знам за господин Варгас засега. Няма да липсва на никого.

— Какво ще ми кажеш за момичето?

— Все още нямам нищо за нея. Не намерихме документ за самоличност в апартамента. Има татуировка на лявата ръка с нещо, написано на кирилица.

— На руски?

— Очевидно. Но това не означава, че е рускиня. Още нещо. Има белези на двете си ходила. Същите като онези, които видяхме в къщата на Кингсли. Но нейните са по-нови.

Усещам надигащия се в тялото ми адреналин.

— Това е много важно, Бари. Белезите са ключът.

— Аха. Съгласен съм. Това е всичко, с което разполагам, поне засега. Кали и Сайкс ще поемат оттук. Връщам се в къщата на Кингсли. Ще ти се обадя сутринта.

— Чао.

Отпускам глава назад и се вторачвам в тавана. Покрит е с така наречените акустични пуканки, които бяха модерни по едно време, но сега са много грозни. Двамата с Мат имахме намерение да ги разкараме, но така и не стигнахме до тях.

Белези, мисля си. Белези и деца. Тези две неща са много важни. Защо?

Без свидетел, признание или видео на престъплението ни остава само едно: възможно най-бързо да съберем всички улики, да ги изследваме, да ги подредим и да се опитаме да ги разберем. Разследването не трябва да се разводнява, а да става все по-стегнато и по-стегнато.

Плъзвам се по дивана и сядам на пода пред масичката за кафе. Късам няколко страници от бележника си и ги разполагам хоризонтално.

Време е да организирам мислите си. Трябва да запиша всичко и да го сложа пред очите си, за да мога да виждам връзките по този случай.

В горната част на една от страниците написвам: ИЗВЪРШИТЕЛ. Започвам да дъвча химикала и да мисля. Записвам:

МЕТОДОЛОГИЯ: ПРЕРЯЗВА ГЪРЛАТА НА ЖЕРТВИТЕ СИ. ТОВА Е ИНТИМЕН АКТ. ИЗЦЕЖДА КРЪВТА ИМ, КРЪВТА Е ВАЖНА ЗА НЕГО, ОПРЕДЕЛЯЩА. ИЗКОРМВА ТЕЛАТА НА ВЪЗРАСТНИТЕ, СЛЕД КАТО НАСТЪПИ СМЪРТТА. ВЕРОЯТНО ПЪРВО ГИ УПОЯВА, ЗА ДА МОЖЕ ДА ГИ КОНТРОЛИРА.

ПОВЕДЕНИЕ: НЕ ИЗКОРМВА ДЕЦАТА, САМО ВЪЗРАСТНИТЕ. ЗАЩО? ПРОЯВЯВА ПО-МАЛКО ЯРОСТ КЪМ ЖЕНИТЕ, ОТКОЛКОТО КЪМ МЪЖЕТЕ, КОЕТО Е ВИДИМО ОТ ФАКТА, ЧЕ ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ ИМ. ИСКА МЪЖЕТЕ ДА ВИДЯТ ВСИЧКО, НО НЕ И ЖЕНИТЕ. ЗАЩО?

ГЕЙ ЛИ Е?

Замислям се над последния въпрос. Все още е прекалено рано и фактите, с които разполагам, са малко, за да стигна до крайно заключение. Но това, че го дава по-леко с жените, е показателно. Ритуалните серийни убийства почти винаги включват някакъв сексуален компонент и полът на жертвите често определя сексуалната ориентация на убиеца. Дамър беше гей и убиваше гейове. Хетеросексуалните мъже убиват жени. И така нататък.

— Убиват онези, които ги разгневяват и разстройват — веднъж отбеляза един инструктор. — Кой друг може да ги разгневи и разстрои повече от обектите на желанията им? Или — продължи той — ако се изразим по-грубо: когато затворят очи, за да мастурбират, какво виждат — мъж или жена? Отговорът на този въпрос ще е полът на техните жертви.

Кимам. Има върху какво да помисля тук. Продължавам с бележките си.

ИЗВЪРШИТЕЛЯТ Е НАПАДНАЛ ПРЕЗ ДЕНЯ. ЗАЩО Е ПОЕЛ ПОДОБЕН РИСК? ИМА ПРИЧИНА ЗА НЕГО.

