Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silent Patient, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Алекс Майкълидис
Заглавие: Останалото е мълчание
Преводач: Юлия Чернева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Излязла от печат: 28.02.2019 г.
Редактор: Илияна Велева
ISBN: 978-954-389-513-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10368
История
- — Добавяне
Четвърта част
„Целта на терапията е не да поправи миналото, а да даде възможност на пациента да се изправи пред историята си и да даде воля на чувствата си.“
1.
Затворих дневника на Алисия и го сложих на бюрото си.
Седях, без да помръдвам, слушах как дъждът барабани по стъклото на прозореца. Помъчих се да осмисля онова, което току-що прочетох. В Алисия Беренсън очевидно имаше много повече, отколкото подозирам. Тя беше като затворена книга за мен, но сега книгата е отворена и съдържанието й ме изненада напълно.
Имах много въпроси. Алисия подозираше, че някой я наблюдава. Беше ли разкрила самоличността на мъжа? Казала ли го е на някого? Трябваше да разбера.
Доколкото знам, тя се е доверила само на трима души — Гейбриъл, Барби и загадъчния доктор Уест. Беше ли спряла до там, или е казала на още някой? И още един въпрос.
Защо дневникът свършва изведнъж? Има ли още написано, другаде? Друго тефтерче, което не ми е дала? Запитах се и каква е целта на Алисия да ми даде да прочета дневника. Тя определено съобщава нещо, при това с шокираща интимност; Беше ли жест на добра воля — да ми покаже колко много ми вярва? Или е нещо по-зловещо?
Има и още нещо, което трябва да проверя. Доктор Уест, лекарят, който беше лекувал Алисия. Той беше важен свидетел за характера й, с изключително важна информация за душевното й състояние по време на убийството. И все пак доктор Уест не беше дал показания на съдебния процес срещу Алисия. Защо? Името му не се споменаваше никъде. Докато не го видях в дневника й, той сякаш не съществуваше. Какво знаеше? Защо не беше предложил информация и помощ?
Доктор Уест.
Не може да е същият човек… Сигурно е съвпадение на името! Трябваше да разбера.
Сложих дневника в чекмеджето на бюрото си и го заключих. И после, почти веднага, промених решението си. Отключих чекмеджето и извадих дневника. По-добре да го нося в себе си, и е по-сигурно — да не го изпускам от поглед. Пъхнах го в джоба на палтото и го преметнах на ръката си.
Излязох от кабинета. Слязох долу и тръгнах по коридора, стигнах вратата в дъното.
Застанах там за момент и се взрях в нея. На малка табелка на вратата беше написано име: „Д-Р К. УЕСТ“.
Не си направих труда да почукам. Отворих вратата и влязох.