Алекс Майкълидис
Останалото е мълчание (49)

3.

Кристиан се втренчи в мен, докато въртеше между пръстите си пръчиците за хранене. Замисли се за няколко секунди и после заговори:

— Няма много за разказване. Не знам какво искаш да чуеш, нито откъде искаш да започна.

— Започни отначало. Виждал си Алисия в продължение на няколко години, така ли?

— Не… Искам да кажа, да, но не толкова често, както звучи от твоите уста. Проведох два-три сеанса с нея, след като почина баща й.

— Кога беше последният?

— Седмица преди убийството.

— И как би описал психическото й състояние?

— О! — Кристиан се облегна на стола, отпускайки се едва сега, когато беше на по-безопасна територия. — Алисия беше много зле. Страдаше от силна параноя и заблуди, дори психопатия. Но тя беше в такова състояние и преди това. От много години имаше резки промени в настроението. Ту изпадаше в кризи, ту се подобряваше. Типичен случай на гранично личностно разстройство.

— Спести ми шибаната диагноза. Кажи ми само фактите, Кристиан.

Той ме погледна обидено, но реши да не спори.

— Какво искаш да знаеш?

— Алисия е споделила с теб, че някой я наблюдава, нали?

Кристиан ме погледна учудено.

— Наблюдава я?

— Някой я шпионирал. Мислех, че ти е казала за това.

Той ме изгледа недоумяващо. И после, за моя изненада, се засмя.

— Какво толкова смешно има? — попитах.

— Наистина ли го вярваш? Любопитният воайор, който наднича през прозорците?

— Мислиш, че не е вярно?

— Чиста фантазия. Смятах, че е очевидно.

— Разбирам. — Кимнах към дневника. — Алисия го е написала доста убедително. Аз й вярвам.

— Разбира се, че тя звучеше убедително. И аз щях да й повярвам, ако не я познавах по-добре. Алисия имаше психопатичен епизод.

— Непрекъснато го повтаряш. Тя не звучи психопатично в дневника. Само уплашено.

— Алисия има история с това нещо. Същото се е случило на мястото, където живеели преди Хампстед. Затова се преместили. Тя обвинила един старец от отсрещната страна на улицата, че я шпионира. Вдигнала голяма врява. Оказало се, че старецът е сляп и не може да я види, още по-малко да я шпионира. Алисия винаги е била много нестабилна, но след самоубийството на баща й така и не се, възстанови.

— Говори ли с теб за баща си?

Кристиан повдигна рамене.

— Не точно. Настояваше, че го обичала и имали съвсем нормални взаимоотношения — доколкото нормални може да бъдат, като се има предвид, че майка й се е самоубила. Честно казано, провървя ми, че изобщо изкопчих нещо от Алисия. Тя беше доста неотзивчива. Е, знаеш каква е.

— Очевидно не толкова добре, както ти — отбелязах и продължих, преди да успее да ме прекъсне. — Алисия е направила опит за самоубийство след смъртта на баща си, така ли?

Кристиан повдигна рамене.

— Щом така ти харесва. Аз не бих го нарекъл така.

— А как?

— Да, поведението й беше самоубийствено, но не вярвам, че тя е възнамерявала да умре. Алисия е прекалено нарцистична, за да се самонарани реално. Взела е свръхдоза, по-скоро показно, заради шоуто, отколкото за нещо друго. Тя „пренасяше“ тревожността си на Гейбриъл — непрекъснато се опитваше да привлече вниманието на горкото копеле. Ако не бях длъжен да уважавам поверителността на разговорите с нея, щях да го предупредя да се махне, по дяволите.

— Колко жалко за него, че ти си такъв етичен човек.

Кристиан трепна.

— Тео, знам, че си много съпричастен човек — това те прави добър терапевт, — но си губиш времето е Алисия Беренсън. Още преди убийството тя беше способна на много малко интроспекция или ментализация, или както там го наричаш. Алисия беше изцяло обсебена от себе си и изкуството си. Цялата съпричастност, която изпитваш към нея, цялата ти доброта… тя не е способна да ти ги върне. Алисия е загубена кауза. Пълна кучка.

Кристиан го каза с презрително изражение и без абсолютно никакво съчувствие към толкова увредена жена като Алисия. За секунда се зачудих дали той не страда от гранично личностно разстройство, а не Алисия. В това би имало много повече логика. Станах.

— Отивам да видя Алисия. Нуждая се от отговори.

— От Алисия? — Кристиан изглеждаше обезпокоен. И как възнамеряваш да ги получиш?

— Като я попитам — отвърнах и излязох.