ИЗВЪРШИТЕЛЯТ Е ОСТАВИЛ САРА ЖИВА.

КОМУНИКИРА СЪС СИЛИТЕ НА РЕДА. ПЛАНИРА.

ИСКА ДА КАЖЕ НЕЩО.

ОСТАВИЛ Е СЪОБЩЕНИЕ В СПАЛНЯТА НА САРА: ТОВА МЯСТО = БОЛКА. ОСТАВИЛ Е СЪОБЩЕНИЕ В АПАРТАМЕНТА НА ВАРГАС: ТОВА МЯСТО = ПРАВОСЪДИЕ.

(Бележка: Защо „болка“ за Сара и „правосъдие“ за Варгас? Това е важно.)

ИЗГЛЕЖДА НЕОРГАНИЗИРАН.

Поглеждам последния ред. Почуквам с химикала по зъбите си. Накрая решавам. Подчертавам първата дума и добавям две нови.

ИЗГЛЕЖДА НЕОРГАНИЗИРАН — НО НЕ Е.

(Теория: Изкормването в този случай не е показателно за загуба на контрол. Всичко е част от общото му съобщение, както и кръвта и нападението му през деня.)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ИЗВЪРШИТЕЛЯТ = ОРГАНИЗИРАН. ЧАСТИТЕ, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ НЕОРГАНИЗИРАНИ, СА ЧАСТ ОТ СЪОБЩЕНИЕТО МУ.

Бръсначът на Окам. Организираният убиец може да изглежда неорганизиран, когато поиска. Обратното не е възможно. Той се придържа към определен сценарий, всичко е предварително планирано, контролирано и изчислено.

Организирано.

ИЗВЕСТНИ ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ: ХОДИЛАТА НА КРАКАТА МУ СА В БЕЛЕЗИ. ВЕРОЯТНО В РЕЗУЛТАТ НА МЪЧЕНИЕ (БОЙ С ПРЪЧКА), КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО ЗА ЮЖНА АМЕРИКА, СИНГАПУР, МАЛАЙЗИЯ, ФИЛИПИНИТЕ.

(Бележка: Варгас е от Аржентина. Съвпадение?)

О, да, мисля си саркастично. Със сигурност ще да е съвпадение.

(Бележка: неидентифицираната тийнейджърка в леглото на Варгас има същите белези на ходилата. Каква е връзката тук?)

Спомням си още нещо от местопрестъплението в къщата на Кингсли. Връщам се до мястото, на което написах методология, и добавям:

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЛЕБАНИЕ В РАЗРЕЗИТЕ НА Г-Н И Г-ЖА КИНГСЛИ. РЕЗУЛТАТ ОТ СЕКСУАЛНА ВЪЗБУДА?

Несигурността е признак за новаците, за един ловец, който все още не е улегнал и не е намерил своя ритъм. Това не се връзва с човека, когото виждам в главата си. Не мисля, че се е колебал, мисля, че ръката му е треперила, защото е бил прекалено възбуден, за да я контролира.

ПРЕДПАЗВА ЖЕНИТЕ, КАТО ИМ ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ, ВЪПРЕКИ ТОВА ГИ УБИВА И ИЗКОРМВА. УБИВА ДЕЦАТА, НО НЕ ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ ИМ И НЕ ГИ ИЗКОРМВА.

Прочитам отново последните редове. И отново. Нещо чука на вратата на съзнанието ми, нещо, което иска да бъде пуснато. Познавам тези чувства и съм наясно, че не трябва да се съпротивлявам.

Има ли градация? Мъжете са по-лоши от жените, а жените са по-лоши от децата.

Чукането спира, когато вратата се отваря широко.

БИЛ Е НАРАНЕН ОТ МЪЖЕ. НЕ Е БИЛ ПРЯКО НАРАНЕН ОТ ЖЕНИ, НО НЕ Е БИЛ ЗАЩИТЕН ОТ ТЯХ. ТОВА МУ СЕ Е СЛУЧИЛО, КОГАТО Е БИЛ ДЕТЕ.

Няма никакви доказателства за тези ми заключения, нищо, което да бъде проверено на микроскоп или в компютър, но знам, че са правилни. Чувствам го. Чувствам него.

Мъжете са обект на страха и яростта му. Оставя очите им отворени, за да виждат всичко, което им се случва. Жените умират и го заслужават, но има лек намек за нежност в затварянето на очите им.

Майка може би? Която не го е защитила от лошия му баща? Ако майката също е била тормозена от бащата, убиецът щеше едновременно да я мрази и да й съчувства.

Децата не са изкормвани, но очите им са оставяни отворени, за да гледат.

Виж какво му причиних, виж какво ни причини светът.

Момичето в апартамента на Варгас е смесица от двете — очите й бяха затворени, но не беше изкормена. Дали това се дължи на възрастта й? Почти жена, но още дете? Объркан ли е бил?

За какво е всичко това? Две местопрестъпления в два поредни дни. Омраза към мъжете, гняв към жените и съпричастие към децата. Това място = болка. Това място = правосъдие…

В главата ми изниква откровение. Премигвам невярващо.

Записвам си.

ТОВА Е ОТМЪЩЕНИЕ. ОТМЪЩЕНИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНИ НАРАНЯВАНИЯ, А НЕ ЗА ВЪОБРАЖАЕМИ ТАКИВА.

Болка за едни, правосъдие за други. Двете са характерни за отмъщението. Отговаря на жертвите и методологията му.

Мислите ми текат като река, развълнувана съм.

ЗАТОВА Е ОТИШЪЛ В СРЕДАТА НА ДЕНЯ. ПО ТОЗИ НАЧИН ЗАЯВЯВА НА ЖЕРТВИТЕ СИ, НА ОБЕКТИТЕ НА НЕГОВОТО ОТМЪЩЕНИЕ: „НИКЪДЕ НЕ СТЕ В БЕЗОПАСНОСТ. МОГА ДА ВИ ДОНЕСА ПРАВОСЪДИЕ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН, ДОРИ В ЕДИН ДОМ, ЗАОБИКОЛЕН ОТ НЕПОЗНАТИ“.

Защото правосъдието е праведност, а праведните са непобедими.

Може да е или да не е гей, но сексуалният компонент не се намира в настоящето, а в миналото. Той отмъщава за тормоз, който почти сигурно е бил сексуален.

Бил е тормозен от мъже.

Нарастващото ми вълнение се пропуква, когато стигам до необяснимото.

Каква е ситуацията със Сара? Защо я е оставил жива и страдаща, а не я е убил? Нещо важно: отмъщението е лично. Каква е връзката на Сара с него?

Признавам, че нямам отговори на тези въпроси. Но останалото ми се струва правилно.

Отмъщение. Това е неговата мотивация, това е причината, която стои зад избора му на жертви и метод за убиване. Сара е просто парче от пъзела, на което все още не съм намерила правилното място.

Мисля още известно време, но засега няма какво повече да добавя към тази страница.

Разгледай жертвите му.

Вземам друг лист и пиша отгоре:

ЖЕРТВА ХОСЕ ВАРГАС:

ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ, ОТ АРЖЕНТИНА.

(Бележка: разбери от колко време е в САЩ и как е влязъл в страната.)

ПОВЕДЕНИЕ: БИВШ ЗАТВОРНИК. РЕДИЦА НАРУШЕНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ДЕЦА.

Обмислям очевидната връзка. Варгас ли е тормозел извършителя?

ЗАПОДОЗРЯН ЗА ТРАФИК НА ХОРА ПРЕЗ 70-ТЕ.

ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА: ПРЕРЯЗАНО ГЪРЛО. БИЛ Е ИЗКОРМЕН ПОСМЪРТНО.

ВЪПРОС: ВАРГАС СВЪРЗАН ЛИ Е СЪС САРА ИЛИ СЕМЕЙСТВО КИНГСЛИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН? ИЛИ Е СВЪРЗАН САМО С УБИЕЦА?

Липсата на връзка между двете местопрестъпления би ни довела до извода, че убиецът най-накрая е започнал нещо, което е планирал отдавна, и ще удари много бързо.

Направи списък…

ЯВНО ВАРГАС Е ПРОДЪЛЖИЛ ДА ТОРМОЗИ НЕПЪЛНОЛЕТНИ. (НАМЕРЕН С НЕИДЕНТИФИЦИРАНА КОМПАНЬОНКА ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ, НЕПЪЛНОЛЕТНА.)

Разглеждам листа и го оставям настрана. Вземам друг и отгоре му пиша:

САРА КИНГСЛИ:

ОСИНОВЕНАТА ДЪЩЕРЯ НА ДИЙН И ЛОРЪЛ КИНГСЛИ (КАКВА Е ИСТИНСКАТА Й ФАМИЛИЯ?)

ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШНА.

ОСТАВЕНА ЖИВА ОТ ИЗВЪРШИТЕЛЯ. (ЗАЩО?)

КАЗВА, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ Й СА УБИТИ. (ПОТВЪРДИ)

ДОПЪЛНЕНИЕ: КАЗВА, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ Й СА УБИТИ ОТ ТОЗИ ИЗВЪРШИТЕЛ.

ИНТЕРЕСНО: ТВЪРДИ, ЧЕ ИЗВЪРШИТЕЛЯТ Я ПРЕСЛЕДВА ОТ ГОДИНИ.

Отново се вторачвам в тавана. Сара е изключително важна за разследването. Тя е единствената жива свидетелка и твърди, че познава извършителя. Също така представлява съществена аномалия в поведението му: не я е убил. Оставил я е жива като част от плана си за отмъщение.

Ако онова, което казва Сара, е истина, то той се занимава с това от доста дълго време. Не живее в заблуда, способен е да разграничава желанията си и е много, много умен. Това не е никак добре за нас. Убийците, които планират отмъщенията си, са по-трудни за залавяне от сексуалните садисти и ритуалните убийци. Не са достатъчно луди.

Но защо е тази интимност?

Убийците, които отмъщават, са гневни, те не изпитват радост. Те разрушават. Онова, което видях в къщата на Кингсли, беше балансирано. Съобщенията на стената и изкормванията са породени от гняв и съвпадат. Но не и рисуването с кръв. То е сексуален акт. Спомени, на които да мастурбира.

Това е само шум, осъзнавам аз. Ключът се крие в мотива за отмъщението. Другото е аномалия, а човешкото поведение е пълно с такива. Интересно е, но не и нещо изключително.

Връщам се на листа.

САРА ПОИСКА ДА ОТИДА НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В КЪЩАТА НА КИНГСЛИ, СМЯТАЛА Е ДА СЕ СВЪРЖЕ С МЕН ПРЕДИ СЛУЧИЛОТО СЕ.

(ЗАЩО С МЕН?)

НАПИСАЛА Е ДНЕВНИК, КОЙТО ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО.

Започвам да оклюмвам. Искам да продължа, но съм на предела на силите си.

Съсредоточи се. Как ще процедираме утре?

ДВАМАТА С БАРИ ЩЕ РАЗПИТАМЕ САРА КИНГСЛИ.

КАЛИ И ДЖИЙН ЩЕ ПРИКЛЮЧАТ С АПАРТАМЕНТА НА ВАРГАС.

ИЗПРАТИ КОПИЕ НА ДНЕВНИКА ДО ВСИЧКИ С НАРЕЖДАНЕ ДА ГО ПРОЧЕТАТ.

ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ЧАКАМЕ ДО ПОНЕДЕЛНИК, НО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ПО-ЗАДЪЛБОЧЕНО ПРОУЧВАНЕ ЗА САРА И ДРУГИТЕ ЖЕРТВИ. НАМЕРИ ВРЪЗКИТЕ!

Чета онова, което съм написала, и кимам доволна. Все още имаме да извървим дълъг път, но вече мога да го видя. Започнах да го усещам, а това не е никак добре за него. Изпълнена съм от задоволство.

Минал е по-малко от ден, а вече знам защо правиш всичко това.

Оставям химикала и се отпускам.

Господи, колко съм изморена. Не само физически.

Мобилният ми иззвънява. Поглеждам дисплея. Томи. Нещо в мен малко се събужда.

Томи Агилера е нещо повече от приятел, но по-малко от съпруг. Не е просто любовник, но не и някой, от когото имам нужда всяка нощ. Казано с две думи, Томи е възможност.

Той е бивш агент на тайните служби, който в момента работи като частен охранител. Запознахме се, докато още беше в службите. Разследвах сенаторски син, който си падаше по изнасилванията и убийствата. Томи беше назначен да защитава сенатора, който беше против абортите и евтаназията и получаваше тонове смъртни заплахи. В последвалите събития беше принуден да застреля Детето на татко. Показанията ми го спасиха от политическа буря, която щеше да сложи край на кариерата му.

Тогава ми беше казал да го потърся, ако имам нужда от нещо. Обадих му се преди шест месеца и после се случи нещо интересно: целунах го и той ми отвърна. Нещата се развиха още по-добре, когато ме съблече и силно ме пожела въпреки белезите ми и всичко останало. Това ми помогна да се изцеря. Мат беше любовта на живота ми. Той беше моята сродна душа. Той беше незаменим. Но се нуждаех от мъж, който да ми каже, че съм красива, и да го докаже с пот, а не с думи. Томи направи това с удоволствие.

Спим заедно три-четири пъти на месец. Аз съм заета, той е зает, но това ни устройва. Перфектната уговорка, засега.

Вдигам телефона.

— Здрасти, Томи.

— Здрасти. Исках да те чуя. Надявам се да не е прекалено късно?

Томи придава ново значение на думата „лаконичен“. Не че се притеснява да разговаря с хората или му липсва речник. Просто е такъв. Предпочита да слуша.

— Не. В интерес на истината тъкмо се прибрах. Бях на местопрестъпление.

— Мислех, че си в отпуска, за да разчистиш къщата.

Томи знаеше какво ще правя тази седмица и беше наясно, че трябва да стои настрана. Способността му да разбира подобни неща само подсказваше за дълбочината на стоицизма му.

— Бях, но имаше едно момиче на местопрестъплението. Беше опряло пистолет в главата си и искаше да отида. Не можех да откажа.

— Всичко наред ли е?

— Не беше красива гледка, но момичето е живо.

— Хубаво. — Настава дълго мълчание. — Знаех какво ще правиш днес. Нямах намерение да досаждам, просто исках да разбера как си.

Да — казвам си, — как съм?

Въздишам.

— Чувствам се ужасно. Можеш ли да дойдеш?

— На път съм.

Томи затваря.

Действия, не думи, такъв е той.

* * *

Томи чука на вратата и му отварям да влезе. Той ме оглежда и ме води до дивана без излишни приказки. Сядаме и ме обгръща с ръце. Въздишам и се отпускам в прегръдката му.

При Томи няма галене на косата и успокоителни думи. Вместо това получавам сила и увереност, сякаш ми казва: „Ще направя всичко, от което имаш нужда, дори да е само това“.

Главата ми е отпусната на гърдите му, а усещането е сякаш съм се облегнала на скала, покрита с кадифе. Томи е едновременно грубоват и красив чернокос латино, със стегнато мускулесто тяло като на танцьор и груби ръце на убиец. Той е мъжката версия на Кали. Жените са привлечени от него като леминги от стръмна скала, готови да скочат в тези черни и смели очи. Томи не е фотомодел — има огромен белег на лявото слепоочие, който само го прави по-привлекателен, — но е красив до мозъка на костите си.

Избутва ме нежно.

— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?

Правя го. Разказвам му за сутринта, следобеда, Сара, изкормените трупове на Дийн и Лоръл Кингсли, пълната с кръв вана и убийствата на Варгас и все още неизвестната му компаньонка.

— Неприятно — отвръща Томи.

— Да. Такова е.

Той кима към листовете на масичката за кафе.

— По случая ли са?

— Аха.

— Имаш ли нещо против да погледна?

— Давай.

Томи взема и разглежда всяка страница. Накрая ги оставя на масата и поклаща глава.

— Звучи ми сложно — отбелязва той.

— Винаги е така в началото. — Поглеждам го и му се усмихвам. — Благодаря ти, че дойде. Чувствам се по-добре. Мъничко.

— Няма проблем. — Томи се оглежда наоколо. — Та… къде е Бони?

— Ще спи при Алън и Елейна.

— Хммм.

Поглеждам го и виждам леката усмивка на лицето му. Ухилвам се насреща му и го удрям в гърдите.

— Я стига! Казах ти, че се чувствам малко по-добре и ти веднага започна да си ме представяш без дрехи!

Още една лека усмивка.

— Всъщност винаги си те представям без дрехи — отвръща Томи.

Това са шеги и закачки, но когато го поглеждам, осъзнавам, че вътрешно в него се случват много повече неща, отколкото се виждат на повърхността. Томи обича да слуша, и то не само онова, което се говори. Той слуша с очите и ума си, слуша ме много внимателно. Предлага ми секс, защото ме е слушал внимателно и знае, че се нуждая от контакт, утеха, странично занимание.

Килвам глава на една страна, Томи килва своята и устните ни се срещат. Отчаянието ми е като електричество за този контакт, нуждата направо струи от мен, тя е емоционална, физическа, психическа. Хващам го за главата и вкарвам език в устата му. Вкусвам Томи и аромат на бира.

Качвам се отгоре му и го яхвам. Той вкарва ръка под ризата и сутиена ми. Мазолестите му пръсти карат зърната ми да настръхват от удоволствие. Изстенвам и го усещам как се втвърдява.

Една от причините винаги да съм била голяма почитателка на секса е, че при него могат да се смесват първично с нежност, човек може да си позволи да се развихри, да пусне животинското в себе си… и накрая всичко да е наред. Ако вече се чувствате мръсни, буйни и малко диви, както мен сега, сексът може да ви бъде от голяма полза.

Отдръпвам лицето си от това на Томи, но продължавам да държа главата му в ръце. Пръстите му продължават да си играят със зърната ми, а членът му да тупти. Очите му са замъглени от сласт.

— Чукай ме точно тук — нареждам му с дрезгав глас. — Разкъсай ми дрехите, просни ме на дивана и ме чукай.

Томи застива за момент, пръстите му спират работата си, а очите му търсят моите. Явно открива разрешението, което търси в тях.

Той ме откъсва от себе си и ме кара да седна, след което сграбчва ризата ми и я вдига с едно грубо движение. Тя се предава и е захвърлена настрани. Томи не се бави, пресяга се зад гърба ми, разкопчава сутиена и го маха от раменете ми.

Спира за момент, оглежда гърдите ми, бута ме, за да легна по гръб, а ръцете му грабят и стискат грубо, но не ми причиняват болка, а напротив, карат ме да извия глава и да изстена. Устата му се заема с всяка от тях, смуче и ближе достатъчно дълго, за да го пожелая силно, преди да се отдръпне.

Томи се заема с копчето на дънките ми, сваля ципа им и ги смъква надолу по бедрата ми, като повлича и бикините ми с тях. Озовавам се с разкрачени крака, напълно гола и влажна, същинската прелъстителка Йезавел^[1].

Устата му се намества между краката ми и аз веднага свършвам, изревавам, а по стомаха и бедрата ми се надигат експлозии. Времето става като гума, а светът потъва в мъгла. Безсрамно се къпя в това удоволствие, аз съм Ева, която е откъснала забранения плод.

Устата му се отлепя от мен и Томи става. Гледам го опиянена как се съблича. Когато пенисът му се поклаща пред мен, изръмжавам, същинската възбудена Йезавел. Пресягам се към него, докато си слага кондом. Той ме хваща за китките, придърпва ме към себе си, обгръща талията ми, вдига ме във въздуха, отвежда ме до подлакътника на дивана и ме поставя там по корем, с ръце във възглавниците и задник във въздуха.

Усещам го как се разполага зад мен и прониква, едната му ръка е на хълбока ми, а другата на рамото. Започва да се движи и да задоволява молбата ми.

Сексът е животински, първичен. Точно от това имам нужда — от неустоима сила, от помитаща вълна, от нещо, което да ме залее, удави и да отнесе труповете със себе си.

Отдавам му се изцяло и се възползвам от онова, което ми предлага — блажен край. Получавам повече от един оргазъм, а Томи се е запътил към своя. Когато наближава, тялото му се напряга, пръстите му се забиват силно в мен, но не оставят следи, само ме нараняват леко, за кратко и ми доставят сладка болка.

Всичко приключва, отпускаме се на дивана и се свиваме един в друг изтощени, доволни и малко замаяни.

Томи се обръща към мен.

— Уха — казва той.

— Уха и от мен — усмихвам му се и го поглеждам в очите. — Благодаря ти, Томи.

— Можеш да разчиташ на мен по всяко време. — Виждам онази лека усмивка да се появява отново на устните му. — И наистина имам предвид по всяко време.

Ухилвам се и го целувам по бузата.

Вече не съм толкова разтърсена от видяното през деня. Все още чувам мъртвите да шепнат, но съм се отдалечила на разстояние от тях.

Томи се откъсва от мен и отива в кухнята. Наслаждавам се на задника му, докато върви към нея, и на предника му, когато се връща. Взел е бира за себе си и бутилка вода за мен. Сяда на дивана и отново се сгушваме.

Отпивам глътка вода. Помирисвам въздуха.

— Мирише на секс.

— На какво мирише сексът?

— На… — накланям глава на една страна и се усмихвам — … пот и чист член.

Томи отпива от бирата си.

— Цветиста и начетена едновременно. — Целува задната част на врата ми. — Секси.

— Да не би да си признаваш, че ме обичаш заради интелекта ми?

— Не. Обичам те заради задницата ти. Харесвам те заради интелекта ти.

— Задник.

— Какво?

— Каза „задница“. Прозвуча като четиригодишно. Казва се „задник“.

— Не мога.

Обръщам се към него и повдигам вежда.

— Шегуваш ли се?

— Не.

Потърсвам очите му и осъзнавам, че наистина не се шегува. Сгушвам се отново в него. Кикотя се.

— Голям бойскаут си бил, Томи. Нямах представа.

— Орлов бойскаут.

Не мога да се сдържа и избухвам в смях. Движението, което смехът ми предизвиква, се превръща в нещо друго и Томи определено ми показва, че може да се разчита на него по всяко време.

* * *

Час по-късно лежим голи на килима, а краката ни са вдигнати на масичката за кафе.

— Мисля, че се наситих за тази вечер — казва Томи. Звучи доволен.

— Всеки лош ден си има и добрите страни.

— Като се заговорихме за това — продължава той, — ми дойдоха една-две идеи на ума.

Обръщам се на една страна, за да го виждам по-добре.

— Какви са те?

— Когато ми описа местопрестъплението и телата, които са били обезкървени във ваната… Знаеш, че за да се случи това, е трябвало още да са живи, нали?

— Аха.

Кръвта не циркулира, когато си мъртъв. Сърцето спира.

— Трябвало е да ги усмири по някакъв начин. Спомена наркотиците като една от възможностите. Мисля, че си права. Обзалагам се, че е използвал някакъв мускулен релаксант. За да са в съзнание за онова, което се случва. За да е по-вълнуващо за него. — Томи свива рамене. — Просто идея.

Прокарвам пръст през къдравите косми на гърдите му. Не прилича на мечка, но има достатъчно, за да напълни окото и ръката.

Смятам, че Томи е прав. Запознах го с основното от случилото се през деня, но дори от него той успя да усети извършителя, глада му и начина, по който гладува. Сетих се за наркотиците, но не и в частност за мускулен релаксант… струва си да се обмисли.

Кога се сети за това, Томи? Преди да правим секс или след това? По време?

Отново съм готова и за момент се питам как е възможно. Повечето от хората, с които се срещнах днес, бяха трупове. Аз не съм. Сексът е начин да се почувствам жива.

Прокарвам ръка надолу и се хващам за нещо.

— Ще проверя идеите ти утре — обещавам аз. — Сега искам да се заровиш надълбоко, да повикаш на помощ наученото в тайните служби и да си свършиш работата.

Томи ощипва зърното на едната ми гърда, оставя бирата и в следващия час даваме всичко от себе си, за да докажем, че сме живи.

* * *

Изморена. Изтощена. Щастлива.

— Хрумна ми още нещо — казва Томи и нарушава приятната тишина.

— Определено доста мислиш, докато правим секс.

— Най-добре мисля, когато съм гол.

— Е?

— Зад болката и правосъдието се крие някаква мотивация.

— Да, знам.

Томи повдига вежда.

— Наистина?

— Най-старата от всички — отговарям аз. — Отмъщението.

— Смятах, че ще те впечатля с това си предположение.

Целувам го по бузата.

— Не унивай. Кога точно намери време да помислиш върху всичко това?

Томи ми се ухилва насреща ми.

— Оргазмите прочистват мозъка.

— Какво се опитваш да ми кажеш, че докато си свършвал, си свършил и това?

Завърта очи.

Определено сега се чувствам по-добре. Много по-добре. Чувствах се зле, обадих му се и той дойде. Правихме секс, говорихме за работа и…

През мен преминава електричество, когато една нова мисъл изниква в главата ми.

О, Боже, да не би да сме двойка?

Тази идея е едновременно странна и чужда, но и успокояваща и добре позната. Едно от предимствата на това да си омъжена от дълго време е, че започваш да се чувстваш спокойна и да плуваш в познати води; винаги има някой до теб, на когото да разчиташ. Ако всички останали те разочароват, предадат или умрат, винаги ще имаш този човек до себе си. Никога няма да си сама. Ако го изгубиш, губиш и част от себе си. Празното място на леглото те тормози като сърбеж на ампутиран крайник.

Прекосихме ли тази линия? Онази, която води от „несериозна връзка“ до „двойка“?

— Какво? — пита Томи.

— Просто… — поклащам глава. — Просто си мисля за нас. Няма значение.

— Не го прави.

— Кое?

— Да си мислиш нещо, а да казваш, че е нищо. Не е нужно да ми го споделяш, но не казвай, че е нищо.

Търся очите му. Не намирам гняв в тях, а само честност и загриженост.

— Съжалявам. Просто се чудех… — Преглъщам. Защо ми е толкова трудно да говоря за това? — Томи… ние двойка ли сме?

Той ми се усмихва.

— Това ли е? Разбира се, че сме.

— О.

— Виж, Смоуки, не казвам, че ни е време да заживеем заедно или да се оженим. Но сме един с друг. Поне така ги виждам аз нещата.

— О. Уха.

Томи поклаща развеселен глава.

— Била си омъжена дълго време. Свикнала си „заедно“ да означава любов и брак. Аз не те обичам.

Нещо в стомаха ми се преобръща и ме кара да се чувствам ужасно.

— Ти… не ме обичаш?

Томи се пресяга и ме погалва по бузата.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така. Имам предвид, че никога няма да ти го кажа, ако не го чувствам, а още не съм готов. Но съм сигурен, че ще настъпи момент, в който ще бъда. Ако продължим да сме заедно по начина, по който сме сега. Просто ще се събудя една сутрин и ще те обичам. Това е пътят, по който сме тръгнали. Заедно.

Стомахът ми отново се разбунтува, но този път чувството не е неприятно.

— Наистина?

— Честна скаутска. — Томи ми намига. — Как се чувстваш ти относно това?

Притискам се към него.

— Харесва ми — изричам думите и осъзнавам, че са истина.

Наистина ми харесва. Още повече че не изпитвам вина. Не се чувствам виновна от духа на Мат.

Ами Куонтико? Ще го накараш да се влюби в теб и ще го оставиш на сухо ли?

Томи е още един от факторите, върху които трябва да помисля — отговарям си инатливо. — Така ще мога да избирам. А вариантите са само хубави.

Макар че не е толкова просто и го осъзнавам. Мога да нараня Томи с решението си. Колкото и просто да звучи „ново начало“, то никак няма да опрости живота ми. Знам, че Алън, Кали и Елейна ще ме подкрепят. Ще тъгуват за мен, но от прекалено дълго време сме заедно, така че няма да се откъснем един от друг.

Възможно е да се поддържа връзка с приятели и семейство от голямо разстояние. Невъзможно е обаче с мъжа, който те обича.

Не забравяй за нямата си, осиновена дъщеря, за приятелката ти, която взема хапчета като бонбони, и какво ли още не! Не забравяй за къщата, която още не си разчистила, за приятелката, която току-що се пребори с рака, и за гробовете на Мат и Алекса, които са тук, а не във Вирджиния. Кой ще им носи цветя?

— Знаеш ли какво искам? — прошепвам, за да прогоня призраците засега.

Томи поклаща глава.

— Искам да ме отведеш горе и да ми помогнеш да заспя.

Той ме взема в ръце и ме отнася горе. Минаваме покрай стаята на Алекса, но не мисля за нея, лягаме в леглото ми, той ме е прегърнал, тук е и аз мога да се отнеса, докато ме пази, моят бранител от мъртвите.